Пловдив 2019: Повече айляк, по-малко ЦУЗАМЕН

Пловдив 2019: Повече айляк, по-малко ЦУЗАМЕН
  • Автор:  Култура Трегерова Webcafe
  • Дата:  
    14.01.2019
  • Сподели:

Забележка: Този текст може да съдържа следи от фъстъци и местен шовинизъм.


Откриването на "Пловдив 2019" трябва да се гледа, без майтап. Ако сега се събуждате от 4-годишна кома и не сте чули за Европейската столица на културата, ако старателно избягвате БНТ в събота вечер по навик, или ако сте били в епицентъра на събитието, но вниманието ви е било отвлечено от ръкопашния бой за безплатни одеяла на площад "Централен" - не разчитайте на преразказ от кибиците в социалните мрежи. Не се лишавайте от това зрелище.

Гледайте "Пловдив 2019", но го гледайте по правилния начин - на запис и на бързи обороти.

Препоръчваме ви 1,5х - 1,6х от оригиналната скорост за оптимално забавление без опасност от епилептичен припадък.

 

пловдив 2019

 

Нека да си го признаем: Кой от нас изобщо е очаквал дълбоко културно изживяване от едночасова ТВ-масовка в съботна януарска нощ при -5 градуса?

 

Речта на хремавия домакин Иван Тотев ще влезе в рамките на минута, напълно достатъчна за припомняне на всички клиширани салюти към "Майката на градовете" и "Люлката на българското Възраждане". Кадансът ще ви спести усещането за болезнен смут при гледката на тийнейджърите-актьори, наказани да крещят "ЗАЕДНО-О-О! ЦУЗАМЕ-Е-ЕН! ТУГЕДЪ-Ъ-ЪР!", приковани като Прометеевци върху високо вдигнатите платформи за поправка на тролейбусни жици.

Всичко останало - Теодосий Спасов и Валя Балканска, шествието на кукерите, тъпаните и гайдите, хор "Детска китка" и ансамбъл "Тракия", немското техно на DJ Schiller и лазерното шоу в стил "Земята-вика-Вояджър" - беше напълно поносим антракт между две отчаяни проплаквания "Ние сме тук! Вие сте там! Но всички сме на кран!".

Не бързайте да хвърляте камъни по главите на ретроградните културни менажери, възпитани в Държавно предприятие "Бюро Естрада" - сценарият за шоуто в Пловдив е произведен от германски продуценти. На тях дължим приятно упадъчната еклектика и превъзбудената имитация на всенародно веселие, изпълнена по всички стандарти на площадните тържества.

Нека да си го признаем: Кой от нас изобщо е очаквал дълбоко културно изживяване от едночасова ТВ-масовка в съботна януарска нощ при -5 градуса?

Този жанр няма подобни претенции. Той съществува само заради споделения сеир, заради възможността да се включиш в разбора на мача в понеделнишката обедна почивка с мнение на "разбирач". Затова го гледайте. На бързи обороти, в концентрат.

Вярно, на сцената в недрата на Античния театър трябваше да видим не Мария Габриел, а хора като Самуел Финци или Цветана Манева, Иван Теофилов или Соня Йончева - истински посланици на българската култура, известни с много повече постижения от това, че са Made in Plovdiv.

От друга страна, присъствието на еврокомисаря по дигитално общество като "най-висок гост" от името на централната власт е символ на една невидима интрига. Според "24 часа" Бойко Борисов умишлено не е уважил шоуто заради недоволството си от слабата подготовка (за пореден път). Междувременно, медиите съобщават, че в нощта на представлението депутатът от ВМРО Славчо Атанасов (бивш кмет на Пловдив и най-сериозен конкурент за поста на Иван Тотев) се е черпил с елита на ГЕРБ в ресторанта на "Тримонциум".

Ако все пак рецепторите ви за високо изкуство са изтръпнали след тази церемония, не го преживявайте толкова тежко. Не си струва терзанието, и това ще ви го каже всеки, който някога е стъпвал в Пловдив.

Този град не е нито подсмърчащата номенклатура, нито кичозните одеяла и диско-дъждобраните, нито едната ведомствена титла "културна столица". Не е разкопаният Централен площад, недостроения Дом на художниците, затворените недоремонтирани булеварди, блокираният градски транспорт, или липсващата Концертна зала, която можеше да приюти цялото Откриване, накуп с цветомузиката и гайдите.

Пловдив е специфично състояние на духа, което всеки е изпитвал поне веднъж в живота си - онова усещане, че бърза работа няма, когато довечера си канен на театър. Или че нищо не може да те спре от приключението да пропътуваш 150 км след работа, да чуеш любимия си музикант под звездите в Стария град, и да се върнеш в 3 ч. през нощта у дома с триумфална бодрост.

Онези, които се смущават от гледката на пернишки кукери и родопски носии редом до табелката "EU", биха били изненадани да разберат, че дългогодишният Международен фолклорен фестивал стои също толкова добре на Античния театър, колкото "Мадам Бътерфлай" или "Лебедово езеро".

 

Така че - горе главата. Дайте повече айляк и по-малко ЦУЗАМЕН.

 

 

 

Прочетена 246 пъти