Борисов, убийството и медиите. Записки по една реч.

Борисов, убийството и медиите. Записки по една реч.
  • Автор:  Полина Паунова
  • Дата:  
    11.10.2018
  • Сподели:

Предполага се, че Виктория Маринова не е убита заради работата си. Но състоянието на публичната среда в България е толкова плачевно, че всичко (лошо) е възможно. А кой е виновен за тази среда?

 

 

 

 

 

Страх. 30 минути страх. Това излъчваше пресконференцията на министър-председателя Бойко Борисов, вътрешния министър Младен Маринов и главния прокурор Сотир Цацаров. Пресконференция, на която властта демонстрира задоволство от бързо намерения предполагаем извършител на бруталното убийство на телевизионната водеща от Русе Виктория Маринова.

 

Bulgarien PK Premier Borissov in Sofia (BGNES)

 

Премиерът, който традиционно в ситуации на бърза реакция от страна на неговото правителство, излъчва самочувствие, този път беше изплашен. А в думите му, без особено усилие, можеше да се прочете ярост.

Борисов се луташе между язвителни коментари към присъстващите журналисти (подчертавайки поне два пъти, че сигурно и те са разследващи) и благодарности към службите. Хаотичното му слово беше гарнирано с ясни препратки, предназначени за "публиката" извън страната, за да потуши бурната реакция в международните политически среди и пресата. Наред с това министър-председателят се опита да прави и реверанси към медиите, защото за първи път от много време насам властта му бе поставена под журналистически прицел (макар фактологията в случая да бе раздута - грешка, която световните агенции бързи коригираха).

И понеже за българския премиер е важно всичко да изглежда наред, въпреки че по тези географски ширини нищо не прави такова впечатление, той натърти за пореден път колко свободни са средствата за масова информация в България.

 

Борисов и "свободата на словото"

 

Твърдение, което всички, включително и той, знаем, че не е вярно. Тъй като ако беше истина, думите му към "разследващите журналисти" на пресконференцията нямаше да звучат като ирония. А тази ирония Борисов може да си позволи, защото в случай че в България съществуваха подобни репортери, именно той щеше да е първият обект на тяхно разследване.

Отбелязвайки, че в България има свобода на словото, министър-председателят за пореден път се "подсмихна" на медиите. А истината е друга - не, в България няма свобода на словото. И Бойко Борисов е сред хората, носещи вината за това.

Тук трябва да припомним откровението му отпреди години, че който контролира медиите и съда - той управлява. В крайна сметка фактите сочат, че контролиращият медийна империя депутат от ДПС Делян Пеевски явно "работи" добре с премиера. Колкото до главния прокурор Сотир Цацаров - него Борисов "сам си избра", както се чу в онзи запис от Банкя.

Борисов обаче нарича "свобода на словото" нещо друго - празните приказки, с които голяма част от журналистите започнаха да заместват реалната работа на терен. А работата на терен е стандарт, който се налага. Когато големите медии отказват или някой ги отказва да разработват значими теми, когато журналистически столчета се "опразват" и представители на властта не се свенят да заплашват други журналисти с това, когато с европейски пари правителството си купува внимание, когато на значими теми, разработени от по-малки медии не се обръща внимание, например заради рекламодател или политически натиск - тогава информационната среда създава вакуум. В този вакуум почти не се появява стойностна журналистика. И свобода на словото няма. Има социални медии, в които се говорят думи. И всеки може да си напише каквото пожелае. Но това не е свобода на словото. Свободата на медиите е те да работят по теми, непритискани от корпоративни или политически интереси, прокарвани с обилни еврофондове, раздавани от правителството.

 

Когато всичко (лошо) е възможно...

 

И в този смисъл именно потоците от думи, които министър-председателят описва като "свободна журналистика", създадоха истерия и хаос в случая с Виктория Маринова. Защото всеки може да напише всичко и всеки може да допусне всичко. А в България състоянието на публичността е толкова плачевно, че всичко (лошо) е възможно.

Ето защо Борисов също е виновен за това, че както каза той самият, "направиха така, че за България се говори както за Словакия и Малта" (бел. ред.: където бяха убити разследващи журналисти). Всъщност това подозрение не е необосновано на фона на факта, че България е на последно място в Европа по свобода на словото. А дотам се стигна заради невъзможността на журналистите да бъдат журналисти. Именно по тази причина и убийството на Маринова получи толкова широк отзвук, без да са изяснени елементарни обстоятелства от биографията ѝ.

Не на последно място място: напълно очаквано беше, че Борисов ще намери удобен случай да припомни фалшивия инцидент на "Господари на ефира" от преди седмици. Още тогава беше ясно, че шоу-журналистиката ще бъде използвана, за да бъде натрит носа на истинската такава (доколкото е останала) в кризисна за властта ситуация. И ето, това се случи.

 

Промяната: възможна само отвън

 

Впрочем, пресконференцията на Борисов, Цацаров и Маринов показа и още нещо: че единственият начин за промяна на България е отвън. Защото ако нямаше западна реакция и страх у правителството, органите на реда вероятно нямаше да търсят извършителя така активно и да се "похвалят" с резултат толкова бързо. На този фон да припомним, че във вторник беше разстреляно дете в Монтанско. Липсва интерес от западните медии, липсват и показни действия на властта. Същото бе и в случая с намушканата с нож жена през пролетта в Сливен. Както и при случая с жената, която беше заплашвана многократно от бившия си съпруг и която - въпреки че беше подала няколко оплаквания - бе убита...

Да, в България единственият път за промяна е отвън. За да бъде обаче подобен натиск ефективен, се искат факти. Факти, за които пък е нужна качествена журналистика.

А за качествена журналистика се искат потребители. Активно население, което да има потребността да се съмнява и да иска да научава истината. А не такова, което се вълнува от журналистите, когато са мъртви. И не такова, за което убитите жени, които не са журналисти, са само статистика. На този фон е важен и въпросът дали моделът "Борисов" създаде вакуум в публичната среда в България, или вакуумът в публичната среда направи възможен този модел...

Прочетена 166 пъти