"Свързана България" – повече реформи, бързи проекти и ефективни търгове

"Свързана България" – повече реформи, бързи проекти и ефективни търгове
  • Публикация:  Classa.bg**
  • Дата:  
    21.11.2020
  • Сподели:

За да има бърз ефект върху икономическото възстановяване на България още догодина и дългосрочен ефект върху структурата на икономиката и растежа, са необходими повече реформи в Националния план за възстановяване и устойчивост, който страната ни представя пред Европейската комисия.

Ключово е проектите да се движат много по-бързо от заложеното към 2026 г., защото идеята е ако може, още догодина да имаме изпълнение и реален ефект върху икономиката и възстановяването на страната от кризата. Също така успехът на целия инвестиционен план зависи от умението за ефективно и рационално изпълнение в реално време на обществените поръчки, чрез които средствата ще бъдат инвестирани.

Това са най-важните препоръки от страна на бизнеса, научните среди и икономисти във връзка с предложения от правителството Национален план за възстановяване и устойчивост. Те бяха анонсирани в рамките на втората от поредица дискусии относно плана, посветена на третия стълб „Свързана България“. В нея участваха вицепремиерът Томислав Дончев, министърът на транспорта Росен Желязков, икономистът Георги Ангелов и представители на бизнеса и научните среди в сектора.

По плана страната ни ще получи общо над 12 млрд. лв. безвъзмездно финансиране и до 9 млрд. лв. заемни средства. Планът е структуриран в четири стълба. По третия стълб – "Свързана България", ще бъдат насочени над 2,6 млрд. лева, или 22% от бюджета на плана, като тук основен акцент е повишаване на конкурентоспособността на регионалните икономики, подобряването на транспортната и цифровата свързаност.

Припомняме, че в първата дискусия от стълб "Иновативна България” основните препоръки бяха за повече и по-смели реформи, които да доведат до привличане на повече инвестиции към българската икономика в следващите години, да се дефинират точно проблемите, да се посочат ясни критерии за ефективно разпределяне на средствата, както и нови иновативни политики и по-амбициозни цели. 

В началото на днешната дискусия вицепремиерът Томислав Дончев изтъкна, че темата за дигитализацията и внедряването на електронните услуги не трябва да се свеждат само до свързаност, инфраструктура или достъп. Трябва да имаме целия комплекс от мерки, за да може след пет години позицията на България да бъде много по-добра, посочи той.

Като част от мерките по плана ще бъде направена голяма инвестиция по посока дигитална свързаност, отделно с евросредства ще се финансират дигитални умения. Онлайн образованието ще бъде подпомагано по инструмента REACT-U и по някои елементи от самия план. Електронното здравеопазване се покрива от настоящата програма „Добро управление“, посочи той.

Транспортният министър Росен Желязков представи основния пакет от мерки за подобряването на цифровата и транспортна свързаност. Общата цел е изграждането на модерна цифрова инфраструктура и преодоляването на териториалните дисбаланси в разпространението на широколентовия достъп. Същевременно приоритетното развитие на железопътната свързаност ще продължи, тъй като железниците предлагат безопасен, екологичен и енергийно ефективен транспорт, посочи министърът.

Що се отнася до цифровата свързаност, дейностите са фокусирани в един проект – мащабно разгръщане на цифровата инфраструктура за изграждане на симетрични гигабитови мрежи за достъп до цялата страна. По думите му устойчивата оптична мрежа, комбинирана с универсална достъпна мобилна мрежа, ще позволи на всеки българин и бизнес да използват възможностите за цифровизация при равни условия.

Основната пътна мрежа ще бъде обхваната от сигурна широколентова мобилна свързаност с високоскоростно покрие на пътищата от трансевропейската пътна мрежа. Местните предприятия ще бъдат улеснени да използват цифровите технологии, да разработват нови продукти и услуги и да увеличават работните места. Очаква се гражданите да имат достъп до електронни услуги в сферата на здравеопазването и социалното обслужване, но и онлайн образование.

Относно транспортната свързаност Желязков посочи, че желанието е за подобряване на железопътните и пътни товарни услуги. Предвижда се преминаване към зелен и цифров преход.

Планираните инвестиции в транспортна свързаност са концентрирани изцяло върху развитието на жп сектора у нас. Тук влиза и преустройството и рехабилитация на ключови гарови комплекси и изграждането на интермодален терминал в Горна Оряховица, както изграждане на система за телеуправление и телесигнализация и обновяване на подвижния състав.

Планът трябва да реши основният проблем по уеднаквяване на условията за бизнес по региони, тъй като в момента определени точки от страната са водещи по интернет свързаност, а други остават „на тъмно“, коментира в рамките на дискусията Петър Статев, основател на ИКТ клъстер, председател на Надзорния съвет на “София Тех Парк”.

Контрастната картина между ядрата на икономическа и социална активност и останалата част от страната всъщност е големият проблем, който трябва да бъде решен, отбеляза той. Планираното на макрониво е добро и отговаря на необходимостите на икономиката, но трябва да се обърне внимание на два ключови проблема за прилагането на инвестиционната програма.

На първо място, не е допустимо да продължаваме да инвестираме в стари технологии, а вложенията да се използват за стартиране на цифровата трансформация, заяви той. Другият фактор е начинът, по който ще са организират търговете и изпълнението им, така че да не се допуска проточването им за по десет години. Нека да не се допуска инвестиране на пари в миналото, призова Статев.

