Ти що не си седиш вкъщи на топло

Ти що не си седиш вкъщи на топло
  • Автор:  Webcafe
  • Дата:  
    10.01.2018
  • Сподели:

Пак се задава сезонът на гриповете - онова "чудно" време на подсмърчане, кихане, кашляне, висока температура, треска и всякакви други подобни "удоволствия" от това да те покоси някоя болест. Градският транспорт се е превърнал в една своеобразна социална мрежа за размяна на бацили, която чака нови жертви. А потенциални жертви никога не липсват.

 

Грип

 

В такива моменти всички лекари съветват човек да мине на преглед, да си пие лекарствата, да се налива с течности и да лежи вкъщи. Уви, мнозина са тези, които не слушат...

 

Така в един момент можете да се окажете изложени на далеч не привлекателната гледка на колега или колежка на работата, заобиколени от натюрморт от чайове, използвани носни кърпички и 5-6 блистера различни лекарства. Седи, гледа лошо и се опитва не особено успешно да работи пуфтейки и говорейки ви носово.

 

Това, което довчера е било съвсем нормален човек, днес се превръща в нещо средно между Ам-Гъл и малък трол. Светът му е крив, болестта го мъчи зверски, но упорства и си седи на работното място. И ръси ли ръси бацили по околните.

 

Факт, има и такива шефове, които и да си с тройна бронхопневмония и да кашляш вече кръв, пак ще те очакват в 8:30 да се явиш на работното място. Има и хора, които по една или друга причина просто няма как да си позволят да пропуснат работния ден, а хоум офиса не е опция. Важни срещи, крайни срокове...

 

Но това са по-скоро изолирани случаи.

 

Все пак да останеш болен на работа е по-скоро егоистична постъпка, която не трябва да се толерира особено. Във всеки офис почти ще се намери поне един колега или колежка, които в пика на грипа си ще идват на работа, мъкнейки заразата със себе си.

 

А не е и като да върши нещо кой знае колко. Постоянно запушеният нос му пречи да диша, компютърът изморява очите му и те сълзят, гърлото го боли, през тялото му минават горещи и студени вълни, лекарствата му замъгляват съзнанието, но се мъчи гадината и не се предава, сякаш някой наистина ще оцени героичните му усилия, че въпреки всичко е на крак и работи. Същински Атлас, изправил болни рамене, върху които държи икономиката и цивилизацията.

 

Накрая и работата свършена некачествено, и колегата изморен и примрял само удължава агонията, пречейки на оздравяването. Задачите няма да избягат и ако са наистина чак толкова спешни, все ще се намери кой да ги поеме на място.

 

А и както казват мъдрите хора, ако работата имаше свършване, още дядо да е приключил с нея.

 

Стой си вкъщи... и без това навън въздухът е толкова мръсен, че най-много да ти влоши и без това отвратителното здравословно състояние. Нещото, наречено отпуск по болест или болничен, не е незаконно и никой няма да те обвини, ако го използваш. Обратното е далеч по-вероятно да се случи.

 

Защото дори да махнем намалената производителност на труда, остава фактът, че болните хора ръсят бактерии и вируси след себе си. Какво ще стане утре, когато друг колега с по-слаб имунитет се разболее? Или ако двама се разболеят? Или трима? Ами ако някой от тях има малко дете? Тук на кантар е не само здравето на болния, но и на тези, с които работи, и на техните семейства.

 

Замислете се как се ядосвате на онези непредвидливи и безотговорни родители, които пращат отрочетата си болни на детска градина, където да разсеят хубаво бацилите сред всичките деца. Е, това е почти същото, само дето болното дете е с едни поне 20-ина години (поне) по-голямо.

 

И факт, когато човек е болен, мисли твърде малко за такива неща, защото главата и носът му са пълни с други работи (често с едно и също нещо).

 

Но нека проявяваме поне малко лична отговорност. Добре е за здравето, не за друго.

Прочетена 472 пъти