Н. Пр. Наргиз Гурбанова: Азербайджан защитава суверенна територия от арменската агресия

Н. Пр. Наргиз Гурбанова: Азербайджан защитава суверенна територия от арменската агресия
  • Автор:  Classa.bg**
  • Дата:  
    16.10.2020
  • Сподели:

И в момента има валидни резолюции на ООН, в които Нагорни Карабах и още 7 региона се смятат за част от Азербайджан, изтъква дипломатът

 

 

 

Азербайджан има легитимното право да защити територията си в отговор на военната агресия на Армения, заявява в интервю за Българското национално радио Н. Пр. Наргиз Гурбанова - извънреден и пълномощен представител на Баку в София.

Посланик Гурбанова предупреждава, че Ереван търси военен конфликт с цел разширяване на територията си и не изключва агресията, която се проявява срещу суверенни азерски земи, да се насочи и към други държави, където има арменска общност.

В българските медии, включително и по БНР, случващото се в Нагорни Карабах не се отразява обективно, а преобладава арменската позиция, смята посланик Гурбанова. 

Върху карта на Азербайджан и Армения тя онагледява думите си.

„Тези територии в момента са окупирани от Армения. Когато говорим за Нагорни Карабах, всъщност трябва да кажем, че има седем области около Нагорни Карабах. Те никога не са били населени с арменци, а с азери. В момента всички тези земи са окупирани. Арменската армия навлезе дълбоко навътре в суверенните земи на моята държава.“

 

Коментарът за конфликта между Азербайджан и Армения преминава през множество исторически данни, подплатени с разпечатки от документи и публикации.

„Когато Азарбайджан се присъедини към Обединените нации, това стана с всички признати международно територии. Това означава, че международната общност признава Нагорни Карабах и останалите седем окупирани региона като територия на Република Азербайджан. Каквото и да казва арменската общност в България, това няма да промени ситуацията.“

 

„Когато Армения окупира всички тези територии през 1992 - 1993 година, Съветът за сигурност на ООН прие четири резолюции. Всички ваши слушатели, които са запознати с правните принципи на ООН, знаят, че тези резолюции са задължителни и нямат краен срок. Валидни са и в момента. Според тях Нагорни Карабах и останалите седем региона са част от Азербайджан. Подчертава се необходимостта от деокупация на Нагорни Карабах и седемте региона“, изтъква Н. Пр. Наргиз Гурбанова. „Подчертана е недопустимостта на придобиването на територии на други държави със сила“, допълва тя.

 

 

 

 

Н. Пр. Наргиз Гурбанова  Снимка: БГНЕС

Н. Пр. Наргиз Гурбанова Снимка: БГНЕС

 

Дипломатът прави и друга историческа препратка, като припомня, че един милион азери или са вътрешно разселени, или са бежанци.

 

„Дори в региона на Нагорни Карабах в Азербайджан, още по времето на Съветския съюз 25 % от населението са азери. Всички те са изгонени. В българските медии обаче аз често мога да прочета изречения, че Нагорни Карабах е територия, която е международно призната за азерска, но е населена предимно от арменци

 

А изгонените 25%? Как изобщо може да претендират, че са легитимна структура, след като са направили етническо прочистване на територията? Избиваш и гониш хора, а след това претендираш, че си легитимен? Не! В цивилизования свят нещата не се случват по този начин“, категорична е посланик Наргиз Гурбанова.

 

„От правна гледна точка, законът е на страната на Азербайджан. Какво се случи - нека ви върна няколко месеца назад, всъщност - няколко години. Когато Никол Пашинян встъпи в длъжност (през 2018 г. – бел. ред.), той изпрати послание към азерския народ и правителство, в което искаше време, тъй като е нов в процеса на преговори и изобщо в управленските процеси на държавата. Ние му дадохме това време. За тези две години доверието към него напълно ерозира, а преговорният процес дерайлира“, подчертава посланик Гурбанова. „Първото нещо, което той направи, е да каже "Карабах - това е Армения".

 

„Ако Карабах беше Армения, каква би била отправната точка за нас, за да преговаряме 30 години? След това той изпрати сина си не в Армения, а в окупираните територии. След това през март 2019 година министърът на отбраната на Армения Давид Тоноян съвсем ясно декларира: "Ние се нуждаем от нова война за нови територии". Идеята на Армения е следната - по международната граница и по линията за контакт да окупира повече територии, да създаде буферна зона и да запази останалото за себе си“, смята Н. Пр.  Наргиз Гурбанова.

 

За да изясни случващото се в момента, Наргиз Гурбанова ни връща към месец юли, когато по думите й арменски войски нападат цивилни обекти в Азербайджан, свързани с транспортната и газова инфраструктура. Това е последвано от напрежението в края на септември.

 

„Какво се случи на 27-и септември? Както казах, те са много последователни в позицията си за окупация на нови територии. Те дойдоха до линията за контакт и започнаха да обстрелват цивилни. Ние се опитахме да ги евакуираме, но колко навътре в територията ни трябва да ги допуснем?

