На кладата на милиардерите изгоряха £155 млрд.

В настоящата рецесия първите 1000 най-богати хора във Великобритания са загубили £155 млрд., което възлиза на една трета от състоянието им. Това е рекорден годишен спад в 21-годишната история на класацията за най-богатите хора на Острова, изготвяна от „Сънди таймс“. Кладата на милиардерите редуцира броя им в листата за 2009 г. от 75 на 43 имена.
The Times В настоящата рецесия първите 1000 най-богати хора във Великобритания са загубили £155 млрд., което възлиза на една трета от състоянието им. Това е рекорден годишен спад в 21-годишната история на класацията за най-богатите хора на Острова, изготвяна от „Сънди таймс“. Кладата на милиардерите редуцира броя им в листата за 2009 г. от 75 на 43 имена. Класираните в първата стотица са загубили общо £92 млрд., а само трима са регистрирали ръст на богатството си. Не чак дотам заможните се оплакват от предвидените в бюджета данъчни увеличения, но излезлите през уикенда данни сочат, че правителството ще трябва да въведе още по-високи данъци, които допълнително ще намалят състоянието им. Икономистите изчисляват, че държавните разходи във Великобритания ще се покачат до над 50% от националния приход – т.е. над равнището, при което през 70-те години лейбъристкото правителство поиска помощ от Международния валутен фонд (МВФ). Най-големият губещ е Лакшми Митал Задълбоченият анализ на бюджета показва, че правителството ще трябва да намери допълнителни £1,1 млрд., за да изплаща пенсиите на бюджетните служители и други държавни работници през следващите две години. До 2011 г. разходите за изпълнението на подобни програми, при които пенсията се основава на броя прослужени години и размера на последната заплата, ще са се удвоили на £4,6 млрд. (при това само в разстояние на три години). Най-големият губещ в списъка на богаташите е Лакшми Митал, който се раздели с общо £16,9 млрд. заради срива на световния пазар за стомана през тази година. Въпреки това със състоянието си от £10,8 млрд. Митал остава най-богатият човек във Великобритания. Загубите му са три пъти по-големи от тези на Роман Абрамович (£4,7 млрд.), който е и най-големият му конкурент по богатство. С останалите му £7 млрд. руснакът се нарежда на второ място в класацията. Херцогът на Уестминстър е най-заможният британец и продължава да е на трето място в подреждането със състояние от £6,5 млрд. Активите на херцога в сектора на недвижимите имоти, предимно в лондонските квартали „Мейфеър“ и „Белгрейвия“, се свиха с по-бавен темп от останалите, а стойността им падна с £500 млн. Общо 38 души от списъка на „Сънди таймс“ са понесли загуби над тази сума. Някои милиардери се смъкнаха до статута на милионери, а други направо изпаднаха от списъка. Сър Том Хънтър, чието състояние миналата година се оценяваше на £1,05 млрд., бе силно засегнат от инвестициите си в жилищното строителство и търговията на дребно. Обещанието му да отделя големи суми за благотворителност (през 2008-а той дари £23,3 млн.) също допринесе за това Хънтър да не намери място сред най-заможните 1000. През последните пет години минималният праг за влизане в списъка на най-богатите се покачи от £30 млн. през 2003 г. на £80 млн. през 2008 г. Сега богатството на заемащия последната позиция е £55 млн. Общо състояние от £258,27 млрд. Общото състояние на хората от класацията възлиза на £258,27 млрд., след като през миналата година бе £412,8 млрд. Изправена пред сегашните изключително тежки икономически условия, бизнес общността реагира негативно на решението на Алистър Дарлинг да вдигне пределната данъчна ставка върху доходите на 50%. В резултат на това двама известни предприемачи обявиха намерението си да напуснат страната. Хю Озмънд, чиито бизнес интереси се простират от застраховането до заведенията за алкохол, заяви, че се мести в Швейцария. Питър Харгрийвс, съосновател на най-голямата британска фирма от финансови консултанти, заяви, че планира да замине за Монако или остров Ман. Тим Уотърстоун, основател на едноименната верига книжарници и бивш дарител на Лейбъристката партия, окачестви новата пределна данъчна ставка като злобен политически ход и спирачка за предприемачите. Съществуват спекулации, че лейбъристите могат да загубят много от заможните си дарители, които привлякоха по време на офанзивата от средата на 90-те години (известна с прозвището „коктейл от скариди“). Тогава много представители на Лондонското сити дариха пари и застанаха зад партията. Възпиращ фактор Бизнесменът и поддръжник на лейбъристите Дерек Тълет заяви, че промяната на данъчните ставки не е добра идея. „Проблемът е, че това е възпиращ фактор за желанието на хората да работят тук и при това се появява в много неподходящ момент. Мисля, че в резултат на налагането й ще загубим много хора“, заяви той. В представения миналата седмица бюджет Дарлинг заяви, че през 2010 г. ще бъде достигнат най-големият дял на държавата - 48,1% от брутния вътрешен продукт, което ще е най-високото равнище от началото на 80-те години насам. Икономистите от мозъчния тръст Policy Exchange, които използват прогнозите на МВФ за растежа, а не тези на финансовото министерство, изчисляват, че държавното участие дори ще надмине 50%, което е над кризисното равнище от 49,7%, регистрирано през 1976 г. при управлението на Денис Хийли. „Насочваме се към стряскаща ситуация, в която правителството контролира по-голямата част от националния ни доход“, казва директорът на Policy Exchange Нийл О`Брайън. „Всички признаци сочат, че това ще е много лошо за растежа и работните места. Застрашени сме от криза. Държавните разходи трябва да бъдат ограничени възможно най-бързо“, продължава той. „Дългосрочните задължения на правителството, в това число и пенсиите, са изцяло в рамките на постижимото и това се отнася за всяка една от следващите години“, заяви говорител на британското финансово министерство.
Прочетена 1295 пъти

Станете почитател на Класа