Една тревожна случка от България

Една тревожна случка от България
  • Автор:  Classa.bg**
  • Дата:  
    05.07.2019
  • Сподели:

Сотир Цацаров върна на БХК годишния им доклад за правата на човека в България. А заместникът му Иван Гешев им направи странен подарък - изпрати им "Под игото" и разкази на Йовков. Тази случка е доста тревожна. Ето защо:

 

 

 

Коментар от Петър Чолаков:

 

Главният прокурор Сотир Цацаров е върнал изпратения до него годишен доклад на Българския Хелзинкски комитет (БХК) за състоянието на правата на човека в България. Цацаров е изпратил обратно на подателя и две други публикации: нови издания на Комитета за практиката по антидискриминационни дела и наръчник по антидискриминационно право. От БХК посочват, че главният прокурор е постъпил по същия начин и миналата година. На свой ред зам.-главният прокурор Иван Гешев, за когото Комисията за защита от дискриминация реши, че не е нарушил закона със знаменателната си реплика „и циганите така правят”, не е върнал бройките, изпратени му от Комитета. Затова пък е пратил на БХК ученически издания на "Под игото" от Иван Вазов и на сборник разкази от Йордан Йовков. В първата книга г-н Гешев е отбелязал глава XXII - "Батареята на Зли дол". В нея българите се изправят срещу Османската империя, въоръжени с едно-единствено черешово топче. Във втората книга е маркиран разказът на Йовков за циганката Божура. В него майката на Божура се възползва от състраданието на хората към дъщеря ѝ, за да припечелва.

Притеснителни констатации

Не е ясно какво точно иска да каже г-н Гешев с „подаръка” си за БХК. Но можем да спекулираме, че се самоидентифицира като борец за свободата и оцеляването на българщината. Изглежда също, че шефът на специализираната прокуратура иска да поучава и назидава. Във всеки случай поведението на двамата висши магистрати е неуважително.

 

Красимир Кънев, председател на БХК

Красимир Кънев, председател на Българския Хелзинкски комитет

 

Цялата случка нямаше да заслужи особено внимание, ако въпросният доклад на БХК не съдържаше редица притеснителни констатации, според които състоянието на човешките права в България се влошава. В глава 1 се казва, че партиите от т.нар. „малък коалиционен партньор” са „известни в обществото със системното подбуждане към омраза, дискриминация и насилие към ромите, мюсюлманите, мигрантите и ЛГБТИ-общностите”. Спомената е преориентацията на БСП към „консервативни и антиевропейски политики". Посочени са „расистките и ксенофобски подстрекателства" срещу ромите. Нарастват и случаите на незаконна употреба на сила над задържаните в полицейските управления.

Специално внимание е отделено на скандалното изказване на Валери Симеонов по адрес на майките на деца с увреждания („кресливи жени с уж болни деца”). Докладът оспорва и решението на КС, с което т.нар. Истанбулска конвенция е обявена за противоконституционна. Изразена е тревогата, че това решение е необяснимо в контекста на насилието над жени в страната, което е достигнало „тревожни размери”. Споменати са „многобройните случаи на заплахи и тормоз над журналисти, както и на упражняван по­литически натиск спрямо журналисти и медии”. Осветена е ролята на определени медии, които водят студена война срещу неправителствени организации като БХК.

Много от посочените констатации кореспондират с критичните оценки на ЕК за съдебната система в България. Става дума за същия този мониторинг, който открай време е трън в очите на българските управляващи и за чието отпадане премиерът Борисов (безуспешно) се опита да се спазари с Франс Тимерманс. България си остава най-корумпираната страна в ЕС, свободата на словото е застрашена, а от ЕК и Венецианската комисия многократно поставят въпроса за изграждането на работещ механизъм за подвеждане под отговорност на главния прокурор. Вместо това правосъдният министър Данаил Кирилов предлага разпоредби в тази посока, но „в пакет” спрямо „тримата големи" в съдебната система. Остават съмненията, че целта е да бъде „ударен” критичният към управляващите шеф на ВКС Лозан Панов. Министър Кирилов, разбира се, отрича.

Това засяга всички в България

В редица случаи разпоредбите на Закона за защита от дискриминация се прилагат избирателно, а има и магистрати, които все още не правят разлика между пряка и непряка дискриминация. Емпиричната социология показва разпространение на езика на омразата, увеличават се социалните дистанции между българи и роми.

За Цацаров и Гешев посочените проблеми явно не съществуват. Остава само да се надяваме, че двамата магистрати не са убедени в своята непогрешимост. Можем да контрираме „литературните доводи” на г-н Гешев, като му подарим например „Сто години самота” на Габриел Гарсия Маркес. В този роман Мелкиадес, „циганинът с планинска брада и врабешки ръце”, блести с ума и честността си. Той не желае да натрупа състояние от търговията с такива „чудеса" като магнити, далекогледи, лупи и ледени висулки, които в очите на наивните жители на Макондо изглеждат безценни.

Няма смисъл обаче да прибягваме до литературни дуели. Защото дефектите в съдебната система засягат всички български граждани. Не трябва ли всички да сме разтревожени, когато КПКОНИ раздава извинителни бележки на силните на деня; когато се издават присъди с максимална строгост срещу политици „без гръб”, за да се хвърли прах в очите на Брюксел (делото срещу Иванчева и Петрова); когато прокуратурата не желае да изясни истината за КТБ, защото ще бъдат засегнати интересите  на някои велможи? Уви, за инертното мнозинство отговорът е отрицателен.

 

Прочетена 306 пъти

Станете почитател на Класа