Отваряйте си очите за рецесията

Отваряйте си очите за рецесията
  • Автор:  classa.bg**
  • Дата:  
    17.06.2015
  • Сподели:

Борбата бе дълга и тежка. Вглеждайки се в съсипаните икономики в богатия свят обаче, е време да обявим, че битката срещу финансовия хаос и дефлацията е спечелена. През 2015 година, заявява Международният валутен фонд (МВФ), за първи път от 2007 година всички развити икономики ще регистрират растеж.

Съвкупният растеж на брутния вътрешен продукт (БВП) на богатия свят трябва да надхвърли 2 % за първи път от 2010 г. и централната банка на САЩ по всяка вероятност ще повиши рекордно ниските си лихвени проценти.

Глобалната икономика обаче все още е изправена пред редица рискове - от сагата с гръцкия дълг до нестабилните китайски пазари. Шепа икономики не изпаднаха в рецесия през последното десетилетие - САЩ започнаха да регистрират растеж през 2009 година. Законът на Сод гласи, че рано или късно политиците ще бъдат изправени пред нов икономически спад. Опасността е, че, използвали своя арсенал, правителствата и централните банки няма да имат необходимите муниции за борба със следващата рецесия. Може да звучи парадоксално, но намаляването на риска изисква воля днес политиката да остане смекчена по-дълго време.

Пушекът прочиства

Добрите новини идват предимно от САЩ, които водят групата на богатия свят. Неочакваното свиване на американската икономика през първото тримесечие на годината изглежда временен обрат, дължащ се на много фактори като времето. Най-новата статистика, включително нарастващите продажби на автомобили и поредните силни данни за трудовата заетост, показва, че икономическият растеж се съживява. Американските фирми са наели 280 000 нови работници миналия месец. Шефовете най-накрая трябва да плащат повече, за да намерят работниците, от които се нуждаят.

В други части от богатия свят нещата също изглеждат оптимистично. В еврозоната безработицата спада и цените отново се покачват. Възстановяването на британската икономика загуби малко скорост, но силното увеличение на заетостта навежда на мисълта, че нарастването на БВП ще продължи. Япония бръмчеше мощно напред през първото тримесечие на тази година, регистрирайки икономически растеж от 3,9 % на годишна основа. Едно толкова широко разпространено и устойчиво възстановяване не е щастлива случайност.

Неизбежно остават слаби места. Европа е дълбоко задлъжняла и зависима от износа. В Япония инфлацията не може да достигне стабилно равнище. Повишението на трудовите възнаграждения може бързо да удари корпоративните печалби и борсовата стойност на компаниите в САЩ. Нововъзникващите пазарни икономики, на които се дължеше по-голямата част от икономическия растеж в годините след кризата, са виждали и по-добри дни. Очаква се икономиките на Бразилия и Русия да се свият тази година. Лошите търговски данни подсказват, че темпът на икономическия растеж на Китай може да се забави по-бързо, отколкото му се иска на правителството.

Ако някое от тези безпокойства причини рецесия, светът ще е в слаба позиция да направи каквото и да било по въпроса. Рядко толкова много големи икономики са били толкова лошо подготвени да се справят с рецесия, независимо каква би била причината за нея. Средното съотношение между държавния дълг и БВП на богатите страни нарасна с около 50 % от 2007 година.

Във Великобритания и Испания дългът се увеличи над два пъти. Никой не знае къде е таванът, но правителствата, които искат да "развържат кесията", ще трябва да убедят непостоянните избиратели, така както и нервните кредитори. Страните с малък достъп до облигационните пазари, сред които са държавите от периферията на еврозоната, може да се окажат неспособни да отговорят с голяма програма за стимулиране на икономиката.

Паричната политика е още по-ограничена. Последният път, когато Управлението за федерален резерв (УФР) на САЩ повиши лихвите, бе през 2006 година. Основният лихвен процент (ОЛП) на Bank of England си стои на равнище от 0,5 %. Данни, стигащи чак до 17-и век назад във времето, показват, че преди 2009 г. той никога не е падал под 2 %; и цените на фючърсите навеждат на мисълта, че в началото на 2018 година ОЛП все още ще е едва 1,5 %. Това е добро равнище в сравнение с еврозоната и Япония, където се очаква водещите лихви да бъдат все така близо до нулата към 2018 година.

С други думи, когато централните банки се изправят пред следващата рецесия, има риск те просто да нямат почти никаква възможност да подкрепят съответните икономики чрез понижаване на лихвените проценти. Това ще направи следващата рецесия още по-трудна за избягване.

Логичният отговор е възможно най-бързо връщане към нормалното положение. Колкото по-скоро бъдат повишени лихвените проценти, толкова по-скоро централните банки ще получат отново възможност пак да понижават лихвите, когато настъпят лошите времена.

Колкото по-бързо бъдат намалени дълговете, толкова по-лесно ще е за правителствата да взимат кредити, за да предотвратят катастрофата. Логично, но погрешно.

Да бъдат повишени лихвите, докато заплатите остават непроменени и инфлацията е далеч под целевото равнище на централните банки, поражда риск от тласкане на икономиките обратно към ръба на дефлацията и ускоряване на самата рецесия, която те се опитват да избегнат. Когато централни банки повишиха лихвените проценти прекалено рано, както направи Европейската централна банка (ЕЦБ) през 2011 година, те причиниха такива вреди, че се почувстваха принудени да обърнат курса.

По-добре е да се почака, докато растежът на трудовите възнаграждения се затвърди и инфлацията се върне най-малкото до целевото равнище. Ако инфлацията е малко над това ниво, то тя е много по-малко опасна за една икономика в сравнение с преждевременното повишаване на лихвите.

Тъй като възстановяването на икономиката на САЩ е най-силно, именно там дебатите колко бързо да бъде нормализирана паричната политика са най-ожесточени. При условие че безработицата е под 6 % и наемането на хора на работа продължава с бързи темпове, ястребите в УФР твърдят, че е време да започне повишаването на лихвите. Според привържениците на тази позиция заплатите и цените ще нарастват в бъдеще.

Междувременно прекалено ниските лихвени проценти надуват цените на активите и пораждат дългосрочни финансови рискови. Тези опасности са реални, но може да бъдат неутрализирани. Регулаторите могат да понижат цените на активите, като затегнат правилата за кредитирането и ликвидността. Една икономика с пълна заетост и здравословна инфлация ще е в добра позиция да устои при период на финансова нестабилност, отколкото такава, която е на ръба на дефлацията.

Най-добрата защита

Правителствата могат да свършат своя дял от работата. Инвестициите в инфраструктура с цел стимулиране на икономическия растеж все още са срамно малки. Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), клуб на предимно богати държави, бе права да разкритикува британския министър на финансите Джордж Озбърн за мащаба и темповете на предложеното от него орязване на държавните разходи.

Икономическият растеж е по-добър от мерките за икономии като политика за поставяне на дълговете под контрол. Правителствата трябва да насочат енергията си към закъснелите реформи на производствения и трудовия пазар. Отворените стокови пазари насърчават предприемчивостта. Свободата за наемане на работници по силата на гъвкави договори е най-доброто средство за това хората да не остават без работа. Тези реформи ще направят една икономика по-способна да се справи със следващия шок.

Преборили се с последиците от финансовата криза, правителствата и централните банки разбираемо са нетърпеливи да се върнат към нормалното положение. За да постигнат целта си, те трябва първо да позволят на икономическото възстановяване да набере сила.

БТА

Прочетена 468 пъти

Станете почитател на Класа