Давид Патрикаракос: Мързеливата Гърция да се учи от България

Давид Патрикаракос: Мързеливата Гърция да се учи от България
  • Автор:  classa.bg**
  • Дата:  
    07.08.2015
  • Сподели:

Гърция трябва да се вглежда в по-бедната и по-пестелива България.

Гледката на гръцко-българската граница е мрачна. Бетонна плоча от покрива се простира върху четири платна – две, които влизат в България, и две, които излизат. Под нея има няколко кабини за гранична проверка на бавно движещи се коли, които влизат и излизат от Гърция.

На 50 метра има офис на гръцкото Министерство на туризма, вътре срещам Йоргос, който ме посреща радушно.

Той ми казва, че всяка година около 8 млн. автомобила пресичат границата. През лятото много туристите влизат в Гърция, но повечето коли са фирмени и минават през границата с търговска цел. Йоргос обаче казва, че броят на гръцките търговски автомобили, напускащи страната, е намалял.

"Благодарение на увеличените данъци гръцките продукти сега са много по-скъпи. "Те не са конкурентни, така че се изнасят по-малко. Откакто България се присъедини към ЕС, нейната продукция влезе в пряка конкуренция с Гърция. В страната има по-малки производствени разходи, така че нейните продукти може да бъде продадени по-евтино", обяснява той.

Така аз установявам един от минусите за Гърция.

"Около 2500 гръцки компании вече са се преместели в България. Освен това 350 000 българи работят в гръцки компании", продължи Йоргос. За мен цифрите изглеждат високи, но той е непреклонен. "Българите работят за по-ниски заплати, инфраструктурата и транспортът там също са много по-евтини, така че по време на кризата много гръцки фирми виждат това като начин да се спестят пари и да оцелеят. Също така, България не разполага с толкова много бюрократични процедури при създаването на фирми", добави още той.

Това е точно така. Увеличените регулации, които Гърция наложи по настояване на ЕС, само влошиха и без това тромавата бюрокрация в Гърция.

Дали това засяга местния район? "Para Poli! (Много)", намеси се мъжът, който седеше зад нас и ни наблюдаваше, докато пушеше. Поради увеличаването на данъците в Гърция и по-ниските цени в България, много хора пресичат границата и си купуват стоки оттам, от което пък страдат местните фирми", обясни Аристидес, така се казва мъжът,

Йоргос и Аристидес правят същото. Аристидес ми показва пакет цигари "Давидоф", които в Гърция струват 4 евро, а в България само 2.80 евро. Питам колко често отиват там? "Всеки път, когато имаме възможност", следва отговорът. Качват се на колите или автобуси и купуват от България всичко, включително цигари и алкохол. Така обаче гръцките търговци губят приходи. Йоргос сочи към ризата си с къси ръкави: "В Гърция тя струва 65 евро, в България само 25. А е произведена в Турция!", и той се разсмива. Но после добавя: "Това е най-тъжното. Стоките, в България може и да са по-евтини, но качеството им е много по-лошо. Ето защо ние виждаме много по-богати българи в Гърция, за да си купуват по-качествени неща. Докато сега ние, гърците, пресичаме границата, за да си купуваме по-евтини продукти с по-ниско качество. Кризата ни принуждава да правим това".

В село Агистро точно до границата с България живеят 410 души. След няколко пресечки срещам местния фермер Кристос, който палеше цигара след цигара, докато разговаряхме на верандата в дома му.

Той отглежда пшеница, царевица и рапица върху 350 000 кв. метра земя. Нещата не са добри. От май времето е сухо, а това е лошо за производството на растителни култури. Обикновено получава около 250-300 кг от декар, но тази година поради сушата е произвел само 50 килограма.

Той има собствена техника, получава и субсидии - фермерите са субсидирани в зависимост от обработваемата площ. Но през последните години субсидии не е имало.

"От 2011 г. субсидирането не върви правилно. Имаше забавяния с един или два месеца, а тази година нищо не е изплатено. Мисля, че това е така, защото правителството просто няма пари, проблемът не е политически", обясни фермерът.

Той се справя малко по-добре с европейските субсидии, но по думите му това не е начинът, по който трябва да се действа: "ЕС е добър съюз, но парите за селското стопанство не винаги отиваха при самите земеделски производители. В него има бюрокрация и понякога средствата се отклоняват за други, неаграрни сектори", поясни той.

Кристос се оплака и от високите цени на суровините. Според него те останаха същите, но цените на стоката му паднаха и често той трябва да продава произведеното наполовина от разходите по него.

Питам го как кризата засегна бизнеса му? След като запали още една цигара, фермерът отвърна: "Кризата ме засегна силно заради промени в политиката на правителството. Бяхме свикнали със Земеделската банка, която даваше заеми само за земеделците. Но заради кризата ЕС поиска закриване на банката като част от исканията си финансови преструктуриране. Сега ние нямаме достъп до същата финансирането. Все още можем да получим заеми от други банки, но те са обикновени търговски банки и сумите, които дават, са много по-малки".

Подобни на всички гърци той страда от увеличените данъци, които са условие за предоставянето на финансовата помощ за Гърция от ЕС.

Данъците за вноса на суровини и общия доход нараснаха с 13-23%, който съответно силно намалява печалбата. "Данъците ми се удвоиха," мрачно констатира той.

Той обаче е изправен и пред друг проблем – конкуренция от българските фермери. "Техните суровини и заплатите, които плащат, са много по-ниски, отколкото при нас, така че те могат да произвеждат много по-евтино от гръцките фермери. По отношение на разходите българската продукция ни прави неконкурентни".

