"Нема ора" 2019

"Нема ора" 2019
  • Автор:  Classa.bg**
  • Дата:  
    14.07.2019
  • Сподели:

108 дни. 15 седмици. 3 месеца. Това е цялото време, което дели настоящия момент от деня на най-важния политически избор за 2019 г. - гласуването за общинските съвети и кметовете в 265 общини.

Този избор засяга директно финансовото положение на милиони семейства - местната власт определя данъците върху собствеността и продажбите на имоти, данък МПС, таксата за смет, административни услуги, ползването на детски ясли и градини.

От него зависи качественото образование в училищата и гимназиите, нивото на здравната помощ в общинските болници и поликлиники; устройствените планове и разрешителните за строителство; чистата вода и чистият въздух, редовният градски транспорт, безопасните пътища, поддържаните паркове и спортни площадки.

 

първа английска гимназия, йорданка фандъкова

 

Местните избори са определящи за разпределението на милиарди от общинските бюджети за ремонтите, строителството на нова инфраструктура и грижата за всекидневни жизненоважни нужди на всеки град, село или махала в България.

3 месеца преди деня на изборите обаче всички партии бягат по допирателната, когато се стигне до централния въпрос: кои ще са водещите им кандидати за кметове, какви ще са техните програми за управление, каква е крайната оценка за изпълнените и излъганите очаквания през последните 4 години.

Извадете един месец от уравнението и ще получите още по-късия период, след който вече не е позволена регистрация на кандидати.

Добре, а къде са ви хората? Къде са ви Spitzenkandidat-ите?

И защо омертата около номинациите за кметове вече засяга някои от най-големите областни центрове на страната - включително в 2-милионен град като София?

Ако в последните 14 години проблемът на избора в столицата беше фактическата липса на изборна борба (ГЕРБ печелеше кметството още на I тур при Бойко Борисов - 2005, 2007, и Йорданка Фандъкова - 2009, 2011, 2015 г.), то в момента липсва дори намек за готовност и ангажимент от страна на доскорошния фаворит.

Кметът на София отбива всяко питане относно нова кандидатура, но въпросът продължава да виси със страшна сила под напора на умората от петте поредни мандата на ГЕРБ и все по-редките признаци на позитивна енергия на "Московска" 33. За три петилетки партията на Борисов не успя да "роди звезда" сред съветниците в СОС и администрацията, която да отмени Фандъкова без допускането на сътресения. И този проблем не се заключва само в София.

Досега кадровият дефицит по места просто нямаше нужда от попълване. През 2015 г. кандидатите на ГЕРБ в 60 общини постигнаха победа без балотаж. В областни центрове като Бургас и Стара Загора действащите кметове подновяваха мандатите си съответно с 84% и 79% доверие от избирателите. Балотажите удвоиха кметските места на партията, а Цветан Цветанов гордо дефилираше пред камерите със "синята карта" на България.

Четири години по-късно нищо не е същото.

Цветанов затвори вратата на ГЕРБ от външната страна. Местната администрация в областния център Хасково обяви независимост от "метрополията" още в средата на мандата. Кметове на общини като Созопол, Септември, Костинброд се обзаведоха с прокурорски проверки и обвинения. Управлението на Пловдив - Европейската столица на културата - се оказа не брошка, а трън на ревера на партийния лидер. Добрич се превърна в център на унизителния скандал "Суджукгейт", а самият Борисов се оплака от "феодалите" с партийни билети в Плевен, където се закани да "чисти до корен".

Със сигурност в ГЕРБ си дават сметка, че колкото повече от "крепостите" им останат на поправка с балотаж, толкова по-голяма е вероятността да бъдат загубени в полза на кандидати, обединяващи отрицателния вот срещу властта.

Опитът за освежаване на физиономиите през новосъздадената "етична комисия" засега не вдъхва особен оптимизъм извън това, че Яне Янев си намери Flash-ДАНС занимания за три месеца напред.

Нищо друго не може да подейства по-стимулиращо за ГЕРБ, както хаосът на "Позитано" 20. За трети път Корнелия Нинова има шанс да подобри резултатите на БСП в национални избори, и за трети път изглежда, че левицата ще се провали заради вътрешни конфликти и липса на силни, харизматични и чисти лица.

Мая Манолова - внезапната нова надежда на социалистите в София - имаше смели амбиции още за президентския вот през 2016 г., но походът й към "Дондуков" 2 беше спънат след груба съпротива на централно ниво от страна на Нинова. Цената на отблъскването й сега може да излезе скъпо на партията-майка, ако омбудсманът все пак поведе своя кампания като независим кандидат за кмет.

Големият проблем на БСП не е флиртът на Манолова с извънсистемни сили като ядрото около Слави Трифонов, които може да преобърнат балансите в бъдещата листа за общински съветници.

По-големият проблем е, че БСП просто не разполага с друга смислена алтернативна кандидатура, още по-малко - с ярка партийна окраска, още по-малко - с опит в управлението.

"Нема ора", както се казваше във вица за 7-те самураи.

Базата на местно ниво, над която Корнелия Нинова ще трябва да надгражда, е толкова ниска, че всеки локален успех ще се брои за подвиг. Програмата "минимум" от времето на Михаил Миков за БСП не покриваше нито един областен център в страната. Загубени бяха важни точки като Ловеч, Перник и Разград.

Но когато лидерът на партията се държи като звероукротител с регионалните фактори от компанията на Георги Гергов, Красимир Янков, Димитър Дъбов и др., повторение на изненадващо ниската мобилизация от 26 май не е изключено.

Какви са бъдещите творчески планове на групата партии, останали в наследство от някогашния "Реформаторски блок", същo e въпрос с повишена трудност. От 2015 г. насам в техен контрол са областни градове като Плевен, Добрич и Монтана, включително няколко ценни районни кметства в София. Тежкият развод на ДСБ, ДБГ и СДС след загубата на парламентарно представителство, плюс появата на "Да, България" на хоризонта, обаче прави предизборното уравнение (и финансиране) за техните кметове и общински съветници безкрайно сложно.

Кметът на Плевен например вече дава отчети с "високи постижения" от мандата си, но на логичния въпрос "Ще се кандидатирате ли отново", отговаря: "Това не стои на дневен ред"...

Мълчаливият отказ от политически дебат и статичният лидерски стил не са нищо ново за местната политическа фауна. Страхът от собствената сянка бие всички други съображения. Колкото по-дълга е кампанията, толкова повече време ще има съперникът за подготовка на атаката към властта; съответно - толкова по-висок е рискът изборната победа да се разпадне в компроматна агония.

Предсказуемостта на "сливането с пейзажа" - с формалното оправдание за летните отпуски - обаче не прави тази практика нормална.

Напротив, отваря още повече пространство за подмяна на истинските теми за местното самоуправление (бюджет, образование, здравеопазване, инфраструктура, екология, качество на живот) с език на омразата, популизъм и предизборни провокации. Последствията са ясни: апатия на избирателите, компенсирана с купуване на гласове.

Когато лидерите започнат да се държат като лидери, избирателите ще ги последват. В името на добрата стара политическа игра - крайно време е кампанията за местните избори да започне.

 

Дияна Костова

Прочетена 331 пъти

Станете почитател на Класа