Българският народ чака радикални и спешни антикорупционни мерки

Българският народ чака радикални и спешни антикорупционни мерки
  • Автор:  Проф. Иван Ангелов Поглед Инфо
  • Дата:  
    15.04.2019
  • Сподели:

От корумпираните трябва да се изискват както оставки, така и наказателна отговорност

Корупцията (на латински corrumpo, означава покварявам, развращавам, развалям). В най-общия смисъл това е злоупотреба с обществено положение за лична облага. Корупция има само там, където има власт, управление, разпореждане с обществени ресурси за лична облага. Корупцията е злоупотреба с власт. Само този, който притежава власт може да корумпира себе си и други хора. Този, който няма държавна власт и да иска, не може да корумпира други хора. Защото той не взема решенията. Това не означава, че той не може да върши престъпления.

Всички форми на власт и особено авторитарното управление са уязвими за корупцията.Голямата корупция е неизбежен резултат от неограничената власт. Като правило, корумпираните никога не признават публично, че вършат нередности, че нарушават законите. Дори когато имат частни асансьори за своите апартаменти. И това става в България! Най-често те обвиняват другите, че ги клеветят, че разпространяват компромати по техен адрес, че опетняват доброто им име.

Колкото по-дълго един човек е във високите коридори на властта, толкова повече е склонен към корупция. Колкото по-голяма и некотролирана е тази власт, толкова по-голяма е склонността към корупция. Като правило, всяко авторитарно управление ражда корупция. Най-важните лекарства срещу тази склонност са – пълна прозрачност, два мандата и точка!

Крайна форма на корупцията е клептокрацията. В тези случаи арогантността достига до там, че дори лицемерните външни претенции за почтеност са изоставени. Демонстрира се наглост, всепозволеност и недосегаемост. Отправят се закани за съдебни процедури, за отмъщение към тези, които разкриват корупционните им прояви. Дори за мокри поръчки.

Корупцията е като злокачествен тумор върху отслабналото болно тяло на България, който смуче жизнените му сокове и го изтощава още повече. Като онкологичните болести, корупцията е лечима само ако се открие рано и се атакува бързо. Ако заболяването достигне втора и особено трета фаза, то е нелечимо. Разсейките обхващат цялото тяло и организмът умира. Ние сме сега между втора и трета фаза на онкологичната корупция. Единствената малка надежда е в незабавната радикална хирургическа операция. Такова е положението у нас. Особено през последните десетина години. Ако искаме да спасим България трябва да действаме незабавно. Ако управниците не желаят радикални спешни действия, трябва да ги принудим! Друго спасение няма!

Напоследък заваляха необичайно много оставки на министри, депутати и други високопоставени лица. Това се обяснява с „високите морални стандарти на ГЕРБ“. Оставките се представят като лични решения на достойни високоморални хора. Ако трябва да сме точни, това са принудителни подсказани решения на недостойни хора, които вярват че скоро ще се завърнат и ще си отмъщават.

Пропуска се обаче много важен факт. Всички оставки се представят на министър-председателя и се приемат от него. Той се държи като изненадан човек, който до момента не е знаел нищо за деянията на своите подчинени. А истината е друга. Той е назначавал тези хора. Трудно е да се повярва, че до сега не е знаел какво вършат те и се наложи американската „Свободна Европа“ да му каже какво става в България.

От десетина години у нас не се прави нищо без знанието на Премиера. Той не само знаеше, но вземаше всички важни и дори маловажни решения. Имаше последната решаваща дума за всичко. И съпартийциите му го слушаха сляпо и чинно. Като хора без мозъци. Затова главният виновник за политическата и нравствената деморализация и за почти тоталната корупция в нашата държавна администрация е Премиерът. Той е бащата и майката на тази администрация. Затова носи главната отговорност за всичко, което тя прави или не прави.

През последните две години единственият човек във върховете на властта, който говореше открито и с тревога за процъвтяващата корупция, беше Президентът. Неговите разсъждения и тревоги съвпадаха напълно с тревогите на милионите българи. Останалите хора от управленската върхушка ни уверяваха, че всичко у нас процъвтява, благодарение на тяхното мъдро управление. А Премиерът, след като въведе ред и законност у нас, границите на България му отесняха и започна да чертае дневния ред на Западните Балкани и на Европа.

