Лихвите в Русия са високи, инфлацията препуска, но докато страната му изпада в рецесия, президентът Владимир Путин отрича да има каквато и да било криза.

Това може да е перчене, свързано с конфронтацията между Москва и Запада заради Украйна. С удължаването на санкциите на ЕС срещу Русия и на фона на все още ниските цени на петрола, отказът на Путин да извърши икономически реформи безпокои руските и чуждестранни бизнес лидери.

Руски представители признават, че икономиката трябва да се диверсифицира, за да се намали зависимостта от енергийния износ, които е основният източник на приходи за правителството. Президентът надлежно включи призив за реформи в речта си на конференцията.

Чуждестранните инвеститори обаче посочват, че Путин години наред е давал предимно напразни обещания за реформи, а високопоставен служител на Кремъл призна неофициално: "Не сме направили нищо за диверсифициране на икономиката."

На най-голямата руска годишна бизнес конференция миналата седмица в Санкт Петербург неофициално проучване по време на един от основните дебати, показа, че 48,2 % от аудиторията, съставена от чуждестранни и местни бизнес лидери, са на мнение, че няма да има реформи, тъй като липсва политическа воля.

"Днес ние - половината от присъстващите тук - не вярваме, че ще има реформи или че ще има политическа воля (за изпълнението им)," посочи бившият финансов министър и дългогодишен съюзник на Путин Алексей Кудрин.

Той предупреди: "След една година не 50 %, а 70 % от нас ще мислят по този начин. Не може да се отлага решаването на този проблем още година - две." Освен това, за да се насърчи растежът в икономическите сектори, а не само в енергетиката и природните ресурси, според Кудрин, Русия трябва да реформира корумпираната бюрокрация, да направи по-независима съдебната си система, да развие инфраструктурата и да подобри образователната си система.

При друго проучване на аудиторията, посветено на това как Русия би могла да преодолее икономическите си проблеми, 36,8 % от присъстващите на конференцията посочиха, че тя няма да може и че й предстои дълга стагнация.

РАЗКЛАТЕНОТО ИНВЕСТИТОРСКО ДОВЕРИЕ

Много западни компании останаха в Русия въпреки санкциите, но инвеститорското доверие в Русия намаля, след като ЕС въведе визови забрани и след като замрази активи на руски представители миналата година, а по-късно затегна и санкциите, насочвайки ги към отбраната, финансите и енергийния сектор.

"Естествено за Русия е важно да възстанови доверието," посочи пред телевизия Ройтерс Ян Колебурн, главен изпълнителен директор на Deloitte в Общност на независимите държави (ОНД), съставена от бивши съветски републики.

"Чуваме за необходимостта от продължаване на реформите (...) от гледна точка на бизнеса обаче ние възприемаме подкрепянето на тези реформи като целесъобразно за връщането на инвеститорите в страната," допълни той.

Всяка критика, идваща от вътрешността на Русия за състоянието на икономиката, е насочена почти само към правителството, докато рейтингът на Путин скочи след анексирането на Крим миналата година. Руската изпълнителна власт отговори на икономическия спада, като намали повечето планове за разходи с около 10%.

Правителството освен това отпусна средства на фирми и банки, за да им помогне да оцелеят, забрани вноса на някои западни храни и призова руските компании да използват местни части, където е възможно, като целта е да се насърчи производството у дома.

Малцина руснаци критикуват Путин открито, особено в момент на конфронтация със Запада заради Украйна, тъй като в този момент рискуват да изглеждат като антипатриоти.

Така няма признаци Путин да се сблъска с улични протести заради икономиката, макар че някои икономисти и опозиционни политици предупреждават за предстоящи проблеми.

Предлагайки миналата седмица президентските избори, които трябва да се проведат пред 2018 година, да бъдат изтеглени по-рано, за да получи Путин мандат за реформи, Кудрин негласно призна, че икономическият спад и липсата на реформи могат в крайна сметка да бъдат проблем за президента.

Кудрин продължава да подкрепя Путин и е убеден, че президентът може да спечели още един 6-годишен мандат. Малко вероятно е той да е говорил без знанието или съгласието на Кремъл.

"ЛОШО УПРАВЛЕНИЕ"

Ръководителят на най-голямата руска банка по активи Сбербанк Герман Греф посочи, че правителството е виновно за лошото управление. Винаги говорим за вчерашната ситуация, за проблемите ни от миналото, но никой не обсъжда нашата бъдеща ситуация, посочи той в Санкт Петербург.

Данните на централната банка сочат, че преките чуждестранни инвестиции са били 21 милиарда долара през 2014 година, което е под една трета от достигнатите 69,2 милиарда долара през 2013 година и дори по-малко, отколкото през 2009 година. Тогава ПЧИ са били 43,2 милиарда долара.

Задаващите се плащания на вноски за заеми също са проблем за руските компании, а икономиката изпитва недостиг на чуждестранни средства заради санкциите.

Яцек Пастушка, президент на Baltika Breweries (старши вице президент на Carlsberg Group за Източна Европа) посочи: "Ще трябват доста по-структурни реформи, за да се подобрят основите на икономиката, за да се влее нов капитал, да се подобри конкурентоспособността на местния пазар."

ПРИЗНАЦИ НА ПОДОБРЕНИЕ

Има някои положителни признаци. Руската централна банка намали основната си лихва с един процентен пункт до 11,5 % миналата седмица, инфлацията се понижи от 16,9% през април на 15,8% процента през май, а рублата се възстанови до около 54 за долар, след като за кратко достигна 80 за долар през декември.

Рублата обаче е с една трета по-евтина от долара спрямо равнището преди украинската криза, изтичането на капитали възлиза на над 151 милиарда долара през 2014 година, а централната банка очаква икономиката да спадне с 3,2 % тази година.

Някои прогнозират дори още по-голямо свиване и изтъкват, че на правителството ще му бъде още по-трудно да извърши вероятно болезнени реформи, отколкото когато икономиката беше в по-добра форма.

"Според основния ни сценарий ние сме на мнение, че са малко вероятни структурни реформи," посочи Карен Вартапетов, помощник директор в рейтинговата агенция S&P в Русия, описвайки проекти, замразени откакто Путин отново стана президент през 2012 година, след като четири години бе премиер.

Карен Вартапетов отбеляза, че отношенията на федералните власти с районите извън Москва не ги стимулират да се реформират и да привличат инвестиции. "Няма стимули за регионален растеж", допълни той.

Руският министър на икономическото развитие Алексей Улюкаев отбеляза, че Русия сега е в "нова реалност", при която икономическият растеж, който средно достигаше 7%, подкрепян от петрола, през разцвета при Путин 2000-2008, сега ще бъде под средния за света. Кудрин допълни, че дори годишен растеж от 2% - 3% може да е недостижим за Русия през идните години.

БТА