 

Защо международната общност не постави един елементарен въпрос - какво прави арменската армия в моята суверенна територия?Това е въпрос, който трябва да бъде зададен на арменската страна. Когато те започнаха да убиват цивилни граждани, ние бяхме принудени да отвърнем на огъня, за да защитим военните си позиции и гражданите си. Ние упражняваме напълно легитимното си право на самозащита срещу тяхната агресия.

 

Н. Пр. Наргиз Гурбанова  Снимка: Ани Петрова

Н. Пр. Наргиз Гурбанова Снимка: Ани Петрова

 

Азербайджан е много разочарован от реакцията на международната общност и на групата от Минск, признава Гурбанова. По думите й арменските провокации и нападения са ежедневие, но когато азерската страна се е защитила, това веднага е фокусирало вниманието на света върху Нагорни Карабах.

 

Конфликтът е много по-сложен от тезите, налагани от различни анализатори, че става дума за премерване на сили между Турция и Русия в региона, смята посланикът на Азербайджан в София.

В отговор на въпрос за съвместните учения на азерска територия с турски войски, проведени през юли и август тази година и дали те нямат нищо общо с подкрепата, която Турция декларира,

 

Гурбанова коментира:

 

„Това е много погрешно схващане. Позволете ми да подчертая, че ние провеждаме военни обучения и тренировки не само с Турция, но и с Русия, както и още много други държави. Това военно учение не трябва да се приема като нещо особено странно. Вярно е обаче, че ние имаме много добре подготвена армия.“

 

„Ние имаме най-добре въоръжената армия. Ние си купуваме оръжията за разлика от арменците, които ги получават безплатно. Нека цитирам само едно число. По думите на предишния президент на Армения Серж Саркисян страната разполага с 50 000 тона оръжия, които са получени безплатно. Става дума за периода между 2010 и 2020 година. Когато се случи провокацията този юли, само за юли и август Армения получи безплатно хиляда тона оръжия“, уточнява още Наргиз Гурбанова. „От Русия.“

 

„На 10 юли преди провокацията те декларираха своята нова военна доктрина, в която се съдържаше онова, което година по-рано каза техният министър на отбраната - нова война за нова територия. Армения никога не е криела своето намерение да окупира още азерски територии. От друга страна ние винаги сме били готови да седнем на масата за преговори. От всяка гледна точка - икономически, политически, военно, ние сме много по-силни от Армения“, отбелязва посланикът на Азербайджан в България.  

 

Според Наргиз Гурбанова Армения е използвала балистични ракети, за да атакува Азербайджан във вътрешността на страната. Тя отново показва на картата отдалечеността на градовете, попаднали под обстрел, а коментарът й е подсилен с цветни снимки на ранени цивилни и на разрушения.

Н. Пр. Наргиз Гурбанова акцентира върху факта, че са предупредили „арменската общност да стои далеч от бойното поле“.

 

„Ние им предложихме подслон, храна, медицинска помощ.  Те не са много и то, както вече ви казах, не защото са избягали сега, а защото го направиха още през 90-те години. Независимо кой е там, ние сме готови да помогнем с каквото можем. Ние възприемаме арменската общност там като граждани на Азербайджан.“

„Военната хунта на Армения окупира наши територии. Няма да бъде лесно, но ние трябва да установим мир“, категорична е посланик Гурбанова.

 

И още - ако Армения сега се опитва да отцепи територии на Азербайджан, това много скоро ще стане и на други места по света, където има арменска общност, включително - не е изключено това да се превърне в проблем и в България, заявява още Наргиз Гурбанова пред БНР.

„Армения, чрез диаспората си в България - например в Пловдив, Бургас и Варна, и чрез църквата си, насажда омраза към Азербайджан. Арменската църква е изградена като военна структура, повярвайте ми. Живяла съм много време по тези географски ширини и ги познавам много добре.

 

Армения се опитва да провокира българи и граждани на други държави да отидат и да се бият срещу Азербайджан. Според резолюциите на Съвета по сигурността на ООН тези хора, независимо дали са доброволци или им се плаща, са напълно легитимна цел за легитимната армия на държавата. Ако арменец с български паспорт отиде и започне да убива азерски цивилни, това ще бъде много голямо петно върху имиджа на българската държава“, предупреждава дипломатът.

 

Разбирам, че за много българи това, което казвам сега, отива отвъд зоната им на комфорт, защото повечето от вас приемат, че са близки до арменците и те не вярват, че тези хора могат да извършват зверства някъде другаде по света. Само че реалността е такава. Хората, които са ваши приятели, могат да бъдат нечии врагове“, подчертава Наргиз Гурбанова. И обобщава: „Народът на Азербайджан винаги е бил на страната на приятелството, братството и мира.“

 

 

 

 

С посланика на Азербайджан в София разговаря Марта Младенова.

 

 


Станете почитател на Класа