Още маргинални теми от един "интригант"

Още маргинални теми от един "интригант"
  • Автор:  Проф. Чавдар Добрев Поглед Инфо
  • Дата:  
    08.11.2018
  • Сподели:

По повод статията "Смешен плач, наместо програма в БСП" на Стефан Гайдарски

Тази статия "Смешен плач, наместо програма в БСП" беше публикувана неотдавна във вестник "Дума", в броя от 29 октомври. Неин автор е Стефан Гайдарски, непознато за мен име в днешната ни журналистика. Статията е написана остро, така да се рече, разобличително! Тя громи вътрешнопартийните врагове, ретроградите и консерваторите, хвърля огън и жупел по "твърдото ядро" на БСП.

 

 

И най-важното, възроптава гневно и присмехулно, в духа на един "смешен плач", срещу  "маргиналните теми", овладели БСП. А маргиналните теми, дословно така е подчертано, са: "антифашизмът, българо-съветската дружба и мъдрото ръководство на другаря Живков"(?!). В този план Гайдарски възхвалява "Визия за България", че в нейния текст "не са намерили  място" такива маргинални въпроси. Същевременно, внушил си, че председателката Корнелия Нинова я преследва рояк партийни мракобеси, Гайдарски се кълне до последен дъх да защитава честта й, нейната роля като спасителка на БСП.

Аз предлагам друго мнение,

не толкова патетично и радикално. Преди това ще изразя изненадата си, че Гайдарски допуска фактологични пропуски. Няколко примера.  

В началото на текста Гайдарски отбелязва: "Ако се беше пръкнал нов проект, с нови лица и нови идеи", България  можеше "да се върне обратно в семейството на парламентарните републики. Закономерно или само за жалост, нищо подобно не се случи. Вместо това, повечето потенциални възстановители на конституционния ред в държавата също  отказаха да бъдат политически партии." 

Едва ли е подходящо да обяснявам на доктор по право, че България след Третото българско царство никога не е напускала "семейството на парламентарните републики" и че "новият проект, с нови лица и нови идеи" не постановява участието на държавите, включително и на България, в "семейството на парламентарните републики"(?)! И че републиката като форма на държавно управление  би могла да бъде заредена както "с нови идеи", с демократични или тоталитарни форми, така и да въплъщава крайно ретроградни устройства. Не е ясно също какво Гайдарски разбира под "потенциални възстановители на конституционния ред", кои са те и от какво тесто са замесени? И кой от тях по-точно се е отказал да бъде "партия"(?)! Ако евентуално Гайдарски има предвид формациите, осъществили прехода от 10 ноември, 1989 г., нима те не са партии, които запазват статута си и когато встъпват в коалиция с други политически субекти? 

За да засили твърдението си за участието на случайни и негодни индивиди в Националния съвет на БСП, Гайдарски заключава: "По ирония на нелепото разбиране за вътрешнопартийна демокрация точно същите формираха половината  от състава на актуалния Национален съвет, който излъчи Нинова за лидер". Колкото и да ми е неудобно, ще вметна, че по устав и на практика Корнелия Нинова бе излъчена и избрана за председател не от Националния съвет, а от делегатите на Конгреса на БСП. Жалко, че авторът на текста в този случай не си е подготвил домашното! 

Гайдарски заявява недвусмислено:"Нинова избра  независим генерал с потенциал за обединител на нацията". Става въпрос за участието на Нинова в избора на ген. Радев за президент на страната. Истината е по-различна.

Не генералът беше избран от Нинова,

а БСП, с председател Нинова, се присъедини/включи в състава на независимия комитет, издигнал Румен Радев за президент. Нека припомня, че в един момент Нинова даде израз на  колебанието си дали кандидатът да не е от БСП,  след което обаче зае правилна позиция и подкрепи независимия кандидат за президент Румен Радев.

На Гайдарски непрестанно му се привиждат вътре в партията "врагове", които "смазват и изплюват" Нинова, "пораженци, нагаждачи и "интриганти". Те дебнат Нинова иззад засада, клеветят я, само и само, за да забият в тялото й ножа на своята сляпа омраза. Според мен тези умозаключения на Гайдарски са плод на крайно подозрителното му въображение, заело се да обслужи мита за мощните групи от мрачни и подли фракционери, които целят политическото и човешкото унищожаване на Нинова. Това обаче е измислица. Доколкото може днес да се говори за вътрешнопартийна опозиция в БСП, тя е на ниво произнесени реплики, разединена е, слаба, рахитична и неспособна за ефективни действия.

Не ще и съмнение, че Нинова възвърна електоралното влияние на БСП по време на последните парламентарни избори, че с основание отхвърли Истанбулската конвенция, че във "Визията" отрича формулата "държавата е лош стопанин", сътворена впрочем от дейци на партията, че вече се отнася по-зряло към икономическите и социалните завоевания на унгареца Виктор Орбан. Но нима тя не се нуждае от препоръки и критики във връзка с навременното и компетентното изготвяне на реалистични програми за управление - с оглед  предстоящите общински и парламентарни избори; с разширяването на зоните на демократизма и диалога в партията; с начина, по който ще се потърси радикално решение на неуспешна коалиционна политика, ахилесова пета в работата на партийното ни ръководство; с необходимостта партията да не тръгва на избори разделена и конфликтуваща, и т.н, и т.н.?

