"За няколко лева повече", или как да вбесиш един народ

"За няколко лева повече", или как да вбесиш един народ
  • Автор:  Classa.bg**
  • Дата:  
    05.04.2020
  • Сподели:

Не ѝ е седмица на председателя на Народното събрание Цвета Караянчева. Първо трябваше да изтърпи всички критики за решението да подложи депутатите на експедитивни тестове за коронавирус, с което да изпревари много по-нуждаещи се хора, а сега много бързо трябваше да превключи от "няма да пипаме повишението на депутатските заплати, това би било популизъм" на извинителен режим.

 

Доказано е, че нищо не отваря очите на депутатите от ГЕРБ повече от размахания пръст на партийния лидер и премиер Бойко Борисов по телевизията.

 

Все пак не един и два пъти сме виждали как Борисов посочва вратата на свои министри или депутати, когато има натрупано достатъчно социално напрежение. 

Затова и въпреки изказванията на Караянчева от четвъртък вечерта, че да се говори за намаляване или замразяване на заплатите на народните представители би било грешка и е по-добре депутатите сами да даряват 1/3 от възнагражденията си за борба с коронавируса - всеки в собствения си избирателен регион, днес позицията й вече е "Сгреших. Извинете".

 

Криворазбраният популизъм на едни депутатски заплати по време на криза

Криворазбраният популизъм на едни депутатски заплати по време на криза

 

В случая самият размер на депутатските заплати е от най-малко значение. И по принцип да се говори за замразяване, доброволно намаляване или доброволно даряване на тези възнаграждения наистина е популизъм. Но когато сме в условия на криза и извънредно положение, нещата не стоят съвсем така.

 

И пак - не е за сумата, не е толкова за парите. Заради самия акт е. Заради това как се приема той. 

 

В момент, когато 80% от хората се страхуват, че собствените им доходи ще спаднат заради кризата, а 56% се опасяват за работните си места като цяло (по данни от "Маркет линкс"), хората, които се предполага, че са народни избраници, лидери в своите общности и като цяло личности, които да водят народа в трудни времена, си вдигат собствените заплати.

Ако г-жа Караянчева не осъзнава грозната ирония в този момент, значи вероятно има нужда от сериозно отрезвяване на визията си за нещата.

 

Една банална истина за българското общество е, че тук има една изначална, силна и видимо непреодолима омраза към депутатите. Не толкова към конкретните личности, които заемат тези 240 места в парламента, колкото към самата идеята за депутата.

 

В обществото той се свързва с корупция, интересчийство и прекомерна власт, от която зависят доста повече неща, отколкото в действителност. Разбира се, навсякъде по света политиците се свързват със същите характеристики, но у нас спокойно може да се каже, че това е наистина тенденциозно.

Достатъчно е да си спомним онзи виц за отвлечения политик, за когото похитителите искат откуп от 1 млн. лв., иначе ще го запалят. И затова от българското население вече има събрани около 50 л бензин.

Или да си спомним за онзи злополучен референдум на Слави Трифонов, който на теория зададе 3 въпроса за избирателната система у нас, но на практика всичко около тях можеше да се сведе до идеята "Искате ли да натриете носа на политическия елит?".

 

Междувременно покрай цялата ситуация с COVID-19 обществото е изключително изневерено.

 

От една страна, говорим за силно заразен вирус, който може да се развие в опасна пневмония, от друга, имаме наложена доброволна самоизолация, при която хората си стоят вкъщи, без да могат да излизат навън много-много. Добавете към това и идеята, че на хоризонта се задава икономическа криза с всичките ѝ прилежащи загуба на работни места и намаляване на доходите, и ще получите една силно запалима ситуация.

И в един такъв момент се появява новината, че заплатите на депутатите се вдигат. Да го кажем така - дори централен нападател, който пропуска дузпа в 90-тата минута на финал на голямо първенство, при резултат 0:1 за противниковия отбор, не е познал толкова псувни на свой гръб.

 

Ако ще й шефката на парламента да каже, че после 1/3 от тези заплати ще отидат като дарения, ефектът си остава същият. Идеята за "Ние ще си отпуснем тези пари, пък после ще дарим част от тях, както сметнем за удачно" просто не върви за политически лидер.

 

А именно от това имаме нужда сега - силни и разумни лидери, на които можем да се доверим в трудната ситуация. Лидери, които ще могат да успокоят напрежението в обществото и да ни накарат да повярваме, че с общи усилия може да излезем от тази криза, а и от всяка следваща, която може да дойде.

Вместо това пристига още една порция масло за наливане в огъня. Въпросът е кога някой ще се изгори...

 

Станете почитател на Класа