Знаете ли кои са най-любимите лозунги на партийните началници?
Първият – всички са маскари.
Вторият – няма за кого да гласувам.
Третият – нищо не зависи от мене, отивам за гъби.
И др. подобни.
Един човек – един глас. Това е един от основните международни стандарти. Така ли е на практика? Ами така е на входа, но не е така на изхода. Единият глас, с който разполага всеки гласувал всъщност не е един, а два, а може и повече гласа.
Как става ли? Ами произведената на изборите власт се разпростира не само върху гласувалите. Разпростира се върху всички. Ако вдигнат данъците, ги вдигат и за негласувалите. Ако подпишат за АЕЦ „Белене” и теглят заеми – плащат и негласувалите. Ако гръмне АЕЦ „Белене” умират и негласувалите. Ако внасят йордански домати и македонски ябълки, ако и зърнарите карат бентлита, ако селата са празни и опоскани от цигански банди, са виновни и негласувалите. Защо ли?
Ами защото негласувалите са си подарили гласа на контролираните избиратели, на партийните талибани, на купените, на мотивираните. Негласувалите са дали празен лист със собствения си подпис. На този празен лист партиите са написали каквото си искат. Негласувалите са дали нещо като генерално пълномощно на партиите – правете каквото искате, на мен не ми пука. И – великодушно, интелигентно, красиво като богати и морални хора – не са взели даже пари за услугата.
И после, когато има Белене, когато полицията почне да бие, когато има корупция, офшорни сметки, котараци, клиентела, автобуси, партийни субсидии, яхти, кебапчета, контролирани медии, медийни курви и др. екстри… Негласувалите трябва да знаят, че те са дали гласа си именно за такива специалитети на управлението.
Повтарям, за да стане ясно – тези, които мислят, че не са гласували жестоко се лъжат. Те са удвоили силата на купения и контролиран вот. Или поне са вдигнали рязко процента на контролираният вот, който всяка партия и партиите солидарно управляват.
При избори, в които няма минимален праг за участие, политиците имат една любима тактика. Тя се реализира с мощта на медиите, социолозите, популярните личности. Основното послание е следното – „Гласуваш за нас или върви на майната си”. Това с майната, ако много ви дразни, може да го замените с плаж в Гърция, с гъби, риба, на село, на вилата и др. Но политиците наистина ви пращат на майната си. В резултат на това гениално послание пред урните се редят следните групи избиратели:
1. Твърдите партийни талибани (виж инструкциите за формиране на митингите). Те са три вида:
– Мотивирани са с убежденията си.
– Платените партийни чиновници и административни служители, които са в администрациите (държавна и общинска) заради партийните протекции, ходатайства и др. подобни.
– Бизнес клиентелата (собственици и висши мениджъри), която се храни от обществени поръчки, НПО-та, които изпълняват делегирани дейности, и др.
2. Етническия вот („нанотехнологиите” на ДПС за агитация „от врата на врата“, а всъщност агитация при затворени врати извън контрола и наблюдението на публичното говорене.
3. Заплашените с уволнение или затваряне на работните места от малките и средни градове. Особено в местата с моно-икономика (един шивашки цех храни цяло село, една мина, един ТЕЦ и др. подобни).
4. Заплашените от кметовете хора, че няма да получат дърва, няма да има временна заетост, ще затворят болницата и др.
5. Циганите. За тях ще напиша специално по долу.
6. Нормални и почтени хора.
Пет от всичките шест групи са хора, твърдо мотивирани да гласуват за конкретна партия. При тях няма колебания.
Как стои въпросът с циганите? Много просто стои – по силата на своите си етнокултурни особености този електорат няма общоприетата морална и политическа мотивация. Те не са част от избирателите, в смисъла, който почтените хора влагат в него. Те са пул, банка, резервоар, склад, хамбар, пълен с избиратели. Мотивът за изборното им поведение е групов и примитивно-прагматичен – или им плащат партиите чрез партийните брокери, или плащат на лихварите, за да им отпишат борчовете, или просто тарторите на клановете със своите си механизми на сплашване карат племето да гласува както искат вождовете. Тоталната неграмотност и капсулирането на циганските общности ги прави супер електорат.
Хората разбират като им се говори за пари. По бюджета за тази година всеки един български граждани включително бебетата и първокласниците ще платят по 6306 лева. Като махнем непълнолетните, излиза, че всеки един избирател от списъка управлява около 7500 лева от тазгодишния бюджет. Но ако половината не гласуват, то всеки гласувал управлява 15 000 лева. За един мандат от 4 години това са 60 000 лева. Това е мотивът да се разгонят максимално независимите избиратели и да останат т. н. твърди електорати, изброени в групите. Честито на печелившите!
Именно това разминаване между стандарта на входа (един човек – един глас) и резултата на изхода (малко гласували определят правилата за всички) е изгодно за политиците. Затова няма и няма да има задължително гласуване. И не само в България. Навсякъде политиците мразят високата избирателна активност. Мразят точно мислещите избиратели.
Подозирам, че един сладкодумен професор ще се окаже прав. При облекчаване на режима за участие в изборите многобройните малки партии ще оберат недоволния и периферния електорат и ще засилят ролята на партийните талибани, циганския и контролирания вот. България ще тръгне по пътя на Кения, Непал и др. с по 120 – 130 партии. Но… това сигурно е националната ни карма и светло бъдеще. Много вожд – малко индианец.
