Метафорите на културната антропология: Или защо Харалан Александров нарича «турското робство» метафора?

Метафорите на културната антропология: Или защо Харалан Александров нарича «турското робство» метафора?
  • Автор:  Classa.bg**
  • Дата:  
    17.05.2019
  • Сподели:

За политическия аспект на задачата, която изпълнява, за историческата "ИСТИНА" И ИДЕОЛОГИЧЕСКИТЕ МАНИПУЛАЦИИ

Като начало малко пояснение по отношение на терминологията. Културната антропология  в по-голямата част от Европа и в частност във Франция се отличава от социалната антропология, а в САЩ тя се включва  като компонента на по-общото понятие социокултурна антропология. Културата, включваща текстове (наративи), ритуали и свързаното с тях символично поведение, се счита за зависима "променлива" на социалната антропология, вградена в нейния исторически и социален контекст, с всичките си разнообразни форми, позиции, перспективи, неясноти, конфликти и противоречия на живота на социума. Накратко, ролята на социокултурната антропология по отношение на културата е обяснителна и в известен смисъл направляваща. Съответно, един културен антрополог  може да бъде считан за гуру в областта на фундаментални процеси и проблеми на културата, включително за унищожаването на националната култура, например, чрез клъцване на "корените" ѝ.

От горното става пределно ясна социалната роля на културната антропология –роля с огромен потенциал, в частност, да манипулира поведението на социума по най-фундаментален начин: чрез културата, по-точно чрез културния му елит, който елит, така или иначе, е отговорен за политическото  и икономическо поведение на социума.

Използуваме думата "манипулира" вместо "направлява" или "ръководи", защото днес това е едва ли не главната социална роля на културната антропология в развихрилата се информационна война.

Манипулацията на фундаментално ниво

Направляването и ръководенето се осъществява от тези, които финансират нейната дейност, в най-безобидния случай на ниво установки. Финансирането може да бъде държавно, в съгласие с  национална културна политика, или чуждестранно. Последното винаги доминира ако националното е  минимално, да кажем почти само за заплати. Има, разбира се, и отклонения от тази картинка, но те са в района на флуктуациите, неизбежни за всяка една достатъчно сложна система.

Като пример за манипулация на най-фундаментално ниво, засягаща уникалния характер на българския цивилизационен феномен, може да приведем широко дискутираното поетапно преформулиране на понятието "турското робство": през "османско владичество", "османска власт/управление/господство", "турско присъствие", до крайното за момента "българо-турско съжителство".Това преформулиране е постепенен неолиберален процес, базиращ се не на извъннаучни легенди и митове, а на комбинация от исторически "истини" и политкоректни принципи.

Думата истина е в кавички поради следната добре известна причина. За историческа истина може да претендира само резултат от оригинално изследване на дадено минало събитие, направено по най-прецизните методи на историческата наука, базиращо се на новооткрити материали, документи и други артефакти; която историческа истина е само едно най-добро приближение до така или иначе неизвестната истина за съответното събитие.

Публикуваните резултати от такива оригинални исторически изследвания съставляват и т. нар. първична историческа литература. Всички останали публикации в исторически аспект, обзори, общообразователни текстове, социално-психологически и политически трактати с претенции за историческа обоснованост имат вторичен характер, базиращи се на оригинални исторически  изследвания. Такъв подход предлага практически неограничени възможности за  манипулации от всякакъв вид най-малкото поради спекулативното и  избирателно цитиране на"исторически факти" и тяхното преформулиране и интерпретация в зависимост от поставената политико-социално-психологическа задача.

Преинтерпретацията на «турското робство»

За илюстрация на такава една политико-социално-психологическа задача привеждаме уводно резюме на интервю на «Дойче Веле» от 15.IV.2019  с културния антрополог Харалан Александров – преподавател в Нов български университет, член на Института за взаимоотношения между хората и на настоятелството на "Отворено общество" в София: "Турското робство е метафора, историческата истина е друга. Метафората "турско робство" и до днес обслужва интересите на руския империализъм. За много българи този мит е по-важен от историческата истина."

