Българската икономика е една от едва четирите в ЕС с ръст за първото тримесечие

Българската икономика е една от едва четирите в ЕС с ръст за първото тримесечие
  • Автор:  Classa.bg**
  • Дата:  
    10.06.2020
  • Сподели:

България е една от четирите държави в ЕС, които записват ръст на икономиката си през първото тримесечие спрямо предходния период. Сезонно коригираният БВП за страната нараства с 0,3%, колкото и в Румъния.

Като цяло обаче европейската икономика отбелязва един от най-тежките си икономически спадове в своята история през първото тримесечие на тази година на фона на коронавирусната пандемия.

Сезонно коригираният брутен вътрешен продукт е записал понижение от 3,6% в еврозоната и 3,2% в Европейския съюз през първите три месеца на годината спрямо предходния период. Това показват данни на европейската статистическа служба Евростат.

Това представлява най-рязкото понижение, откакто се води статистиката от 1995 г.

 

01a

 

 

Изоставането е факт, въпреки че драстичните мерки за ограничаване разпространението на COVID-19 започнаха да се прилагат едва през третия месец от периода. За сравнение през четвъртото тримесечие на 2019 г. БВП отбелязва минимален ръст от 0,1% както в еврозоната, така и в ЕС.

Спрямо същия период на миналата година сезонно коригираният БВП намалява с 3,1% в еврозоната и с 2,6% в ЕС през първото тримесечие. Това е и най-резкият спад от третото тримесечие на 2009 г. В края на миналата година ръстът на БВП на годишна основа е бил съответно 1% и 1,2% за еврозоната и ЕС.

В един от основните търговски партньори на блока САЩ брутният вътрешен продукт в началото на годината намалява с 1,3% спрямо предходното тримесечие, след като записва ръст от 0,5% в края на 2019 г. Спрямо същото тримесечие на предишната година обаче икономиката расте с 0,3%.

БВП на страните членки

Най-голямо е повишението за първите три месеца в Ирландия – 1,2%. Следват България и Румъния с ръст от по 0,2 на сто. Растеж записва и икономиката на Швеция - с 0,1%.

 

01b

 

 

Най-голямо от своя страна е свиването във Франция и Италия (с по 5,3%), както и в Испания и Словакия (с по 5,2%).

Компоненти на БВП и принос за растежа

През първото тримесечие разходите за крайно потребление на домакинствата намаляват с 4,7% в еврозоната и с 4,3% в ЕС. Те имат силно негативен ефект върху растежа на БВП, посочват от Евростат, както на територията на единната валута, така и в европейския блок като цяло. Те отнемат от по 2,5 и 2,3 процентни пункта съответно в двете общности.

Брутното образуване на основен капитал се свива с 4,3% в еврозоната и с 3,9% в ЕС, като то също има отрицателен принос за баланса.

 

При търговията също се наблюдава понижение на активността. Износът намалява с 4,2% във валутния блок и с 3,5% в ЕС. При вноса понижението е съответно с 3,6% в еврозоната и с 3,2% в ЕС.

На ниво индустрии най-силен спад има при услугите в търговията, транспорта, настаняването и храната (-6,8% в еврозоната и -6,2% в ЕС), както и при изкуствата, развлеченията и други услуги (съответно 6,8% и 6,1%). Най-малко понижение се наблюдава при земеделието (-0,8% в еврозоната и -0,7% в ЕС).

Втори по големина спад на заетостта у нас за тримесечието

Броят на заетите хора в еврозоната и ЕС намалява съответно с 0,2% и 0,1% през първото тримесечие спрямо предходното. Това е първото подобно понижение от второто тримесечие на 2013 г. за еврозоната и от първото тримесечие на същата година за ЕС. За сравнение в края на 2019 г. заетостта бележи ръст от съответно 0,3% и 0,2%. На годишна основа обаче се наблюдава повишение и за двете общности от по 0,4%.

По държави членки най-голям спад на заетостта има в Испания (1%), като България се нарежда втора (с -0,9%). След нас понижение записват още Португалия, Словакия и Швеция (с по -0,5%).

 

01c

 

 

Най-голяма загуба на работна сила има в земеделието (-1,4% в еврозоната и -0,8% в ЕС) през първото тримесечие спрямо предходното. Най-голям пък е ръстът в информационния и комуникационен сектор (съответно 0,7% и 0,9%).

На база на сезонно коригирани стойности в началото на тази година 209,1 млн. души в ЕС са имали работа, от които 160,4 млн. в еврозоната.

Във връзка с пандемията от коронавирус заетостта като брой хора е намаляла с 0,3 млн. души в еврозоната и с 0,2 млн. души в ЕС спрямо четвъртото тримесечие на 2019 г. Макар стойностите да са относително притъпени от схемите за правителствена подкрепа, посочват от Евростат, то ефектът върху отработените часове е по-изявен. Броят работни часове в еврозоната е намалял с 3,1% и с 2,6% в ЕС, показват данните на Евростат спрямо предходното тримесечие.

Елена Илиева, редактор Бранислава Бобанац

Станете почитател на Класа