По средата на разговора му звънна телефонът – негов приятел. Двамата обсъждаха фермерски проблеми и дори се пошегуваха дали да не отидат в Албания заради по-добрите бизнес възможности там.

Питам го дали ще оцелее бизнесът му. "По начина, по който нещата вървят - не", отговаря той. Питам то дали обвинява българите за проблемите му. "Не, българите си вършат работата и го правят правилно. Ние трябва да намерим начин да произвеждаме с по-малки разходи, но при наличието на всичките тези данъци това е невъзможно".

А какво ли мислят българите за гръцката криза. На връщане срещам Красимира – българка, която работи за компания, пакетираща зеленчуци за голяма верига супермаркети в Северна Гърция. Тя работи здравата - отделя и почиства зеленчуците събрани от полето, после ги опакова в кутии, преди те да бъдат изпратени до магазините на супермаркета. Пристигнала е в Гърция през 1988 г. и фактически 19 години или до присъединяването на България в ЕС е живяла незаконно. Красимира винаги е работила в селско стопанство, където трудът е тежък – часове наред нелека физическа работа.

Смятате ли, питам аз, че много българи изпълняват работата, която гърците не искат да вършат? "Да! При първата ми работа сме работили от сутрин до среднощ за 4000 драхми на ден и нямаше грък да се съгласи на такава работа. Работихме по цял ден до среднощ, буквално до изгрев слънце, след което се прибирахме. Дори днес, когато ми е почивният ден, бяха помолена да отида на работа, защото гърците не искат да вършат тази дейност. През почивните дни аз работя в таверна, продължава Красимира. Собственикът каза, че би искал да наеме гърци, за да им помогне в кризата. Но те останаха само два дни, не можаха да се справят. И аз още съм там. Проблемът на гърците е, че те не искат да работят".

Като илюстрация тя приведе следния пример: "Бях чула по радиото, че Гърция е единствената страна в света, където момчето за доставка идва по-бързо от линейката!".

Питам я дали смята, че нещата ще се променят, след като еврозоната поиска от гърците да се реформират. "Аз съм в Гърция от 27 години и съм убедена, че този манталитет няма да се промени. Кризата може да е навсякъде, но по обед гърците все още искат да си отдъхват за три часа, когато слънцето е най-силно".

Красимира не може да бъде спряна: "Знам един грък, който работи в България и е женен за българка, та той в едно телевизионно предаване на въпроса какво най-много му липсва от Гърция, отвърна: "Сиестата". В България никой магазин не затваря в 14 часа. Големите супермаркети не работят само един в годината – на 1 януари. През останалото време те работят по 24 часа седем дни в седмицата.

Дали гърците сами са си виновни за кризата, питам я аз. "Абсолютно! Те са се научили други да им вършат работата. Те не са мотивирани да работят. Чувам много домакини да казват, че им е скучно, защото няма какво да правят, но в същото време отхвърлят да работят това или онова. "Манталитетът тук е напълно различен", не секва Красимира и аз не мога да я спра.

"Не е редно хората да вземат заеми, за да отидат на почивка. Кредитните карти се използват за всичко, парите по тях се възприемат като някакви безвъзмездни средства, а не като заеми. И в същото време всички мислеха, че нещата си вървят гладко. Те харчат пари за потребителски стоки, вместо да инвестират в нещо продуктивно. И никой не мисли за бъдещето. Това е като, когато да отидете на ресторант, да ядете и пиете, но накрая да не можете да си платите сметката".

Красимира е мрачна за бъдещето. Тя не смята, че Гърция ще приложи необходимите реформи и в крайна сметка ще трябва да напусне еврозоната.

Красимира гледа на ситуацията и през българската призма: "Гърция е получила 30 милиарда евро от Европа", казва тя. (Всъщност цифрата е далеч по-висока). Това е повече от полученото от седем други балкански страни, взети заедно, чух го по българска телевизия. Вие трябва да си връщате дълговете, за да вземете нови заеми. Ако аз ви поискам заем, вие ще ми дадете, но ако аз не мога да ви го върна, повече няма да ми дадете".

Ето и нейният коментар за европейските субсидии: "В България държавата не дава субсидии на земеделските производители". Тя сочи към някои пръскачки за поливане на градината. "Това, което виждате тук, да се пилее вода, в България няма да го видите. Брат ми има 2200 хектара, на които отглежда царевица и пшеница, той не си позволява да ги полива прекалено, той трябва да разчита на времето. Ако то не е хубаво, той има проблем", споделя тя.

"Да, субсидиите са разглезели гръцките фермери, направили са ги разточителни. Но тъй като България се присъедини към ЕС и започна да получава субсидии, виждаме едно и също нещо – или хора, които получават субсидии, за да ги използвате за купуване на къщи и за потребителите стоки вместо за инвестиране".

ЕС е като ресурсно проклятието и това е една стара приказка. Тя явно е подействала катастрофално на Гърция, която в продължение на години живуркаше с лесни пари. И сега във време на криза тя трябва да гледа по-бедния и по-пестелив съсед на север с едно дълбоко, почти екзистенциално отчаяние. /БГНЕС

------------------

Давид Патрикаракос, преподавател по журналистика в Университета Йейл. Той също така е експерт по Иран и преподава иранистика в Университета "Сейнт Ендрюс". Автор е на книгата "Ядрен Иран: Раждането на ядрената държава". Неговият анализ е публикуван в "Политико".

Прочетена 394 пъти

Станете почитател на Класа