Историята я знаете и няма да я преразказваме. Главните действащи лица са следните:

1. Група планинари, решили да празнуват нова година на Черни връх.

2. Техен приятел, решил да пробяга разстоянието от София до върха гол, при минусови температури.

3. Арендаторите на чайната и техните приятели.

4. Собствениците на чайната – БТС.

5. Планинската спасителна служба.

6. Медиите

Една част от изброените по-горе лица са преки участници в историята, други косвени, а трети се включиха в последствие. Та…

Заради необмислените си действия, няколко човека провалиха Новогодишното празненство на хора, които цяла година посрещат и изпращат нас планинарите. Веднъж решиха да седнат, да се повеселят, и се намериха няколко луди глави, които макар и предупредени, че чайната няма да работи, тръгват. Един от тях при това е самоубиец – да бягаш гол, при -15°, без необходимото оборудване и облекло в раницата си, е опит за самоубийство. Случи ли се нещо непредвидено с него по трасето, е до там. Е, успя и стигна до горе, което си е постижение.

Станцията на Черни връх. Снимка: Български планинарски съюз

Заради тези необмислени действия, арендаторите на чайната бяха разчекнати и оплюти жестоко. Какво се е случило горе в преддверието, което единствено играе роля на заслон, няма да коментираме, защото не сме били там. Гледни точки и мнения се чуха много, но всички те са субективни. Едно е важно – пристигналите на място спасители са констатирали, че всички участници са били в задоволително здравословно състояние.

По договор между Българският туристически съюз (БТС) и арендаторите заслонът трябва да е отворен 24 часа в денонощието. Тези, които ходят на Черни връх, знаят, че заслонът – това е преддверието. Другото се води чайна, която си има работно време. Съгласно наредбата за хижите във всеки високопланински обект трябва да има едно отворено помещение, което да бъде отопляемо. Тук такова има, но то не може да се отопли, защото няма печка, а печка няма, защото няма комин.

От друга страна вътрешното помещение се води чайна. Така я знаят всички. С изключение на ръководството на БТС, за които всичко това горе е заслон. А е заслон, защото като такъв той получава ежегодна субсидия от Столична община, каквато получават и останалите хижи на Витоша. Една чайна пари няма да получи. Средствата отпускани през годините са различни, но са около 5 000 лв на година. Въпросът е каква част от тях реално са вложени в обекта? 20 години х 5 000 лв са 100 000 лв, с които можеше да се построи нова хижа на Черни връх. Това са наши разсъждения само.

Съгласно елементарната логика, един собственик на имот би трябвало да се интересува как се стопанисва той. За 20 години какво е направено, как е преустроен, какво се предлага, какво работно време има.

Освен това Черни връх е посещаемо място от членовете и ръководството на БТС. Поне там ходят веднъж годишно. Не може сега след този скандал изведнъж да се сепнат и да разберат, че има проблем. Не! Проблем има, но той е многогодишен. Казва се безхаберие. Наемът се получава навреме, рекетът под формата на дарение към “партийния” вестник също. За тях това е достатъчно. А дали масовият турист използва обекта по предназначение, не е важно. Де да беше само на Черни връх това… А то е почти навсякъде.

Както почти винаги Планинската спасителна служба (ПСС) си свърши работата. Реагираха на момента, качиха се бързо и констатираха, че проблем няма. И това в Новогодишната нощ. Браво на тези хора! Лошото при тях е, че там хората са фактора за успех на службата. Въпреки липсата на бази по планините, на техника, екипировка. Не става въпрос за Витоша, а по принцип. За хеликоптер само си мечтаем, и то тайно. Докога ще продължава това не знаем, но е смешно в 21-ви век.

Разбира се, след като има скандал и новина, медиите атакуваха. Следихме ги подробно и констатирахме следното.
Първо, всички репортажи бяха сглобени така, че изкараха едната страна герои, а другата убийци. Така е удобно – има сензация, значи ще има гледаемост. В последствие започнаха да се търсят други гледни точки – на спасителите, на наемодателя, на планинари. Репортажите намалиха остротата на изказа и толкова. В началото имаше трагична ситуация, бедстващ човек, хипотермия и т.н. В последствие се оказа, че човекът е бил подготвен, знаел е какво прави, тренирал е всичко това и се е чувствал сравнително добре. Не смята да се отказва от този си начин на живот. Другите планинари също.

Наемателите, от своя страна, след помията в началото отказваха да дават интервюта. Всъщност, тяхното мълчание е до някъде оправдано. Не защото се чувстват виновни, а защото всички скочиха срещу тях. Да се защитаваш в такава ситуация е безсмислено.

Третата страна – наемодателят, също се покри. Освен техния PR, всички останали мълчаха. Всъщност, там в момента не се знае кой трябва да говори. Макар и грешка на телевизията, същият този PR беше наречен председател на БТС. Човекът заслужено си получи своите 5 мин слава.

Какви са изводите в цялата тази трагикомедия, развихрила се на връх Нова година. Първо и основно това е липсата на желание от страна на БТС да изпълнява своето задължение, което му е вменено съгласно закона. Задължението на БТС не е да събира всеки месец наемите от обектите, а да развива туризма в България, да следи за спазване на правилата и нормите за поведение, да контролира, помага и напътства. И да има прозрачност. Тези арендатори ще си заминат, на тяхно място ще дойдат други, които ще продължат да работят по същия начин. Начинът, който им наложат от горе. Промяна няма да има.

Второто и основно нещо е увеличаващата се тенденция от последните няколко години, че в планините ходят всякакви хора, които не спазват никаква планинарска култура и етика, които са тръгнали с едно голо его да покоряват върхове. Всичко това се гради с години, учи се още в училищата. Само че това се случва в нормалните страни. В нашата модул “туризъм и деца на походи в планините” няма. Трябва политика, но трябва и нормална организация, която да я прави. Засега наемите са на дневен ред.

Третото основно нещо е липсата на качествени новини. Липсата на качествени медии, липсата на качествени разследващи журналисти. Но нали се сещате, че в такава държава няма как да е по-различно. Един направил репортаж на място и всички останали го копирали. Къде точно, къде изкривено, къде сложени уж свои думи, които обаче не водят до нещо по-добро и смислено.

Годината започна с тази трагикомедия. Страх ни е да си помислим как ще завърши.

Български планинарски съюз