Вотът като безсмислено упражнение по демокрация

Коалиция за България вече е събрала нужните 48 подписа – 1/5 от всички народни представители – за да внесе вече анонсирания вот на недоверие срещу правителството на ГЕРБ. Левицата е получила подкрепата на „Атака“, съобщи вчера Волен Сидеров. Причината: предстоящият вот на недоверие заради отказа да се строи АЕЦ „Белене“. Досега левицата и „Атака“ демонстрираха повече непримиримост, отколкото готовност за партньорство.
Проблемът обаче не е в тази моментна коалиция по интереси – такива динамични партньорства се случват непрекъснато и в Европейския парламент. Както е известно, Синята коалиция и ДПС заявиха, че няма да подкрепят вот, свързан с отказа да се строи АЕЦ „Белене“. При това положение за оставката на кабинета ще гласуват най-много 52-ма народни представители: 40 от Коалиция за България, 10 от „Атака“ и двамата независими, декларирали принадлежност към левицата. Такова малцинство не може да стресне или разколебае мнозинството в парламента и неговото правителство.
Разбира се, инициирането на вот на недоверие е конституционно право и сериозен инструмент на парламентаризма – по тази тема няма две мнения. Но дали осъществяването на предварително обречен вот, макар и в Страстната седмица, е оправдано? В парламента надали ще се чуят нови аргументи „за“ и „против“ АЕЦ „Белене“, различни от вече казаните по време на дебатите по решението за отказа. От друга страна, повтарянето на вече казаното плюс предизвестения неуспех е нещо, което няма да въодушеви и мобилизира дори и най-запалените привърженици на БСП и „Атака“.
Щеше да е по-добре и в Страстната седмица парламентът да работи по важните за страната закони.

Станете почитател на Класа