Нови посланици, стари стратегии

Нови посланици, стари стратегии
  • Автор: 
  • Дата:  
    03.07.2019
  • Сподели:

На 5 юли в Берлин ще се проведе поредната конференция за Западните Балкани, която канцлерът Меркел инициира  още през 2014 г. с цел сътрудничество на страните от региона и омиротворяване на обстановката. Идеята е тези страни да не се чувстват изолирани от процеса на интеграция в ЕС, защото самият процес видно губи темпо. Явно ЕС не се отказва да демонстрира мускули, за да не се внушава и от Изток, и от зад Океана, че „губи позиции на Балканите“. Тази конференция идва след предвидената за 1 юли и провалена среща в Париж за намиране на път към „нормализиране отношенията между Белград и Прищина“. Преди това имаше подобна инициатива и в Берлин, която завърши без резултат. На този фон в Охрид се проведе конференция на тема „Влиянието на великите сили върху малките държави на Балканите“, където акцент, според медиите в Скопие, е било изказването на американския представител проф. Сюзън Лафтс. Не за друго, а защото дебело е подчертавано за ролята на Китай и Русия в региона, където „влиянието на Пекин е отразено в голямо участие на китайски компании в инфраструктурни проекти, докато Русия е заложила на плуралистичен режим на споделяне на властта в света“. Китай се намествал на Балканите, защото „малките страни се нуждаят от инвестиции, а ЕС се е  отказал от тях тук“. Докато Русия „иска да запази влияние в региона чрез политиката й за споделяне на властта в света“ т.е. понеже иска да заеме мястото си на геополитически играч в многополюсен свят.

Може да се спори за направени по този начин анализи и внушения, че „Русия сее семена на разделение“, защото води политика „разделяй и владей“, но е безспорно, че „Западните Балкани са пълни с етнически спорове“, за които канцлерът Меркел казва, че „пътят все още е изпълнен с камъни на Балканите“. Друг въпрос е дали посочването на Преспанския договор между Атина и Скопие може да бъде положителният пример за „намиране на модел за решаване на проблемите в Босна и Херцеговина и между Сърбия и Косово“. Както се казва от предците ни „Нерде Ямбол, нерде Стамбул“. Но точно тези детайли европейците и американците никога не са успявали да отсеят. Оказва се, че наистина не само „Изтокът е сложна материя“ и че обстановката на Балканския полуостров е отново точно толкова напрегната, колкото и преди големите световни войни. Без преувеличение. Защото иначе няма защо да се правят поредица от конференции за „роля на геополитическите играчи в региона“, да се съобщава от една страна, че „Русия губи позиции и влиянието й в Северна Македония е нищожно“, а от друга да се твърди, че „западът е разтревожен  за дейността на Москва в региона“.

„Независимая газета“ пък под заглавие „Защо ЕС губи Балканите“ пише, че „Великобритания исторически се противопоставя на австро-германското  и руско влияние и Лондон е разтревожен от  дейностите на Берлин и Москва в региона“. Твърди се, че „установяването на диалог между ЕС и Китай“, както и „стратегически съюз между Пекин и Москва може да осигури солидна противотежест на британско-американското влияние на Балканите“. Щяло да става чрез газопроводите „Северен поток 2“ и „Турски поток“, както и чрез китайските транспортни инвестиции в малките балкански страни. „Гнилите действия на Москва“ трябва да получат подобаващ отговор и в това отношение Лондон може да подкрепи Брюксел в отстояване на позиции, но на практика Кралството си има и свои механизми, а те включват и т.н. „структури на съветниците в апаратите на властта в столиците на балканските страни“. Поне така пишат в Москва. Там отбелязват, че например новият посланик на Лондон в Белград, Сиан Маклеод, не само е оглавявал офиса на ОССЕ и добре познава Балканите, но е работил и в Русия. В тази връзка и Вашингтон не остава по-назад, защото в Белград от 18 юни 2019г като американски посланик ще работи Антъни Голдфри, който е бил ръководител на политическия отдел на американското посолство в Москва. Той е от Вирджиния, 40 години е бил в американския флот и на дипломатическа работа, отговарял е като директор за Ирак и в Бюрото за близкоизточни въпроси на Държавния департамент, бил е в посолствата в Багдад, Армения, Дъблин и Минск, а това че говори руски, турски  и сърбохърватски  е само  важен знак за определени стратегии. Така, както  в София като посланик ще бъде Херо Мустафа, която прави впечатление не само с главозамайваща дипломатическа кариера, но и с отлично владеене на  9 езика, сред които турски, руски, хинди, фарси и разбира се арабски, а на всичкото отгоре е от кюрдски произход. Който може, да разчита сигнали. Работа в Лисабон или Ню Делхи не е за подценяване, но и дейност като съветник на вицепрезидент на САЩ, като ръководител на кабинет на специален помощник  на държавния секретар, като директор в Съвета за национална сигурност си е солидна база за професионална израстване в областта на дипломацията. Да започнеш с бакалавърска степен от Джорджтаун и да получиш магистърска степен от Принстън си е повече от добър старт.