Инициативата на Президента за свикване на Консултативния съвет за национална сигурност (КСНС) на 8 април беше правилна. Там е бил направен опит за обсъждане на мерки за овладяване на корупцията. С изключение на Корнелия Нинова, другите участници са отказали да подкрепят Президента. Питам се: кой греши – партийната върхушка или Президентът? За мен отговорът е очевиден.

Такова почти пълно единодушие на ръководителите на политическите партии и на правораздавателната система за отказ от истинска борба срещу корупцията се случва рядко. Това много ме тревожи. Огромното мнозинство от народа (според социологическите допитвания около 80-85%) вижда, че държавната администрация е тотално проядена от корупцията на всички управленски равнища. Само най-видните партийни и съдебни ръководители не я виждат.

Това единодушие е много опасно! То показва колко дълбоко е затънала управленската ни върхушка в корупционното блато. Напоследък все по-често се убеждаваме, че лицата, които трябва да разкриват и наказват корумпираните, самите те са корумпирани. А може ли корумпиран да наказва корумпирани! Едва ли! Най-високопоставените лица в държавата назначават и уволняват послушни личности в антикорупционните служби, които следва да ги контролират. Това е връх на парадоксите. То е цинична провокация срещу пословичното търпение на българския народ.

Досегашните разкрития за съмнителни корупционни сделки при покупко-продажбата на жилища са малки първи стъпки. Този тип корупционни сделки е само върхът на айсберга. Незаконно присвоените пари при тези имотни сделки едва ли превишават 2-3 процента от престъпните присвоявания през последните 30 години.

Корупционните сделки с апартаментите породиха голямо недоволство, дори всеобщ гняв, понеже са по-видими за хората, отколкото злоупотребите със стотици милиони лева в чуждестранни банкови депозити, ценни книжа, имоти, за които чуват всеки ден. Но само чуват, без да ги виждат. Слуховите възприятия не са подкрепени със зрителни. По-лесно е да си представят престъпното придобиване на ултралуксозни апартаменти от министри или депутати за 300-500 хил. лв. по данъчна оценка, в техния квартал. Докато други заможни хора с достатъчно пари, които не заемат високи властови постове или нямат специални връзки, плащат 1,2-1,3-1,5 млн. лв по пазарни цени за същите имоти. Гражданите ги виждат всеки ден в квартала си, като минават покрай тях.

Острата социална чувствителност се подсилва и от масовата бедност, при която около 70% от населението едва свързва двата края, с повече от скромен живот. А около 20-25% едва оцеляват биологично в оскотяваща бедност. И много от тях безшумно се преселват в онзи свят, с надеждата, че там всички сме равни. Тези бедни хора не могат дори да мислят за скромно жилище за 50-60 хил. лв., което е мечта за масовия българин от 100-150 години. Масовата бедност в България е комбинирана с остра социална поляризация. По това сме рекордьори в Европа.

Тази несправедливост, която стимулира корупционните престъпления, се подсилва и от голямата разлика между данъчна и пазарна оценка на имотите. Тя пък лишава бюджета от многомилионни данъчни приходи. И най-важното – нито е икономически и социално оправдана, нито е справедлива. Тя може да се смекчи лесно чрез сближаване на двете оценки. Поддържането от много години на няколкократна разлика между данъчна и пазарна оценка на имотите е неоправдана! Това може да се реши със съответна корекция в закона всяка година или през няколко години, в зависимост от промените в пазарната цена на имотите. Много хора от години злоупотребяват законно с тази крещяща разлика между данъчна и пазарна оценка. Очевидно и тук има заинтересовани влиятелни групи, които желаят тази злоупотреба с държавните интереси да продължава.

Манипулираните имотни сделки обаче не са най-големите корупционни злоупотреби у нас. Масовите злоупотреби през последните 30 години могат да се обособят в две групи: дребни и крупни. В следващите редове ще споделя мисли по тези злоупотреби.

Дребните жилищни присвоявания.

Управляващите може да се опитат да сведат скандала до ограничен брой хора. Корупцията при имотни сделки обаче е обхванала доста хора на високи държавни постове. Те ще се опитат да я ограничат само до морална отговорност чрез оставките на част от тези хора от заеманите държавни постове. Тези оставки дори се използват като доказателство за решимостта на управляващите да се справят с корупцията. Внушават ни, че многобройните оставки били доказателство за високите морални стандарти в ГЕРБ. Че министри, зам. министри и депутати се уволняват само по съмнения за корупция и т.н. Че оставките са достойни постъпки на достойни невинни хора, които не са нарушили никакви закони. Боже господи! Тези хора толкова ли слабо познават своя народ, за да си помислят, че някой ще им повярва!

