Нищетата на теориите на конспирацията и на техните критици

Нищетата на теориите на конспирацията и на техните критици
  • Автор:  Classa.bg**
  • Дата:  
    19.05.2020
  • Сподели:

Теориите на конспирацията са нещо, което ни заобикаля постоянно, и поради това си струва да им се отдели време, за да се разгледа въпросът малко по-дълбоко. Наскоро много нашумя (също и в България) видео, в което биоложка дискутира коронавируса (съзнателно не искам да го назовавам, за да не му се дава допълнителна популярност). Нищетата на корпоративната критика на теориите на конспирацията пролича особено остро във връзка с него.

Първото ниво на обсъждане на темата е най-повърхностно. Аргументацията на някои американски медии по въпроса беше приблизително следната – интервюираната жена говори теории на конспирацията, защото… говори теории на конспирацията. Хубав пример на английски можете да видите ТУК (https://www.buzzfeednews.com/article/janelytvynenko/coronavirus-plandemic-viral-harmful-fauci-mikovits). Съжалявам, но това изобщо не е убедително.

Съществува и второ ниво на критика, което е значително по-добро, тъй като се атакуват фактологично неверните твърдения в дадена конспиративна теория. Пример за подобна стратегия е един много добър текст на журналиста Ралица Ковачева (ТУК) (https://boulevardbulgaria.bg/articles/prochetete-tozi-tekst-predi-svetovnite-mrezhi-da-go-svalyat-dzhudi-maykovits-antivaksarite-i-korona-konspiratsiyata?fbclid=IwAR1oY4aediIGcA6X_KBRXmkvd-qKV5fniG-PYKhcBzcsWxBIRBkM2Xncp10).

Тази стратегия за борба обаче също има ограничен ефект поради вродените ѝограничения, които ще разгледаме по-долу.

На трето място можем да поставим опити аудиторията да се „просвети“, като се представят някои основи на критичното и научното мислене. Неотдавна предложих във Фейсбук на колеги журналисти, ако провеждат интервюта с лекари и учени във връзка с коронавируса, да прилагат няколко прости правила:

Въпреки наличието на различни мнения, да поискат да се посочи какъв е научният консенсус или преобладаващото мнение в експертните среди по даден въпрос;

 

Ако има разминаване между мнението на въпросния интервюиран и общоприетото мнение в гилдията, той трябва ясно до посочи, че неговото виждане е различно и аргументирано да обясни къде и защо то се различава от общоприетото;

Ако има такова разминаване, поискайте събеседникът да представи неутрално най-силния според него аргумент на отстрещната страна в научните дебати.

 

Отварям скоба: в класическата си книга „Структура на научните революции“ Томас Кун показва, че понякога науката стига до момент, в който определени въпроси и противоречия не могат да бъдат решени в рамките на съществуващата парадигма и поради тази причина именно вижданията на учени извън консенсуса довеждат до пробив в сферата, смяна на парадигмата и установяване на нов научен консенсус. Това следва да се има предвид, за да не се делегитимира по принцип всяко твърдение, което е извън определени рамки, но най-често има защо учените да са приблизително на едно мнение по даден въпрос.

Ако се върнем към теориите на конспирацията, български учен-биолог публикува подробна статия, в която разгледа редица показатели, че дадена журналистическа статия може да е съмнителна или да съдържа фалшива информация или теории на конспирацията (ТУК) (https://www.sanat.io/bul/p/zdravieto_ni_ie_v_opasnost_17_nachina_da_razpoznaiem_falshivata_informatsiia_5a170eb2_5bb9_4975_a3dc_aaf25af43989)

.

Някои от тези индикации са следните:

 

Заглавия, които шокират или целят да предизвикат силна емоция или любопитство; заглавия, съдържащи шокиращи, смущаващи или “революционни” твърдения, които имат за цел да накарат възможно най-много хора да отворят страницата;

 

Ако се цитира „учен от страната Х” или че “учените” са открили или казали нещо, но никъде в статията не се посочва нито името на учения или на някого от екипа, нито в коя институция работи той, това е много съмнително;

За да разберем дали представеният за “учен” наистина е такъв, можем да потърсим информация за него в ResearchGate - сайт, който предоставя подробен профил на учени от цял свят и техните публикации или в дигиталния идентификатор за учени ORCID;

Специалист в една област може да не е непременно компетентен в друга.

 

Това са правилни и добри съвети. Вярно е също така, че хората се поддават на различни внушения заради психологическите си пристрастия и заради желанието отговорността за случващото се да бъде прехвърлена на могъщи сили. Въпреки това обаче, тези опити за обясняване и оттам за борба с теориите на конспирацията частични и поради са и неуспешни.

Защо?

Първо, за разпространяването на огромно количество частично верни или фалшивите новини, както и теориите на конспирацията има обективни предпоставки. Най-важнитесред тях са нарасналият достъп до интернет по света, и увеличаването с невиждани темпове на броя на потребителите на социалните мрежи в последното десетилетие. Това означава, че в момента огромна част от световното население има възможност да публикува каквото пожелае.

