Съдебните саги у нас нямат край. Обществено значимите дела се точат с години, актьорите в тях са едни и същи и дори сюжетите се повтарят през определен период от време. Болните подсъдими и адвокати, неполучените призовки, неоткритите свидетели, обемната документация, а напоследък и политическите амбиции отлагат дело след дело.
Знаков пример е процесът срещу бившия директор на столичната „Топлофикация“ Валентин Димитров, за когото вчера прокуратурата поиска максимално наказание – до 20 години лишаване от свобода и запор върху цялото имущество. Този факт е достатъчно показателен, че обвинителите разполагат със солидни доказателства. Въпреки това едва ли някой очаква делото срещу Димитров да приключи скоро. Дори ако, както правят в американските адвокатски сериали, вкарат „служебния“ джет на Валентин Димитров в съдебната зала.
Едва ли някой се учудва още, че депутатът Фидел Беев, който също е подсъдим, пазеше леглото с тежка диагноза във ВМА точно когато съдът постанови да го вкара в ареста. Най-вероятно и делото срещу Беев няма да приключи бързо.
Факт е, че съдебната ни система е твърде консервативна. Буди съмнение обаче обстоятелството защо подсъдимите разиграват Темида с едни и същи изтъркани номера. И защо политиците не приемат закони, които да улеснят работата на магистратите.