Нищо подобно! Оставките са много, защото много се е крадяло и сега положението им е неудържимо. Оставките са косвени самопризнания на корумпираните за вина, за гузна съвест. С някои оставки се надяват да избегнат по-нататъшни разследвания, водещи до още по-големи разкрития.

Съответните лица може да загубят сегашните си постове, но запазват високите си партийни постове. И след като бурята отшуми, като „невинно пострадали“, ще ги върнат на високите държавни постове. Освен това, те вече са се облагодетелствали със стотици хиляди и дори милиони лева от досегашните корупционни имотни сделки. Това е цинична провокация пред българските граждани.

Учудва ме, че до словото на Президента на КСНС никой не говореше за наказателно преследване на заподозрените лица. Приемаше се, че няма никакви нарушения на законите. Признава се, че те може да са негодни за високи държавни постове, но са годни за високи партийни постове. Тази тема се заобикаля дори и сега от много коментатори. Особено от симпатизантите на управляващите.

Наред с мерките, които Президентът е предложил на КСНС, препоръчвам още следното:

1.Прокуратурата да провери всички разкрити вече имотни корупционни сделки, а също и други такива сделки през последните 10-15 години, на следните лица: Президент и вицепрезидент; Министър-председател и вице премиери; Председател и заместник председатели на Народното събрание; Членове на Конституционния съд; Членовете на Висшия съдебен съвет; Главен прокурор, председателите на Върховния касационен и Върховния административен съд и техните заместници; Министри и заместник-министри; Депутати в Народното събрание; Ръководители на агенции; Управителя на БНБ, неговите заместници и членовете на Управителния съвет на БНБ; Областните управители и техните заместници; Кметове, заместник-кметове и членовете на общинските съвети на областните градове, на всички средни и малки градове, а също и други лица, заемащи или заемали в миналото важни държавни постове през последните 10-15 години. 

Лицата от изброените длъжности, които не са извършвали имотни сделки може би не следва да се проверяват за такива нарушения. Ако обаче има някакви подозрения около тях, трябва да се проверят и те.

2.Изброените по-горе лица за които са установени нарушения, освен оставките, трябва да се подведат под наказателна отговорност по съответния закон за "злоупотреба с високо служебно положение"  или както се казва за „търговия с влияние“, при сключването на частни имотни сделки. Такава отговорност е предвидена в действащото законодателство. Ако един министър купува луксозен апартамент за 300-500 хил. лв, а масовите купувачи, които не заемат високи държавни постове или нямат специални връзки, плащат за такива апартаменти 1,3-1,5 млн. лв. Това е убедително доказателство за „злоупотреба с високо служебно положение“. Оказва се, че има две цени: ниска, която е достъпна само за големците, и нормална пазарна – за всички останали.

3От изброените по-горе лица за които се установят нарушения при сключваните частни имотни сделки или дори само съмнения за произхода на много големи доходи, използвани в имотната сделка, да се изисква да докажат произхода на доходите с които са направили сделките и за платените данъци за тези доходи. Тази информация следва да се публикува.

Много подозрително е дори за държавни служители с високи заплати как могат да спестят половин милион лева за покупка на луксозни имоти! Ако един държавен служител получава през целия си трудов живот средна месечна заплата от 3000 лв. (което е почти невъзможно, защото през началните десетина години заплататта му е била далеч по-ниска) и спестява 25% от нея (което също е почти невъзможно), са му необходими около 55 години, за да събере необходимите средства.

Ако разсъждаваме по-реално, за много добре платен държавен служител, при що годе нормален живот с едно или две деца, с необходимия минимум текущи разходи за прилично преживяване на семейството, за отглеждане и образование на децата, са му необходими поне 75-80 години, за да набере парите за покупка на такъв имот. Очевидно, той трябва да е имал и други доходи, за да набере необходимата сума. За разследваните лица трябва да се установят, доколкото е възможно, жилищата, резиденциите, офисите и други сгради у нас и в чужбина.

По престъпленията при приватизацията, концесиите

и държавните поръчки

Огромната част (може би около 95-97%) от престъпното присвояване на богатства през последните 30 години е станало чрез приватизацията, концесионирането и държавните поръчки, а не чрез нарушения при имотни сделки. В новата и най-нова история на България не е имало такова безогледно ограбване на обществено богатство, създадено с труда и предприемчивостта на милиони българи през последните 140 години. За частично възстановяване на тези многомилиардни средства и за наказване на виновните лица предлагам:

1.Преглед на 80-100 най-големи приватизационни и концесионни сделки и държавни поръчки, за които има подозрения за корупционни престъпления през последните 25-30 години. Те могат да се проучат основно с участието на най-добри независими юристи, финансисти и други експерти. Така, за сравнително кратко време, може да се установят част от извършените престъпления и да се представят на прокуратурата за разследване.

