От патриархалната добродушна ирония до циничния фарс

От патриархалната добродушна ирония до циничния фарс
  • Автор:  Classa.bg**
  • Дата:  
    17.06.2019
  • Сподели:

В Предговора към един от шедьоврите си по философия на съвременната му история “18-тия Брюмер на Луи Бонапарт”К.Маркс цитира един от блестящите афоризми на великия Г. Хегел, че историята понякога се повтаря – първият път като трагедия, а вторият като фарс . И Маркс посочва – Наполеон I Бонапарт и Луи Наполеон III. Чичото и племеника – великият повелител на Европа и хазартния мошеник, любител на притоните в Париж, позьорът.

Приведеният афоризъм и илюстрацията му са безспорно класика, която обяснява много периоди в Европейската история. Много периоди от българската история също могат да бъдат разбрани така. Но с идването си на Балканите и установяване на нашата Дунавска България българите внасят много свои особени моменти в европейската история, с които несъмнено я обогатяват, пренасочват и много пъти я поставят на изпитание, удивлявайки политици и анализатори.

Например, удивляват се образованите и добронамерено настроени към България като член на ЕС и европейското семейство народи, как България преди 1989г. беше 16 държава в Европа, а сега е последна от 27-28 държави в ЕС; как преди 30 г. заливаше пазарите на СССР и на Европа с домати , грозде, ябълки и вино, а сега внася от Йордания, Египет и от къде ли не; как в края на 1988 г. България е 9 млн. население, а сега е по-малко от 7 млн.; удивляват се как от 1 млн. членове на БКП се родиха толкова много десни партии; и не последно, удивляват се как от толкова много учени, професори и академици вече 10 години премиер на България е един пожарникар, при това с доста тъмно минало, добре осветено в редица западни средства за информация.

Разбира се, мислещите и честни българи, също се удивляват. Те се опитват да си обяснят причините за този парадокс, една от които е неизживяната за голяма част от обикновения народ патриархалност. Така добродушната ирония, с която народът през последните десетилетия от онзи социализъм наричаше последния комунистически диктатор “Бай Тошо” или направо “Тато”, при възхождането на пожарникаря във високите етажи на властта се прехвърли върху него с преуважителното “ Бате Бойко”. Дали защото преди да дойде царя и от охрана да го направят главен секретар на МВР, или защото преди това беше търкал ушите на “Бай Тошо”- “Тато”, или според мълвата за някаква друга връзка, не е ясно. Светлина може да дадат само специални ДНК изследвания. Така или иначе, масата , сред която и доста изветрели старци величаеше пожарникаря именно като “Бате Бойко”, който щял да покаже на комунягите, макар че по собствените му признания той напуска пожарната, защото не искал да се откаже от БКП и да се деполитизира. . Но възходът на пожарникаря се оказа неудържим нисход на народа и държавата България.Защото има пожарникари и пожарникари, но нашия беше с манталитета на обикновен селски каруцар, който в едно от първите си интервюта като новоизгряла политическа звезда от глупост си призна, че е прочел само една книга в живота си. В случая с нашия нов спасител на народа се потвърждаваше една централноазиатска притча, че можеш да издигнеш за султан и последния мулетар, стига да има кой да го посочи и да стои зад него. А стоящите зад него, пък и той самия, по оценката на американския посланик Джон Баерли (2005- 2008), добре работеше върху героизирането на образа си. Така си създаде един кръг от предобре заплатени дежурни ласкатели по медиите.

Макар че с годините масата прозираше истината за “Бате Бойко” и кръгът на величаешщите го намаляваше все още имаше край него ласкатели, които гъделичкаха неговото его на футболист, тенисист, геополитик, строител на магистрали и какво ли още не, докато един ден, както в приказката на Х.К. Андерсен “Царят е гол” един адвокат – коалиционен партньор не се сдържа и направо извика по една от медиите, възхваляващи българския “крал Слънце”, че Бате Б. е всъщност един безпардонен “Бай Х--- й”. И тази точна оценка тръгна- по стадиони и форуми на опозиционни сайтове, по фейса и ел. пощи, в ресторанти и къде ли не открито, и символично, с многоточие и без...

Така натрупаното отвращение от този назначен спасител на България, а в същност нейния съсипател взриви патриархалната ирония, за да се види грозната истина като един циничен фарс.И пак Хегел, и пак Маркс говорят, че понякога народите се разделят със своето минало, смеейки се. Дали действително е дошел часът за раздяла на българите със своя “Бай”, който даже беше създал партия за европейското им развитие, а ги отведе по-далече и от Африка...

 

 

Прочетена 230 пъти

Станете почитател на Класа