Огромният обем от информация доведе до объркване на голяма част от хората, които нямат нито необходимото време, нито знанията и възможностите (аналитични, образователни и други) да плават в този океан. Толкова много информация е трудно да бъде смляна и хората поглъщат токсична смес от верни и неверни неща.

В този смисъл призивите, когато четем статия на тема, имаща връзка с науката, да проверим достоверността на даден учен през ResearchGate и ORCID, са наивни.

Второ, колкото по-голямо е заливането с информация, толкова повече възможни „истини“ има. След като има множество истини, значи няма нито една. Тук е голямата разлика между съвременната епоха и пропагандата в миналото. Ако Гьобелс говори лъжи, които повтаря 1000 пъти, истината трябва да бъде (по)казана 1001 пъти и лъжата лъсва. Днес и 1002 пъти да кажеш истината, това вече не е достатъчно, тъй като хората са твърде объркани и тя истината става просто една от циркулиращите из интернет версии за света.

Трето, от няколко десетилетия насам структурата на образованието по света беше насочена към това да създава хора, които имат професионална подготовка да изпълняват определени икономически задачи, но са напълно неспособни да анализират света в неговата цялост и взаимовръзки. Показателен пример са хората в Съединените щати, които си инжектираха или пиха дезинфектанти по съвет на своя президент.

Интересна статия в сп. "Нюйоркър" посочва, че през изминалото десетилетие, като цяло, историята е все по-малко предпочитан предмет в Съединените щати, въпреки че в колежите и университетите в страната учат все повече студенти. Историята обаче се радва на голям интерес и е сред водещите специалности в някои от най-престижните (и скъпи) университети като "Йейл", "Принстън" и Колумбийския университет в Ню Йорк. Статията отбелязва, че става дума за "интелектуално неравенство", при което "някои хора имат ресурсите да се опитат да разберат обществото ни, докато повечето нямат такива ресурси" (ТУК) (https://www.newyorker.com/news/news-desk/the-decline-of-historical-thinking). Става дума за това, че по-бедните студенти са принудени да изучават специалности с по-голяма практическа приложимост. Частен подслучай на тази световна тенденция е България, където качеството на образованието претърпя катастрофален спад в последните години, който се отчита от всички международни проучвания и методики.

Четвърто, „просветителската“ позиция е опасна, тъй като логичното ѝ продължение е да се внушава, че хората трябва да бъдат просвещавани и напътствани от мъдрите и знаещи експерти.

А кой ще пази стражата, както гласи класическата сентенция?

Така стигаме до единоще по-ключов въпрос – този за доверието към: публичните институции и водещите (или т. нар. „мейнстрийм“) медии. 

В момента в България и в света институциите работят при критично ниски нива на доверие към тях. Същото, до голяма степен, се отнася и за основните медии. Причините за това са сходни – подозрението на мнозинството от хората, че твърде често институциите или медиите са били използвани в услуга на частни, а не на общите интереси. Също така, в изминалите години нерядко те злоупотребяваха с доверието към тях, ангажирайки се в откровени лъжи. Един такъв пример бяха измислените предлози, с които беше нападнат Ирак.

Хората инстинктивно усещат, че големият бизнес много често има възможностите да определя дневния ред, да купуват влияние върху политици и т.нар. експерти. Човечеството има потребност винаги да търси алтернативни гледни точки на представяните им новини. Поради това агресивното прокарване на една доминираща основна линия, в която не се позволява нищо различно от униформеното мнение, допълнително създава благоприятна почва за фалшиви новини и теории на конспирацията.

Почти всички медии имат предавания, в които необезпокоявано шестват астроложки, диетолози със съмнителна компетентност, представители на някакви „паралелни“ вселе… медицини и др. Всичко това са последователни покушения срещу здравия разум и научния консенсус, които продължават с години. Защото тогава е изненадващо, че в един момент започваме да чуваме и че Земята е плоска? Защо се чудим, че избуяват антиваксърите?

Всичко изброено по-горе поставя мнозина обикновени хора в много неприятна ситуация – не могат да вярват на утвърдените авторитети, но също така им се казва, че не бива да вярват и на алтернативните теории. Вследствие на това множество хора са принудени да не вярват на нищо.

Когато всички тези фактори за недоверие към основните и конвенционални медии са налице, значително по-разумно вместо тотално отричане на притесненията на хората като нерационални би било да се проведе открит и честен диалог по всяка една тема.

