По повод на едно интервю - какво каза и какво не каза Румен Овчаров

След пленума на НС на БСП (07.06.2019) Румен Овчаров даде воля веднага на анализаторските си способности по btv. БСП познава добре Овчаров. Известна е кариерата му на партиен деец, министър, народен представител, представител на държавата в „Лукойл Нефтохим Бургас“, при Бойко Борисов. Овчаров също знае много за партията БСП, чийто софийски ръководител е бил достатъчно дълго.

Какво каза Овчаров?

Маниерът му на говорене, поведение пред камера е неизменен. Той не е в обяснителен, а в квалификационен режим. Последна инстанция. Лесно слага „капак“ по теми от партийния живот, не от стопанския, с който е дълбоко свързан. Изненадващо през юни 2019 година Овчаров решава да сложи знак за равенство между ситуацията при правителството на Жан Виденов и днес, след изборите за Европарламент.

 

 

Този нелогичен знак за равенство му послужи само, за да заклейми мнения, изказани от съпартийци, тъй като опитът за аналогия в тези събития не върши работа. Преди повече от 20 години БСП е на власт, сега е в опозиция. Тук цитирам думи на един министър от правителството на Виденов – Илчо Димитров, написани през 1995 година… „Жан изглежда все по-изолиран в тясната си група от приятели съветници. В МС минават текущи документи, обсъждат се внимателно, ала той не пожела принципни проблеми на управлението да са обект на отделни свободни разисквания от министрите, изглежда не се доверява, освен на най-близките си… Партийният апарат държи да командва… Жан се държи почти презрително към печата, сякаш им се сърди, че не оценяват неговата честност, добронамереност, всеотдайност… Жан не обърна внимание на такива бележки, щом не пасват на собствените му разбирания, той не ги смята за съществени…“ Този човек е харесвал Виденов, старал се е да му бъде в помощ…

Според Овчаров, през 1997 настъпило безвремие, защото 19 души от партията написали писмо до Виденов с искане за неговата оставка и ….. времето спряло! „Хора, обладани от желание да свалят лидера на БСП, наистина го свалиха, те после не получиха това, което искат.“ Загадъчни думи, но обвинителни по смисъл.

Откривате ли разликите или приликите? Както ви харесва. Откакто свят светува с реч, писмо, музика или само с жестове хората общуват. Общуват! През всичките тези години Овчаров е таил в сърцето си гняв, за да го излее след поредната изборна загуба на БСП и пак намира същите „виновни“!

Тези дни прочетох, че Джими Картър, 94 годишен, бивш президент на САЩ от Демократическата партия, написал писмо на Тръмп, за да му разкаже как неговата администрация се опитала да се справи с икономически търкания, които САЩ имали с Япония по онова време. Сегашният американски президент се обадил на Картър по телефона по този повод. И двамата остават доволни.

У нас ситуацията е жалка. Партията-държава бие на избори БСП 12 пъти. „Виновните“ в БСП показват „невежество, омраза и амбиция“, все човешки прояви, заклеймени от тибетските монаси. Едва сега ли Овчаров възприема този техен постулат, след екскурзията си до Тибет? Това се демонстрира по време на интервюто.

Според Овчаров, лично той остро, много остро, критикувал Нинова, но какво от това? Нещо променя ли тази негова критика, която Нинова подминава като малка гара? Корнелия Нинова извадила партията от задкулисие – отново твърдение, обвито в мъгла, валидно само за посветени! В интервюто ОвчароВ много лежерно противопоставя Петър Витанов на Станишев, наричайки го „Пепи“. Но май му прави мечешка услуга, в което ще се убедим по-късно.

Той изрича и нещо, което рязко го принизява: „БСП няма бъдеще с Дъбов, Гергов, Пирински, Михов…Тези хора са минало за партията…хора, които не разсъждават политически, само от гледна точка на това, че са засегнати личните им интереси…“ Дали някой не замисля такъв похват да се „прелее“ и в ОПО? Тогава много бързо ще се преброи членската маса! Къде остава смирението или по европейски възпитанието, социалистическата ни идея, та Овчаров започва да раздава местата в БСП? Ако той се изживява като гуру, не е важно какво е прихванал от Тибет, а от европейския, от българския живот – винаги ще има инакомислещи, докато се раждат дучета!

Какво не каза Овчаров?

Да се спрем само на проявите на тясното партийно ръководство за Евроизборите. Каруцата се озова пред коня. Вътрешнополитическите проблеми изцяло замениха възможността българите да се почувстват част от Европа, Европа на трудещия се, борещ се европеец за равенство и нормален живот. Да не говорим за плакати, клипове, номинации, изборни листи и подробности като „за победа ще се смята дори един глас в повече“! Но нас ни биха със 130 000 гласа! Най-често се пресмятаха заплати в евро и никакъв диалог дали българските евродепутати са ги получавали даром.

Всичко започва от днес, от нас. Това да ви е познато? ЕС има история, която не се преглъща за час. Има ревниво пазени правила, които няма как да научиш, ако пренебрегваш, не уважаваш тези, които вече ги знаят, но така се постъпва у нас. Не случайно министърът на транспорта „обучава“ новите български евродепутати. Доста елементарен и неплодоносен подход. Никаква съпричастност към общоевропейски проблеми, които са и наши – климатични промени, жизнен стандарт, заплати, пенсии, здравеопазване… Българинът не разбра, че се намира в най-желаното място за живот на планетата Земя – Европа и защо е на опашката. Такава беше кампанията – завистлива, объркваща и не в целта! Ето за това има друго мнение, предлагат се друг ред и взаимодействие между хората, нарекли се социалисти.

По повод притеснението как се правят избори без пари, преди всичко с идея и то такава и така поднесена, че да привлича, а не да отдалечава хората в и от партията. Идея, морал, ежеминутно спазване на общочовешки принципи, а не робуване на финикийски знаци, това ще спаси БСП и България дори! Надявам се, че социалистите, участници в предстоящия конгрес, имат сетива за нещата, неподвластни на прозрения от Тибет.

 

Валичка Георгиева https://pogled.info

Станете почитател на Класа