Не трябва да се приемат никакви оправдания за сложността на тази задача, с цел да се избегне такава проверка. Българският народ не бива да го позволи ако уважава себе си. При нужда трябва да бъде упражнен много силен натиск върху управниците. Те трябва да бъдат принудени да действат. Защото, ненаказаните престъпления са покана за нови, още по-големи престъпления в бъдеще.

2. Да се отворят така наречените „досиета на прехода”. За целта да се прегледат поименно доходите на най-забогателите личности в България през последните 25-30 години. Да се изберат между тях около 1000 души от най-голям калибър. По преценка на прокуратурата, броят им може да се увеличи. В този преглед да участват и независими експерти – уважавани в обществото честни хора. Прегледът да се направи при пълна прозрачност.

Да се установи приблизителният размер на недвижимото и друго имущество на тези личности у нас и доколкото е възможно - и в чужбина. Това може да се направи чрез прецизни огледи на място - обект по обект (жилищни и стопански сгради, болници, училища, полски земи, гори, селищни парцели в регулация, пристанища, летища, железопътни и автобусни гари, язовири, напоителни канали, електропроводи, нефтопроводи, газопроводи, водопроводи и други инфраструктурни обекти). Огледите да се правят от групи най-добри неподкупни експерти с голям практически опит и ползващи се с уважение в обществото: строители, архитекти, железничари, моряци, авиационни специалисти, криминалисти, юристи и други.

Отделни сгради и дори квартали може да се фотографират и от въздуха, както беше направено през 2001-2002 г. при правителството на Сакскобургготски. Около тях тогава се вдигна голям шум, но бяха „потулени” бързо, понеже влиятелни хора навярно са били заинтересовани от това. А и нямаше достатъчен обществен натиск. Работещите в тези области професионалисти знаят как да го направят, ако има политическа воля и силен обществен натиск.

Добре би било да се установят и други форми на финансово богатство на български олигарси: депозити, акции, дялове, държавни ценни книжа и други подобни. А също и важно движимо имущество (самолети, хеликоптери, кораби, яхти, локомотиви, вагони, големи товарни камиони, лимузини и други подобни - у нас и в чужбина). Заслужаващи доверие специалисти в тази област, като например проф. Николай Радулов, твърдят, че български олигарси притежават „гигантски сметки от 100, 200, 300 и повече млн. долара в Швейцария, в арабските емирати и други“.

Тези дни пак той напомни в свои публикации, че преди години немското разузнаване се беше сдобило от Лихтенщайн с дискове с банкови сметки, където били имената на 600 българи. Те са били предадени и на българските власти. Напомни ни за документи на Уикилиикс с имената на 700 българи, за присъстващите български имена в досиетата от Панама. В най-общ план това е известно на българската общественост от публикации в медиите преди години. Сега обаче се напомня от известен специалист, който едва ли хвърля думите си на вятъра. Всичко това би трябвало да е известно на ръководителите на българската държава, на съдебната система и на нашите разузнавателни служби. Но всички те мълчат и бездействат. Защо бездействат? Проф. Радулов очаква интересни за нас разкрития от предстоящото отваряне на Гръцкия имотен регистър.

Продължава премълчаването на факта, че разкритията за корупцията с апартаментите бяха направени от американски източници, а не от руски или от българската политическа опозиция. За това сигурно има много сериозни причини. Сега се говори, че същите американски източници може би ще направят разкрития за многомилионните сметки, акции, участия в инвестиционни, пенсионни и други фондове на български богаташи в чужбина. Гадае се дали то ще стане преди или непосредствено след европейските избори. Това ще е много трудно. Но като се има предвид далеч по-добрата информираност на американските служби, дори ако се установят само част от изброените форми на престъпно придобито богатство, ще е голямо постижение.

