Инфлацията при приемане на еврото

Инфлацията при приемане на еврото
  • Автор:  classa
  • Дата:  
    04.02.2018
  • Сподели:

Проучванията на Евробарометър във всички страни-членки на ЕС, които все още не се присъединили към еврозоната, показват масов страх от покачване на цените след преминаване към еврото. В България последното проучване на Евробарометър от април 2017 г. показва, че делът на българските граждани, които очакват покачване на цените след приемане на еврото, е цели 69% и този дял остава стабилен от предходното аналогично проучване, проведено през април 2016 г. Едва 17% от българите очакват цените да останат стабилни след преминаване към еврото, а 6% - да намалеят.
Притесненията за покачване на цените се споделят и от мнозинството в другите страни-членки на съюза, на които предстои в някакъв момент да приемат еврото – 76% в Полша, 72% в Чехия, 69% в Хърватска, 58% в Швеция и по 53% в Унгария и Румъния очакват повишение на цените. В този смисъл страховете в България от инфлация, породена от прехода към еврото, не са присъщи само на българските граждани, напротив – в този проучване по-скоро страната се нарежда близо до средните стойности за всичките седем страни, в които е проведено допитването.
Въпросът е доколко основателни ли са тези страхове. Краткият отговор на този въпрос е „не, по-скоро не са основателни", ако съдим от опита на страните, присъединили се към еврозоната до момента.
Бърз поглед към данните за инфлацията при потребителските цени показва, че в повечето страни, присъединили се към еврозоната през последните 10-тина години, се отчита по-ниска месечна инфлация (дори в няколко страни има дефлация) в месеца, в който се присъединяват към еврото спрямо тази за предходните 12 месеца. При инфлацията на годишна база картината обаче е по-смесена – в три от седемте страни годишната инфлация е видимо по-висока от средната за предходните 12 месеца, в две е малко по-висока, но сходна с нея, а в други две е по-ниска. Т.е. от данните за инфлацията не можем да заключим, че в страните се появява силен инфлационен ефект от присъединяването към еврото. Очевидно инфлацията или дефлацията в момента на присъединяване (била тя месечна или годишна) зависи от много други фактори – икономически цикъл, международни цени на основни суровини, ръст на заплати и вътрешен кредит, валутен курс и т.н.
Именно защото е невъзможно с просто око да се прецени каква част от динамиката на цените в съответния месец се дължи на прехода към евро, различни институции се опитват да оценят тези ефекти, обикновено с помощта на статистически и иконометрични техники. Така например, в анализ от 2009 г. Европейската централна банка заключва, че общата инфлация до голяма степен не се влияе от приемането на еврото. Най-големият проинфлационен ефект от прехода към еврото се отчита във Финландия (0,27 процентни пункта), а най-малкият – в Италия (0,004 пр. пункта), като в няколко страни (напр. Португалия) не се отчита никакъв ефект. Все пак, ЕЦБ отбелязва, че за някои продуктови групи цените нарастват чувствително след преминаване към еврото, като тези групи са основно в сектора на услугите (ресторанти и барове, забавления, фризьорски услуги, почистване и ремонт и т.н.).
В изследване на ОИСР за Словакия, която в таблицата по-горе е сред страните с по-висока месечна и годишна инфлация (от тази в предходните 12 месеца), изчисленият инфлационен ефект от преминаване към еврото е от порядъка на 0,2 пр. пункта. Това изследване също потвърждава по-силния инфлационен ефект върху гореизброените сектори на услугите. Интересни са и разбивките на ефекта според вида на домакинството и статута на индивидите на пазара на труда. Например домакинствата с деца и тези с по-високо квалифицирана заетост (т.е. неизпълняващи ръчна работа) ще усетят по-силно инфлационните ефекти от преминаването към еврото, за разлика от пенсионерите и безработните, или пък хората, които живеят сами.
Евростат, ЕЦБ и други също изчисляват ефекта върху инфлацията от присъединяването към еврозоната за наскоро присъединилите се страни – Естония, Литва и др. Така например, в анализа за Литва се доказва статистически значим ефект от преминаването към евро върху месечната инфлация в Литва през януари 2015, но този ефект е между 0,04 пр. пункта и 0,11 пр. пункта. Т.е. ако Литва не беше приела еврото тогава, месечната промяна в цените щеше да е от -1,31% до -1,38% вместо отчетените -1,27%. Дори и от този пример виждаме, че става въпрос за изключително малък ефект. За Словения изчисленият ефект от прехода към еврото върху годишната инфлация също е много нисък - 0,24 пр. пункта и съответно 0,3 пр. пункта според различните институции, които са правили сметките.
Ако трябва да обобщим, страховете от висока инфлация при приемане на еврото са силно преувеличени. Тези притеснения се споделят от населението в повечето страни, на които предстои преминаване към общата валута, но в крайна сметка не се сбъдват. Проинфлационният ефект, ако въобще го има, е в рамките на първия или втория знак след десетичната запетая, като по изследванията, които прегледахме, не надхвърля 0,3 пр. пункта. Т.е. дори и в най-лошия случай инфлацията се „напомпва" с много под един процент. Все пак трябва да се има предвид, че повечето изследвания показват относително по-силен инфлационен ефект върху някои услуги (лични услуги, заведения, битови услуги и др. под.), което съответно означава, че домакинствата и индивидите, които ползват тези услуги в по-голяма степен, ще са по-засегнати.
Като цяло, обаче, голямата положителна разлика между очакваната инфлация във връзка с еврото и отчетената след това се наблюдава повсеместно. Явно гражданите на България не са изключение, колкото и ирационални да са тези притеснения. Предвид това, че страховете от инфлация са сред силните фактори, подклаждащи настроенията срещу еврото в повечето страни, обаче, е много важни тези страхове да се атакуват и оборват с данни и анализи в момента, в който страната поеме ясен политически курс към общата валута.
Десислава Николова

Прочетена 82 пъти