Болонският процес и бъдещето на европейското висше образование

Когато европейските министри на образованието се срещнаха в Болоня през 1999 г. и обещаха до десет години да изградят общ пазар на университетите, това изглеждаше просто като еврореторика. Студентите се изправяха пред големи препятствия, когато искаха да заминат да учат един семестър в чужбина или да им бъдат признати дипломите.
Сп. "Икономист" Когато европейските министри на образованието се срещнаха в Болоня през 1999 г. и обещаха до десет години да изградят общ пазар на университетите, това изглеждаше просто като еврореторика. Студентите се изправяха пред големи препятствия, когато искаха да заминат да учат един семестър в чужбина или да им бъдат признати дипломите. Много страни не предлагаха обучение под магистърска степен. При някои курсът на обучение беше разделен на етапи, при други беше цялостен. Много студенти пътуваха по програма "Еразъм" в други европейски страни за семестър или година, но често се сблъскваха с нежеланието на своите университети да им дават кредити за това. Изненада Все пак на 28 април не по-малко от 46 европейски министри на образованието - от Европейския съюз и от 19 други страни, сред които Русия и Турция, ще се съберат в друг древен университетски град - Льовен в Белгия, за да отбележат успеха на "Болонския процес". "Европейската система за трансфер на кредити" е на път да стане факт; следващата година ще донесе "Европейско пространство за висше образование". Ще има стандартизирано "приложение към дипломата", което съдържа описание на това, което са учили студентите. А сега правилото, с малки изключения, са тригодишните бакалавърски програми, последвани от магистратура, продължаваща две години. "Голямата изненада беше, че Болонският процес въобще проработи", казва президентът на Европейската асоциация на университетите Жан-Марк Рап. Болонският процес не е нито междуправителствен договор, нито нормативен акт на ЕС. Според Рап успехът донякъде се дължи на източноевропейските страни, които се присъединиха към процеса през 1999 г. Техните правителства нямаха търпение да реформират университетите от комунистическата ера и приеха с радост да бъдат подкрепени в това, а студентите имаха неудържимо желание да пътуват. Някои правителства прегърнаха Болонския процес и по друга причина - за да го използват като параван за реформите, които така или иначе искаха да направят. Накратко, германците искаха повече ориентирани към професионалната дейност програми, тъй като им се щеше студентите да спрат да висят на гърба на данъкоплатците. Във Франция промените във финансирането на университетите бяха наречени "Болоня". В Испания "Болоня" служи като извинение за въвеждането на такси за магистърските програми. Анатема Много студенти сега анатемосват "Болоня" като капиталистически заговор. Те планират протести в Льовен; студентите вече излязоха по улиците във Франция, Италия, Испания и Гърция. Приликите с англо-американската система плюс ударението, което Болонският процес поставя върху успешната професионална реализация на студентите след дипломирането им, предизвикват голямо недоволство. Някои преподаватели се опасяват, че тайната цел е да се приватизират университетите. По-голямата автономия, за която настоява Болонският процес, може да доведе (о, ужас!) до по-голяма свобода на университетите при наемането на преподаватели, повишенията и заплащането. Европа е пълна с исторически университети (този в Болоня е най-старият, основан през 1088 г.). Но оскъдността на европейските институции и повсеместното господство на американските по върховете на международните университетски класации постоянно напомнят за пропастта между славното минало и посредственото настояще. Упадък За тези, които вярват в Болонския процес, той сочи пътя към едно отново славно бъдеще. Все пак при тази картина на самоуправляващи се университети, свободни да пътуват студенти и подготвени за професионална дейност висшисти се пропуска една важна причина за упадъка на европейските университети: парите. В Америка разликата между средствата, отпускани от правителството, и парите, от които имат нужда университетите, се покрива лично от студентите - главно чрез такси за обучение. В по-голямата част от Европа студентите не плащат нищо. Дори в Англия таксите за обучение се поддържат от правителството на ниско ниво. През последните три десетилетия в университетите в Европа финансирането на един студент изостава годишно с 1-2 процента от инфлацията на доходите. Америка отделя за висшето образование много по-голяма част от своя БВП. Намиращият се в Брюксел изследователски център "Брьогел" установява, че университетите, провеждащи първокласни проучвания и оглавяващи класациите, разполагат както с по-голяма автономия, така и с повече пари. Ако Европа осигури само едното от тези неща, това няма да бъде достатъчно. По БТА
Прочетена 2061 пъти

Станете почитател на Класа