Издигането на паметници на скопските площади и мостове започна да прилича на онзи югославски партизански филм “Саша” от 1962 г., когато в един малък град в Сърбия мистериозна личност под закрилата на нощта убива пронацистки функционери и оставя само написан на стената подписа си: “Саша”. Мъж ли е, жена ли е, се питат жителите на градчето, възхищавайки се на фантома, който нощем отмъщава за поробените.
От няколко години фантоми на нощта се разхождат из Скопие, но в гротеска, като на Алън Форд, тайно поставят паметници, крият се като люляци зад институциите, а институциите се крият сякаш не съществуват. Възможно ли е да няма мъж или жена в тази власт - държавна, градска или общинска, който да събери сили, да събере смелост и да каже: “Да, ние издигнахме паметника на цар Душан на моста на Вардара, защото смятаме, че той заслужава това”.
Представете си, министърът на културата, почти обидена, че й поставят въпрос за това, публично кара журналистите да разследват и да открият кой е поставил паметника на цар Душан. Това било в тяхната длъжностна характеристика. Тук министърката премина всички граници - властите правят тайни работи, а журналистите трябва да ги разследват. Министърката публично потвърди, че на обществеността не е необходимо да знае какво правят правителствените институции, освен ако това случайно не стане публично.
И град Скопие се дистанцира от поставянето на паметника на Душан. Те нищо не знаели, както и община Център. Министърката може да потърси съвет от (актьора) Коле Ангеловски как да помогне на журналистите в тяхното разследване за фантома на нощта, тъй като той, като много млад, бе едно от онези деца, които разкриха идентичността на мистериозния отмъстител в “Саша”.
Става вече драматично как в обществото всеки бяга публично, когато трябва да се изправи пред отговорността на своя пост, а му е приятно да седи в министерско или друго кресло. Министърът на културата може би наистина не е издала параф за поставянето на паметника, но можеше поне да отговори. Няма защо Скопие да се срами от историята на цар Душан и от неговото коронясване, такива са били събитията през 14 век.
Та неговият Законник бе един от най-напредналите по онова време и представляваше един съвсем по-различен правен акт от онова, което провеждаха византийските власти. Та за времето на владетелите от това време, деспоти и князе, а и византийски царе, са изградени най-хубавите църкви на тези територии. Това е наследство, с което се гордеем. Но министърът на културата пропусна възможността с един красив жест да се изкаже в този дебат. Никой вече няма храброст и знание да се изправи пред постъпките, свои или нечии други. Затова тази ситуация с фантомите на нощта се превръща в парадигма на състоянието на обществото, в което никой не иска да носи никаква отговорност.
ПО БТА