Политическият аспект на задачата е очевиден и единствен - насаждане на русофобство у българите, все още нерешен неолиберален социокултурен  проблем,  въпреки положените и полагани неуморно глобални политико-информационни усилия в пълен унисон с практиката - разполагане на  американски натовски бази в България за противопоставяне на неизбежната и коварна  руска агресия.

Успешното решаването на социално-психологическата компонента на  проблема породен от  горната метафора опира до  необходимостта да се преинтерпретират феномени (исторически "факти"?) засягани, например, в романи като  "Под игото",  "Време разделно" , в поезията на Ботев, в народните творения ("Даваш ли даваш Балканджи Йово") и др. И това е само като първа стъпка. Като ободрителен, но малко мекушав пример за подражание може да служи  замяната на  думата "негър" с "черен" в произведенията на Марк Твен, "Том Сойер" и "Приключенията на Хъкълбери Фин", в рамките на образователни програми в САЩ.

Доста по-потентен ход например е изваждането на тези и други подобни полит-некоректни български литературни произведения от училищните програми, което върви от доста време плахо и нерешително, а трябва да бъде най-безкомпромисно завършено според каноните на неолибералната културна антропология. Ето и дефиницията на думата "роб", използувана в споменатото интервю на тема  "турското робство" като метафора:  "Роб означава индивид, лишен от елементарни  човешки свободи като право на придвижване, собственост и стопанска инициатива и заставен пожизнено да работи без възнаграждение за господарите си."

Националните ни герои, Ботев и Левски, са считали, очевидно съвършено погрешно, базирайки се някаква ненаучна дефиниция, че става дума за турско робство. Което в контекста на политическия аспект на задачата ги прави чиста проба агенти на руския империализъм. Едно вече популярно алтернативно неолиберално и политкоректно обяснение на действията им е, че са избрали да загинат с единствената цел да станат известни (famous). Други мнения? Няма и не може да има!

Ето на каква кауза служи социалният антрополог Харалан Александров.

Работното неолиберално правило е следното: Не може да има други правилни мнения освен неолибералните! Как работи това правило можем да се информираме от практиките на т. нар. "Отворено общество",  известно с претенциите си, че отваря всякакви врати. С едно малко уточнение: отваря всички врати, които счете за необходимо,  като  автоматично и плътно затваря всички останали.

Последното практическо прилагане на правилото в глобален мащаб започна да се реализира от Facebook на световната електронна сцена, затръшвайки врата след врата. Пълно разнообразие (diversity) се толерира и всячески се насърчава във всички направления, расово, етническо, джендърно, но не и в идеологическото.  Срещу която и да е идеология, различна от неолибералната, се организира най-вирулентна съпротива. Инакомислието се счита за фундаментален враг. Кой знае защо на ум идва и друга сентенция, тази на Джордж Оруел:  "Истината се счита за измяна в империята на лъжата." (Truthistreason intheempireof lies).

Пита се каква е целта на обвързването на "турско робство" с интересите на руския империализъм? Крайната цел е кристално ясна и единствена - постигане на  масова и мигновена рефлекторна реакция у българските граждани на коя и да е от думите Русия, руско, руски, руснак, водеща до заемане на отбранителна поза по отношение на каквото и да е действие или внушение свързани смислово със споменатите думи с корен "рус". Работата по обработване на социума може да се счита завършена ако се постигне първосигнален ефект както при кучето на Павлов: звънчето звънва и слюноотделянето на кучето тръгва. Общото в двата случая, на гражданина и на кучето, е че работата на мозъка се изключва, а внушеното действие се реализира мигновено.

