Димитър Зоров: ЕК компенсира Франция заради руското ембарго, а България - не

Димитър Зоров: ЕК компенсира Франция заради руското ембарго, а България - не
  • Автор:  classa.bg**
  • Дата:  
    06.08.2015
  • Сподели:

Лоша новина бе за нас, млекопроизводителите, че Брюксел няма да компенсира загубите ни от руското ембарго в съобщение от Министерството на земеделието и храните. Досега загубите у нас възлизат на 44 млн. лв. Порязани бяха още 7 други страни - Румъния, Словения, Белгия, Полша, Унгария, Чехия и Словакия.

Исканията ни по доклада на министъра на земеделието Десислава Танева са за 82 млн. лв. преки и косвени загуби в млечния сектор. Прочетохме отговора на ЕК, в него едва ли не се казва, че от Брюксел нямали механизъм да оценят косвените загуби от свръхпредлагане на продукция, предназначена за Русия. За мен това е крайно несериозно и неуважително към България.

Но явно ЕК има различни критерии за страните от ЕС, защото само преди седмица видяхте каква беше тяхната реакция относно протестите на фермерите във Франция. И как решението да им се помогне се взе почти за минути - разрешиха им национално доплащане, вид държавна помощ, за 600 млн. евро. Все пак, не говорим за 40 млн. евро или за 80 млн. евро. Очевидно има страни, за които може и други, на които не се разрешават такива облекчения. Вторите са на опашката, като доведените трето поколение деца в чуждо семейството, каквито се явяваме ние.

За мен отговорът на ЕК е унизителен, още повече, че чухме позицията на еврокомисаря по земеделието Фил Хоган, който беше преди месец тук. При поставен въпрос от българските млекопроизводители, той отговори, че не може да се очаква компенсация или експортни субсидии за насърчаване на износа на млечни продукти от България, защото това щяло да изкриви пазарните принципи в ЕС. Аз задавам този въпрос сега на комисаря: а 600 млн. евро на френските фермери не изкривява ли конкурентноспособността в ЕС и различните субсидии, близо два пъти по-големи от нашите за тях и земеделците във Франция - справедливо ли е, пазарно ли е? Как страна като България може да се справи като ние сме конкуренти на един и същ пазар? И виждаме какво се получава, когато се появи лек излишък на продукция, както стана сега с руското ембарго като реакция на санкциите срещу Русия.

Последствията за нас - България е залята с високосубсидирани европейски стоки на дъмпингови цени чрез суровините в тях. И големите европейски страни с част от своето производство, навярно 4-5%, могат да продават на дъмпингови цени. Но това е равносилно на унищожение на бизнеса за държави като България и Румъния.

Смятам, че страната ни трябва да използва всички свои възможности, за да търси компенсации и колкото и да се говори, че няма натиск, се оказва, че на нас ни извиват ръцете. Трябва да ползваме правата си както Полша преди 5-6 г., когато заяви твърдо, че ще наложи вето като страна-членка на всяко решение на ЕК, ако не бъдат удовлетворени нейните искания за свинското месо, когато беше спрян износа за Русия. Тогава много бързо са разбраха. Да, Полша е по-голяма страна от България. Може и да е по на сърце от нас на германците и на другите значими фактори в тази общност, но в края на краищата ние как да приемем всичко това? Да умираме ли?

И като слушам голяма част от родните фермери, а и хората - въпреки, че ще ни се бръкне в джоба един ден, но те одобряват твърдата позиция на гърците спрямо кризата. Защото трябва да има някаква равнопоставеност в ЕС, за който говорим непрекъснато, че са валидни принципите на солидарност, зачитане на интересите и, едва ли не, сме едно семейство с равни права. Което се оказва, че не е така.

Да, действително повече страни се обединихме да искаме компенсации, но забележете - нито една от тези страни сред нас не е от тези, които вземат решения и ги налагат. Нито Германия, нито е Франция, нито е Холандия е сред нас.

Все повече ни става ясно, повечето фермери коментират това, че, едва ли не, има план, с който земеделското производство и особено млекопроизводството да бъдат унищожени. А ние да станем нетен купувач или пазар за техните стоки. И виждаме, че стъпките са точно в тази посока. Може и да сме черногледи, но ЕК с нищо не ни дава повод да ни разубеди за нашето мнение.

Политиката на ЕК не е щадяща за страната ни. Отпаднаха сериозна част от фермерите в България, получи се като в Дивия Запад едно време - естествен отбор. Не смятам, че едни хора, които са вложили пари трябва да си отидат с непокрити задължения. Нали всички разчитаха, че като станем член на ЕС ще дойде нещо по-добро, ще има устойчивост и предвидимост.

Дали съм разочарован? Изключително много.

При бегло сравнение на положението на млечния сектор в България преди и след влизането ни в ЕС, се оказва, че извън европейската общност бяхме много по-добре. Тогава действаха защитните мита. После ни привличаха с новите пазари. Какви нови пазари? Напротив, днес констатираме, че пазарите ни в Европа стават все по-малко и по-малко. Много трудно българските млекопреработватели и фермери могат да се преборят с конкуренцията на западните преработвателни предприятия, които са създавани с европейски средства, инвестирано е в тях повече от 25 г. Разликата между нас и тях, особено с по-старите страни - членки е, че тяхната инвестиция в активи е почти 100% поета от различните програми през годините. България се присъедини в края на периода и нямаме време, за да станат предприятията и фермите ни конкурентноспособни. Защото всичко трябваше да организираме за 5 пъти по-късо време от тях. На всичко отгоре - ставаме обект на негативните мерки и ни режат възможностите.

Предлагаме да се разменим, примерно с фермерите от Франция или Германия за три месеца - има такъв случай. Наш член, на едно от сдруженията направил такава оферта на германски фермер. Предложил му кой каквото си изработи в другата страна да го вземе за себе си, но той се отказал. След като се запознал какво получаваме ние и какви разходи имаме, германският фермер казал, че няма да му стигне печалбата от немската му фирма за три месеца, за да покрие своето пребиваване у нас и да е с резултат нула на нула. Показателно е, че аршинът е различен. Явно българите сме много упорити и не се отказваме. Поради тази причина все още нашият бранш съществува. А един западен фермер при нашите условия досега да е приключил...

Хората в нашия бранш са много обезверени. И до два дни ще изпратим на министъра на земеделието Десислава Танева писмо, с което ще изложим нашите искания, защото на 7-ми септември т.г. има съвет на министрите на ЕС. Учудващо за нас е защо бързат да ни отговорят негативно на настояването за компенсации, след като заради французите правят този съвет за спешно решение. Означава ли това, че искат да ни откажат предварително, за да не седнем на масата на преговорите с равни условия и да поставим исканията си? А те са: да ни бъде изплатена - на производителите на краве мляко, косвена компенсация, защото се видя, че вследствие на руското ембарго млякото в България падна с около 20 ст. на литър. Исканията ни са за компенсация 10 ст. на литър, предадено мляко, фактурирано и с платени данъци - общо 50 млн. лв. за страната, за времето от 1-ви април 2014 г. до 1-ви април 2015 г.

Толкова ли много искаме, за да си запазим производството и да консумираме наш, роден продукт? /БГНЕС

-------------

Димитър Зоров, председател на Асоциацията на млекопреработвателите в България и на Националния съюз на говедовъдите.

Прочетена 610 пъти

Станете почитател на Класа