Както и да пресмятаме, сегашното електорално влияние на БСП е над 20%, общо взето, милион гласоподаватели. Но такава е електоралната ни база още от 1996 г., без особени промени.  През близките години не виждам перспективи за рязко повишаване на изборните дадености. И аз като много партийни членове съм на мнение, че по-нататъшното отсъствие на БСП от властта ще има

извънредно тежки последици

както за страната, така и за самото съществуване на БСП! Даже ако спечелим  парламентарните избори, пак може да останем извън управлението на държавата поради липсата на коалиционни партньори. Нека не се заблуждаваме. След изборите за Народно събрание конфигурацията в него няма да претърпи съществени промени. Явно, Нинова би трябвало да реализира - в съкратени срокове - съществен обрат в коалиционната ни политика.  

Твърде неразбрано звучи и дележът, който Гайдарски прави между ляв твърд електорат, ляв "неутрален избирател" и "дясно ориентираните  потенциални избиратели на БСП". Излишно е да се спирам по-подробно върху заключението му, че маргинални, "странични", надживени, изпразнени от съдържание и смисъл са "миналото на партията", "антифашизмът, българо-съветската дружба, ръководството на другаря Тодор Живков". Толкова очевидна е несъстоятелността на такива твърдения! Сами по себе си неговите думи са подходящи  за манталитета на един съвременен Хам.

 Трудно ми е да си представя как е възможно български интелигент, и то с леви разбирания, да счита, че идеята на антифашизма, подвигът на десетките хиляди българи, убити от българския фашизъм, саможертвата на Гео Милев, Йосиф Хербст, Георги Шейтанов, Сергей Румянцев, Никола Вапцаров, Адалберт Антонов - Малчика, Йорданка Чанкова, Лиляна Димитрова, Мати Рубенова, Христо Кърпачев, на децата от Ястребино е някакъв си маргинализиран епизод от миналото на партията, безинтересен за нашите сънародници през изтичащата 2018 г.? И то днес, когато в Европа фашизмът надига отново глава! И кое е накарало същия Гайдарски да се глуми толкова неумно с българо-съветската дружба, с периода на социализма, обхванал цялото българско пространство от втората половина на ХХ в.?!  

От друга страна, "програмните упражнения"  на Гайдарски ми напомнят "Солунската четворка" отпреди двайсетина години, когато Александър Томов и Николай Камов направиха опит да внедрят новите си леви проекти за партии, отхвърлили миналото на БКП.

Постигна ги пълно фиаско!

А Георги Първанов, възприел либерално-социалния модел, поиска да "разтвори" голямата партия в нейните микроскопични квазипартньори, изтласквайки по сходен път на заден план  изконните ценности на БКП, за чийто наследник БСП се  обяви БСП след 1989 г. 

За да поуспокоя автора на статията "Смешен плач, наместо програма в БСП", ще кажа, че неговите предпочитания, тук и там, по върховете на БСП, намират все пак поводи за инициативи. 

След 10 ноември, 1989 г. първи, които подцениха миналото на партията, бяха видни нейни функционери. Същото те сториха и по отношение на социализма у нас, на социалистическото строителство. Да не се забравя, че на дъното на съдебния процес след 10 ноември, 1989 г. срещу Тодор Живков стояха новите ръководители на БСП.  

Що се отнася до подигравателно споменатата от Гайдарски "българо-съветска дружба" в БСП, и в този вектор се наблюдава известен "напредък". БСП е партията, която в решителна степен съдейства за членството на България в Североатлантическия пакт, насочен главно срещу Русия. Президентът на Украйна Александър Турчинов, дошъл на власт чрез антируски и антидържавен преврат през 2014 г., първо беше легитимиран от наш министър социалист, член на ИБ и секретар на БСП. Документът за окончателното спиране на строежа на газопровода "Южен поток" го подписа в последна сметка министър социалист, член на ИБ. Бидейки в опозиция, ръководството на БСП промени своето становище за Крим, казвайки "не" на  санкциите на ЕС срещу Руската федерация, но без да изясни дали Кремъл е анексирал полуострова или не. 

Дано другарката Корнелия Нинова намери сили в себе си, за да се разграничи от хлевоустите заклинания и оценки на субекти като Гайдарски, които проектират (и чрез такъв род статии) създаването на нова лява партия. Нова лява партия с нова програма, която - отрекла водещи ценности на БСП, в това число миналото на БКП - възнамерява при "катастрофалното "реформиране"/обсебване на БСП да използва за строителен материал и остатъчната енергия на по-старите поколения социалисти.

Прочетена 177 пъти