Зелените пари

Зелените пари
  • Автор:  classa
  • Дата:  
    11.03.2018
  • Сподели:

Според президента Доналд Тръмп парите от чужбина вече се стичат в САЩ. Данъчната реформа, която той подписа през декември, означава, че американските фирми вече не могат да отлагат плащането на данъци върху печалбите, останали в чуждестранни дъщерни дружества. Промяната доведе до доста заглавия в пресата. Apple съобщи, че ще направи еднократна данъчна вноска от 38 млрд. долара, свързана с натрупване на 252 млрд. долара чуждестранни приходи в минал период. Предполага се, че от тук нататък тези печалби ще постъпват у дома. „Огромна победа за американските работници и САЩ!", възкликна Тръмп в Туитър. И въпреки перспективата за мащабно репатриране на печалби доларът остана странно слаб. От началото на ноември, когато стана ясно, че данъчната реформа ще мине, зелените пари са паднали с около 3%. Какво става?
Да започнем от там, че репатрирането обикновено не е истински приток на капитал. Анализът на Золтан Позар от Credit Suisse сочи, че от март 2017 г. американските корпорации са натрупали около $ 2,2 трлн. печалба в чуждестранни дъщерни дружества. Около половината е свързана с неликвидни инвестиции, като местни фирми и фабрики. Повечето от останалите – парите, които биха могли да „се завърнат" – вече са в активи, деноминирани в долари.
Вижте Apple. В последния си годишен доклад компанията съобщи, че 252 млрд. долара са „като цяло базирани в... деноминирани в долари активи". Според Позар Apple държи повече държавни облигации и други държавни ценни книжа, отколкото Bank of America. Същото важи и за Microsoft. Репатрирането прави тези средства достъпни за разпределяне на акционерите, но нито увеличава търсенето на долари, нито увеличава стимулите за инвестиране в Америка. Всъщност, твърди Позар, ако корпорациите започнат да продават облигации, това може да доведе до затягане на кредитирането.
Дори репатрирането да не постигне желания ефект, САЩ трябва да очакват приток на капитали през 2018 г. Те ще бъдат необходими, за да се запълни дупката във федералния бюджет, която данъчните облекчения ще отворят. Реформата ще увеличи задлъжнялостта с 1,1 трлн. долара за десетилетие, сочат официалните прогнози. През 2019 г. бюджетният дефицит на Америка може да надхвърли 1 трлн., или 5% от БВП. Някой трябва да даде на правителството тези пари. Американските домакинства едва ли ще го направят. През декември нивото на спестяванията на физическите лица и домакинствата бе само 2,4%. Така че правителството вероятно ще заема повече от чужбина. С други думи, дефицитът по текущата сметка, както и фискалният дефицит, ще се повиши.
Влиянието на тези „двойни дефицити" върху долара е неопределено, казва Зак Пандъл от Goldman Sachs. Ако Федералният резерв повиши лихвените проценти, за да не позволи на данъчните облекчения да доведат до прегряване на икономиката, американските облигации автоматично ще станат по-привлекателни за чужденците. Доларът ще се повиши, тъй като инвеститорите ще се възползват от по-висока възвръщаемост, както когато Роналд Рейгън намали данъците през 80-те години. Като алтернатива чужденците могат да бъдат привлечени да купуват американски облигации с перспективата евтината валута да се покачи. Така че, ако Фед се въздържа от затягане в отговор на фискалния стимул, необходимостта от повече външно финансиране може да обясни по-евтина зелена валута днес.
Сегашната стойност на долара, изглежда, отразява комбинация от двата ефекта, казва Брад Сецер от мозъчния тръст Съвет по външни отношения. Добрите икономически новини по света, особено в Европа, накараха инвеститорите внимателно да обмислят къде да вложат средства си. И все пак доларът остава относително силен по стандартите от последното десетилетие, отразявайки по-високите лихвени проценти в Америка. На 27 февруари Джеръм Пауъл, новият шеф на Фед, каза пред Конгреса, че перспективата за икономиката се е засилила от декември, отчасти поради фискалните стимули. Пазарите приеха това като знак, че Федералният резерв може да повиши лихвите четири пъти през 2018 г., а не три, както се очакваше, и доларът се повиши.
Притокът на капитал е неудобен за Тръмп. Той обеща да намали търговския дефицит на Америка, който, като национален счетоводен баланс, върви ръка за ръка със заем от чужбина. Най-голямата му надежда е, че растежът и нарастването на вътрешните спестявания ще доведат до намаляване на двойния дефицит, поне като дял от БВП. Ако не, капиталът, вливащ се в Америка, може да не е нещо, което трябва да го радва.

Прочетена 303 пъти