И в Тирана, където тези дни кипи от политически престрелки между управляващи и опозиция, където се провеждат местни избори с 21% участие на имащи право на глас, да изпратиш като пълномощен посланик Юри Ким  си е направо въпрос на дългосрочна стратегия с определен профил за роля в региона. Дипломатката е работила като директор на Службата по въпросите за Южна Европа, работила е и като директор на Службата за европейска сигурност и военнополитически въпроси, участвала е при преговорите за прекратяване на ядрената програма на Северна Корея, но по-интересното е, че е била в посолствата на САЩ в Анкара и Багдад. Отново с добри познания и на турски, но и с китайски, японски и корейски. Както се казва, да му мисли Анкара. А там отива Дейвид Сатърфилд. Казват, че е особено опитен дипломат.Роден през 1954г, той е заемал различни длъжности в Близкия изток, бил е наблюдател на процеса Астана, който Русия, Иран и Турция започнаха с цел омиротворяване и съгласуване за обстановката в Сирия. По времето на президента Барак Обама Сатърфилд е отговарял с мисия за запазване на мира в Синайския полуостров, бил е временно изпълняващ длъжността посланик в Кайро, бил е съветник на държавния секретар Кондолиса Райс по времето на президента Джордж Буш и е отговарял за Ирак. Работил е на различни длъжности в посолствата на САЩ в Ливан, Сирия, Тунис и Саудитска Арабия. Разбира се, че говори турски, а за другите езици се подразбира. Той ще замени изпратения в Афганистан Джон Бас, но след един период на работа на американското посолство в Анкара без титуляр. Причините са известни. Остава да се спомене и Прищина, Косово, където Дейвид Хейл след дипломатическа  работа в Пакистан, Ливан и след дейност като зам.държавен секретар по политически въпроси, като специален пратеник за участие в мирните преговори за Близкия изток, той ще координира процесите за „нормализиране на отношенията между Белград и Прищина“. Е, Косово разчита само на САЩ, за да отстои интереси и лидерите на партиите в Прищина не се свенят да отправят не особено ласкави забележки по отношение на Брюксел в това отношение. Особено „потърпевша“ бе Федерика Могерини, върховният представител за външна политика и сигурност на ЕС, но така е при новообразувани държави. Трудно се приспособяват към правила, градени от векове. В това отношение Европа остава вярна на традиции и не бърза с взимането на решения. Каквито и упреци да има в това отношение. Тя просто често е била потърпевша и все на нейна територия са се водили световните войни. Сигурно затова е и  пословично предпазлива и бързаща бавно като се оглежда на всички страни. Но няма съмнение, че геополитическите играчи при всички случаи  са с вперено поне едно око към Брюксел. Това днес, а в миналото окото е било насочвано към всяка столица в Европа. Това си е цивилизация от векове и си има авторитет.  Каквото и друго да се говори. Другото е въпрос на лидерство за отстояване на собствени интереси, за да оцелее в днешното геополитическо противопоставяне.

Като се вижда какво става на Балканите и как с предпочитан дипломатически път ще се търсят решения в собствени ползи относно региона, защото е от „стратегическо значение за сигурността“, както твърдят във Вашингтон, значи на Брюксел му престоят интересни времена. Може и да са далече Балканите от Вашингтон, но опасенията са, че други геополитически играчи са близо и имат исторически връзки сред населението. Защото сред управляващите напоследък нещо губят позиции. А точно те са им важните, както и техните стратегии. Дипломатическите смени наистина свидетелстват не само за повишаване значението на Балканите, но и за притеснения, че искрите на напрежението може да предизвикат онзи огън, заради който традиционно се казва, че „Балканите са барутния погреб на Европа“. На практика  се получава нещо като конкуренция на наш терен. А дали ЕС ще „предаде четата“, както се казва в региона, предстои да се наблюдава. Без непременно да се споменава Турция като регионален играч, повечето от новите американски посланици са с добър турски език и опит от Близкия изток. Не дай, Боже, да замирисва на „арабска пролет“ в региона. Знае ли човек в тези объркани времена.Москва също изпрати нов посланик в Белград, опитния дипломат Александър Боцан-Харченко, който също отлично  познава Балканите. Още от времето на войните през 90-ге години. Русия явно няма намерение да се отказва от стари приятели. Къде е София в тази ситуация? Ние традиционно действаме пост-фактум. Дано поне се оглеждаме във всички посоки.

  Клуб 24 май

Прочетена 235 пъти

Станете почитател на Класа