Да допуснем, че установеното недвижимо и движимо имущество на дадена личност у нас и в чужбина възлиза на 50 млн. лева по доставни или текущи пазарни цени.  Да се поиска от собственика му да представи в определен срок (например 2-3 месеца) документи и други доказателства за произхода на доходите с които е добито имуществото (заплати, депозити, дивиденти, кредити, наследства и т.н.). А също и документи за платените данъци върху доходите. Ако законните доходи на лицата превишават съществено 50 млн. лева, разликата от които са били използвани през годините за текущо потребление на техните семейства, всичко ще е наред. В тези случаи проверителите следва да се извинят на въпросните лица и ако проверката им е причинила някакви разходи или пропуснати ползи, да бъдат възмездени.

Ако обаче законните доходи на проверяваните лица са значително под 50 млн. лева, означава че те са имали и други доходи, които не са декларирани и за тях не са платени данъци. Имотите може да са придобити и по престъпен начин. Извършват се допълнителни проверки за произхода на доходите и имуществото и случаите се предават на прокуратурата, за да се постъпи по установения ред.

При доказани от съда нарушения на законите придобитите имоти следва да се конфискуват, а виновните лица да се наказват с лишаване от свобода. Така, пред опасността да не се направи нищо, поради огромния непосилен мащаб на задачата за тотална проверка на всичко за последните 30 години, по-добре е да се постигне нещо, чрез ограничаване на нейния обхват.

Може би ще е нужен специален закон за проверка на приватизационни и концесионни сделки и държавни поръчки. Ако е така, той би трябвало да се приеме в спешен порядък до края на 2019 г. Подобни проверки за незаконно придобито имущество са правени в някои европейски страни. Техният опит навярно е известен на нашите съдебни власти и те ще го използват. Ако предлаганата мащабна проверка изисква допълнителен персонал за правораздавателните органи, той следва да им се осигури незабавно от Народното събрание и Правителството.

Предлаганата проверка ще засегне големи интереси на българските олигарси. Те ще направят всичко възможно това да не се случи.  Шансовете им за успех не са за подценяване. Така както успяха да наложат бездействие на държавните контролни институции от 30 години и да защитят с давност големи престъпления в приватизацията и концесионирането през 1990-те и първото десетилетие на това столетие. Ако обаче има политическа воля, такава проверка може да се направи.

В нашето общество от години доминира убеждението, че са извършени масови престъпления за много милиарди лева по време на приватизацията, отдаването на обекти на концесия и с държавните поръчки. Известни са и много факти. Цитират се като ограбени десетки милиарди лева. По тази тема има всеобщо единомислие в обществото. Няма обаче разкрития за извършителите на престъпленията. Няма нито един осъден. Защото влиятелни сили са заинтересовани да няма.

Огромното мнозинство от българските граждани ще подкрепят такава проверка. Ако съдим от досегашното многогодишно бездействие, нашите власти едва ли са готови на решителни действия. Част от тях може да са заинтересовани от бездействие или от имитация на действия, поради конфликт на интереси. На някои може да им е поръчано бездействие.

Противниците на такава мащабна проверка ще използват като аргумент давността. Принципът за давността трябва да се спазва за нарушения на законите при що годе нормални условия. В нашия случай става дума за огромно безогледно разграбване на обществено имущество при съзнателно грубо нарушение на законите или при нарочно приемане на „подходящо“ законодателство от заинтересованите кръгове, позволяващо и дори насърчаващо престъпното ограбване. При мащабно силово потъпкване на законите и обществения морал, възстановяването на справедливостта може и трябва да става и по силов начин.

Ако гражданите упражнят много силен натиск управниците ще бъдат принудени да действат. От това ще проличи кой желае ред, законност и справедливост в нашата държава. Дали нашият народ е нетърпим към масовата престъпност или е обхванат от масово равнодушие.

Ако предпочете равнодушието нека знае, че корупцията и другите престъпни присвоявания на доходи ще се разширяват. Бедността и несправедливостта в обществото ще се задълбочават и изострят. България ще остане завинаги най-бедната страна в Европа. Населението ни ще се топи поради ниска раждаемост, висока смъртност и масова емиграция. Към края на столетието ще се стопим до около 3,0-3,5 млн. души, т.е колкото сме били преди 200 години. Най-голямата етническа група ще бъдат циганите, следвани от турците, и най-малката – българите.

 

ЕТО ТОВА НИ ЧАКА, УВАЖАЕМИ СЪНАРОДНИЦИ АКО ПРОДЪЛЖАВАМЕ ДА МЪЛЧИМ, ДА ТЪРПИМ И ДА КРОТУВАМЕ ПОСЛУШНО ПРЕД УПРАВНИЦИТЕ!

 

 

0b

Прочетена 304 пъти

Станете почитател на Класа