Проблемът е там, че на съществена част от социума мозъкът не се изключва или се изключва със недопустимо закъснение по отношение на желаното внушавано действие. За такива случаи има разработени две технологии. Едната е ежечасна обработка на социума чрез информационни комикси, в които е пределно ясно кой е добрият и кой е лошият; т.е. всякакви обяснения или доказателства са излишни като ситуациите са различни но не принципиално, а просто за разнообразие.  За пример  могат да послужат медиите на мъгливия Албион и тези на Щатите, които хорово и абсолютно синхронно отразяват със завидно постоянство поредните прегрешения и престъпления на Русия и лично на Путин срещу цялото прогресивно човечество или срещу част от него. Пример - аферата Скрипал. Ежедневно се дават нови подробности за «коварните руски отровители» без каквито и да било доказателства, които, разбира се, в един комикс са напълно излишни, тъй като всичко си е кристално  ясно. Даже още преди да е почнало престъпното действие. 

Логиката е следната: ако в отровата има елемент от периодичната система на Менделеев, то е очевидно, че са виновни  руснаците, тъй като Менделеев е руснак! Подходът работи като швейцарски часовник по отношение поне на 50% от социума; например, този който гледа с едно око новините докато си пие бирата в компания или играе на карти. Критичен момент тук е информационният комикс поток да не спира. Само така се създава мигновен рефлекс.

За по-неподатливата на комикс-информацията част от социума е предназначена друга технология, тази на приучаване на правилно мислене още от детската градина или още по-добре чрез засукване с майчиното мляко. За целта е необходима начална подготовка,  базираща се на фундаментални научни изследвания, да кажем от рода на тези в областта на неолибералната културна антропология. На тази основа става пределно ясно, че е необходима съществена ревизия не само на всички учебни помагала, но и на цялата учебна система. На същата тази основа обявяването за крайно вредни романи от рода на"Под игото" става просто автоматично, без каквито и да са проблеми. За включването на "Даваш ли даваш Балканджи Йово"и дума не може да става! А за това, че Левски си е бил най-долен криминален тип и руски агент, заедно с Ботев, не може да има никакво съмнение. Sorry!

Исторически факти

По принцип за работата на тази «втора технология» може да има финансови затруднения ако правителството на страната и пет пари не дава за образование, въпреки че гледа най-правоверно през глобални  очила и  ежедневно е информирано от най-висок амвон за перфидната и крайно агресивна политика на руснаците и лично на Путин. Причината? Причината е най-тривиална - политиците са изцяло заети само с крайно наложителната работа по собственото им преизбиране. Ситуацията обаче, не е безнадеждна, защото на помощ идват НПО-та с чуждестранно финансиране от рода на "Отворено общество", които с най-голямо удоволствие и експертност се заемат с образованието. И резултатите са налице: ограмотителни курсове за студенти приети в университетите. Тези я са чували за "Под игото", я не!...

В името на светлото глобално бъдеще

Остава една тънка прослойка от социума, която е неподатлива на усилията по линията на двете споменати по-горе технологии, прослойка потенциално крайно вредна идеологически, но общо взето практически безвредна по следните причини: тя е малобройна, финансово маломощна и със сериозно ограничен достъп до медиите.  Засега може да бъде оставена на себе си. Докога - не е ясно, но... засега, все още – да!

Има един аспект, на който се налага да обърнем внимание. Ако се направи и най-малък опит открито да се манипулира съзнанието на даден индивид, да кажем по генетичен път, ще се надигне невъобразим вой в неолибералните политкоректни медии за нарушаване на най-съкровените човешки права с последващи крути организирани мерки по отношение на социално-икономическото добруване на нарушителя. Странно, но подобни действия, засягащи "съзнанието" на дадена нация чрез манипулиране на нейната историко-културна генетична матрица, която я определя като уникален цивилизационен феномен, се считат не само легитимни, но и напълно желателни, финансирани най-богато по най-различни линии, които, за изненада, имат само чуждестранни източници.

Пита се защо? И кой има полза от това?  Отговорът е, че се желае само доброто на един заблуден народ, който съвсем не е наясно със собствената си  история. Която трябва да се пренапише в името на светлото глобално бъдеще. Формулирано вече от други...

 

Александър Гочев http://pogled.info

Прочетена 407 пъти

Станете почитател на Класа