Той смята, че успехът на целия инвестиционен план зависи от умението за ефективно и рационално изпълнение в реално време на обществените поръчки, чрез които средствата ще бъдат инвестирани.  Към момента България има крещяща нужда от допълнителни инвестиции в инфраструктура и в подобяване на уменията на човешкия потенциал, обобщи Статев.

 

"Свързана България" – повече реформи, бързи проекти и ефективни търгове

 

 

Икономистът Георги Ангелов коментира, че ключово е проектите по националния план да се движат много по-бързо от заложеното към 2026 г. Това не трябва да са проекти, по които се прави подготовка по 7-8 години и накрая се изпълнява през деветата година, заяви той. При този план идеята е ако може, още догодина да имаме реално изпълнение и реален ефект върху икономиката, за да може наистина да има ефект върху възстановяването на страната. Реализация след 5-6 години не ни върши работа, коментира Ангелов.

Икономистът обърна внимание, че точно затова фондът за възстановяване има много по-голяма гъвкавост, отколкото еврофондовете. Този европейски план дава възможност още днес да започнем изпълнение на проектите, дори още преди одобрението на плана. Това е гъвкавост, която трябва да използваме, посъветва икономистът. И обърна внимание, че дори можем да изпратим за финансиране проекти, които вече са се случили към 2020 година и да получим парите, които да вложим в други посоки.

Дава се и възможност да получим пари още преди старта на проектите – планът позволява получаване на пари срещу реформи, напомни той. И обясни, че догодина може да не сме изпълнили нито един проект, но да сме направили няколко реформи и с това да поискаме финансиране от ЕК.

Не трябва да пропускаме възможностите за гъвкавост, които предлага европейският план, посъветва Ангелов. Иначе действаме по старите правила с еврофондовете и усвояването ще се случи през 2028 година, без да има ефект върху икономическото възстановяване.

Ангелов показа какво представя България в искането си за финансиране по "Свързана България" – над 2,6 млрд. лева срещу една-единствена реформа. Няма да ни дадат тези пари с една реформа, предупреди икономистът. И подчерта, че идеята на плана е да направи структурна трансформация на икономиката. По думите му трябва да бъдат формулирани множество реформи и да се докаже, че те ще доведат именно до това.

"Трябва наистина да докажем на другите страни от ЕС, че заслужаваме да правим магистрали, цифрова свързаност, водни проекти. Без реформи, няма да има пари, ЕС няма да го приеме", изтъкна той. И добави, че без свързаност няма как да има дългосрочно икономическо развитие. Основното обаче е повече неща да се свършат бързо, защото така ще се ускорят положителните ефекти от реформите и растежът.

Кога жп транспортът ще стане конкурентен

Фокусът на плана върху параметрите на железопътната инфрактруктура по отношение на скорост, свързаност и информация би привлякло обратно хората от автомобилите към влаковете, коментира Красимир Папукчийски, директор на НКЖИ.

Политиките по транспорта трябва да са фокусирани и върху инвестициите в човешки потенциал, за да се стигне до истинска транспортна свързаност, каза проф. Даниела Тодорова, ректор на ВТУ „Тодор Каблешков“.

Източници за дългосрочно финансиране

Паралелно с плана за възстановяване трябва да се работи по източници за дългосрочно финансиране на транспортната свързаност. И за водния сектор, и за магистралите, и за дигитализацията не можем да разчитаме само на ЕС. Така че нуждата от реформи и изпълнението им ще ни позволят да постигнем това, което не можем само с еврофондовете, коментира Георги Ангелов.

"Трябва да се реформира начинът, по който се харчат националните ресурси за инфраструктура на местно ниво – в местните данъци и такси, начина на разпределение на средствата за инвестиции по региони. Единственият начин да постигнем целите е с местни реформи. Без реформи няма да стане, само европейските пари, колкото и да са много, не са достатъчни за нуждите на България като изостанала в различни сфери", каза той.

Министър Желязков изтъкна, че транспортната и цифровата свързаност сами по себе си са реформи. По думите му това е реформа, защото насочва към превоз на хора и товари към железниците, реализира политиките по декарбонизация и дигитализация.

Водният сектор не е ефективен и не отговаря на екостандартите на ЕК. Тъкмо в този контекст са планираните водни проекти в националния план, коментира Иван Иванов, председател на "Български ВиК холдинг". Той посочи, че се планира изграждане на пречиствателни станции за отпадъчни води до 10 хиляди жители и измерване и управление на водните ресурси. Ще се даде предимство на проектите, които имат готовност и разрешение за строеж, каза той.

Водният сектор е в постоянни реформи, но те трябва да са добре обмислени и обезпечени ресурсно, коментира специалистът.

Кога ще се случат първите проекти

"Няма да можем да реализираме проекти 2028 г., защото договарянето на средства по плана трябва да се случи до 2026 г.", заяви Дончев. По думите му две трети от ресурса трябва да бъде договорен през първите две години.

Вицепремиерът напомни, че нуждата от реформи е голяма и няма как да се финансират само по Плана. Затова се добавят и средства от оперативните програми, от националния бюджет, както и частен ресурс, където е възможно. Инвестициите в инфраструктура не са само вложения в тухли, асфалт или тръби, това са инвестиции в хората, каза той.

Едва ли с осигурения финансов ресурс ще може да се покрият загубите за икономиката, причинени от пандемията. Но за 2021 година поне планът ще помогне България да има по-добри макроикономически показатели, коментира в обобщение вицепремиерът.

 

 

Евгения Маринова, редактор Десислава Попова

Станете почитател на Класа