Да вземем за пример 5G-мрежите. Авторът на настоящите редове е категорично убеден, че 5G-мрежите не могат и няма как да разпространяват коронавирус.Това е абсурдно твърдение на хора, които не могат да направят разлика между електромагнитни вълни и биологичен вирус. Темата обаче предизвикват ли 5G-мрежите негативно въздействие върху птиците, пчелите, хората и пр. е напълно легитимна тема за дебат. По нея би било добре да се чуят мнения на учени и специалисти, но истински такива, а не самозванци или пък хора, които работят за мобилен оператор. Според последните, разбира се, за никакви вреди не може и дума да става. Ако обаче в публичното пространство излязат хора, които нямат преки интереси в този дебат, и за чиято почтеност мнозинството от публиката е убедена, и те ни уверят, че такива мрежи не са по-опасни, отколкото действащите и в момента, тогава мнозина биха се чувствали значително по-спокойни. Вероятно ще намалят и подпалванията на 5G-станции. Всички печелят.

Още един показателен пример е интервюто за коронавируса, с което започнахме.

Абсурдно е да се опиташ да оборваш теории на конспирацията за коронавируса, без да споменеш нещо за фармацевтичната индустрия и връзката ѝ с политиката. От напълно достоверни медийни източници, документални филми, дори произведения на комерсиалното изкуство (например филмът с Хю Грант „Крайни мерки“ (Extreme measures, 1996) и романът на Джон льо Каре „Вечният градинар“) хората са наясно с част от действията на голямата фармацевтична индустрия.

Има учени, които открито посочват, че съвременните фармацевтични и биотехнологични компании предпочитат да концентрират усилията си върху хроничните заболявания, тъй като това са медикаменти, които пациентите трябва да вземат цял живот (например ТУК) (http://epicenter.bg/article/Koronavirusni-razmishleniya/214810/11/0?fbclid=IwAR0C2CVUs4XoL4UK8J7AgBfWx98UEf4cdTkV22vIwv3hTqrmRM4IeVh2yGQ). Съществуват публикации на разследващи журналисти за това, че нови лекарства се тестват при занижени критерии за контрол в страни от Третия свят, например Индия и африкански държави, както и че  добрите резултати при тестове на лекарства се публикуват в най-четените списания, а лошите – в по-непрестижни журнали. (Например статията на един от най-известните експерти по темата Соня Шах „Медикаментите от Севера се изпитват върху бедните от Юга”, „Льо Монд Дипломатик - България“, бр. 5, май 2007 г., стр. 10-11 (ТУК https://bg.mondediplo.com/IMG/pdf/2007_05_LMDbg.pdf).

Ако не кажеш нищо по нито един от тези въпроси, но обясниш вярата в теориите на конспирацията с ефекта Дънинг-Крюгер, ти си същият глупак, като вярващите в теориите на конспирацията, само че с по-големи претенции от тях. Нека го кажа ясно – изброените по-горе факти са факти, но те не означават, че „някой“ е създал коронавируса или Бил Гейтс иска да ни ваксинира с микрочипове. Ако обаче отричаш не само налудните теории на конспирацията, но и съществуването на всички тези неугодни за големия бизнес факти, опровергаването на теориите на конспирацията, което правиш (макар и по същество правилно), също олеква.  Именно тук откривам основната слабост на текста на Ралица Ковачева. Не се съмнявам нито в почтеността, нито в начетеността ѝ, но материалът ѝ страда от пропуска да признае някои справедливи критики, които биоложката Д. М. отправя към фармацевтичните корпорации.

Парадоксално, но хората, които имат критики към съществуващи проблеми, също са сред най-пострадалите от теориите на конспирацията. Това е така, защото заради напълно необоснованите твърдения в конспиративните теории могат лесно да се отхвърлят и напълно резонни забележки. Нашумелият клип, с който започнахме, точно по такъв начин смесва в един отровен меланж някои истини, повече полуистини и много откровени лъжи. Истините обаче съвсем логично се губят в този коктейл. В този смисъл и критично настроените граждани губят от това бебето също да бъде изхвърлено заедно с мръсната вода.

В момента масите хора, податливи на фалшиви новини и теории на конспирацията, са толкова големи, че техните убеждения може сериозно да застрашат общественото здраве и да подронят демокрацията.

Поради това е необходимо да чуем сериозен разговор за дълбоките причини, породили феномена, а не еднопланов подход, който се свежда до „те са глупави и вярват в това, което подкрепя убежденията им“.

Какво е решението?

Необходими са истински свободни медии, които могат да контролират внимателно и да държат политиците, експертите и бизнес-елитите отговорни за действията им. Те трябва да отразяват реалните тревоги на хората и да търсят отговор на техните въпроси. Така и доверието в тях ще бъде на ниво и теренът на фантасмагориите ще бъде стеснен.

Необходимо е политическият език да бъде реабилитиран. Това означава да можеш да критикуваш, когато има основания за това, определени политически и икономически феномени без да бъдеш заклеймен. Тази критика обаче е рационална и предлага друг модел в рамките на модерността. Ако такова поле за критика липсва, недоволството няма да изчезне. Рационалният политически дебат и език обаче ще бъде заменен от разговор за кемтрейлс и илюминатите.

Мариян Карагьозов

 

 

 

 

Станете почитател на Класа