Българският начин да "спасим" Желяз

Българският начин да "спасим" Желяз
  • Автор:  Дияна Костова
  • Дата:  
    13.04.2018
  • Сподели:

Евтин труд, ниски претенции, нулев контрол. Ако България имаше визитна картичка, този девиз щеше да бъде бродиран със златни букви върху нея.

 

В държавата на ишлемето, в която почти 4% от БВП се дължи на аутсорсинг услуги, тази комбинация звучи гордо. Що за услуги се предлагат, какъв е произходът на финансирането им, откъде влизат и накъде излизат "материалите на клиента" - това са подробности от пейзажа, важното е да кипи усилен труд.

 

И той кипи. До момента, в който схемата не направи късо съединение, а "евтиното" се окаже скъпо удоволствие. Такъв е прословутият случай с българо-ирано-американо-френската фирма AW Tronics - работодател на Желяз от Добрич.

 

Дали изобщо има основание за екстрадирането на 29-годишния културолог във Флорида, не се наемаме да съдим.

 

Смеем само да се твърдим, че истерията около този случай в България е обратно пропорционална на реалното значение, което му се придава в Съединените щати.

 

Само вижте наказанията, наложени на основните виновници за престъплението - Али, Араш и Марджан Каби. Заради самопризнанията получават между 1 и 2 години, с приспадане на излежаните месеци. Максимумът по обвинителния акт предвиждаше 50-60 години лишаване от свобода, реален доживотен затвор. Докато българските институции се начудят дали да екстрадират Желяз, "инвеститорите" от Маями сигурно ще са на свобода за добро поведение.

 

Финансови глоби заради контрабанда, измама и подправяне на митнически документи можеха да стигнат 5 000 000 долара. Тримата от фамилията Каби са осъдени да върнат по-малко от 30 000 долара на американската хазна.

На това, с извинение, му се казва кокошкарска драма.

 

Сравнете я сега с "ювелирната" милиционерска комбинация срещу Желяз Андреев в "CSI Толбухин": задържане навръх Великден под фалшив претекст, с максимална продължителност на прокурорската заповед за арест и без достъп на адвокат до килията му.

 

Ето така един частен случай, известен на службите и медиите от началото на 2017 г., беше оставен да излезе от контрол, за да се превърне в общонационално патриотично възпаление. А когато служби и ГМО-партии шият активни мероприятия с бели конци, обикновено балонът е пред спукване.

 

Вместо дебат по проблема с транзита на забранена продукция за ембаргови държави, разговорът преля към късане на Договора за правна помощ със САЩ. Самата прокуратура преживя катарзис, а Сотир Цацаров се привидя в ролята на "защитник" на българските граждани от американския правен натиск...

 

Всъщност, и сега има много лесен и чисто български начин да спасим Желяз от екстрадиция. Договорът със САЩ дава възможност за безсрочно отлагане на процедурата, ако срещу лицето се води наказателно преследване в татковината му.

Още утре прокуратурата може да състави едно фалшиво досъдебно производство срещу "нашето момче". Може да внася, да връща и да преправя обвинителния акт пред съда, съдът може да влачи процеса още десетина години и с общи усилия да се дочака изтичане на давността по делото му в САЩ.

 

После Желяз и семейството му с чиста съвест могат да осъдят България в Страсбург, а публиката - да пие една студена вода и да се поздрави за успешното надхитряване на прогнилия империалистически враг.

 

През това време хуманитарните висшисти с по два чужди езика ще продължават да работят като телефонисти срещу евтини бонуси, без да се замислят колко редно е да фактурират резервни части на държавната авиокомпания на Сирия, а парите по индустриалната поръчка да идват от сметките на туристическа агенция в Дубай.

Прочетена 227 пъти