Кукловодът и пионките

„Булгартабак“ най-сетне може да бъде продаден! Преди 5-6 години нямаше условия за създаването на алтернатива на заетите в тютюневия сектор. Сега обаче държавата и европейските фондове дават възможност да се пристъпи към приватизация на холдинга“.
Валентин Георгиев „Булгартабак“ най-сетне може да бъде продаден! Преди 5-6 години нямаше условия за създаването на алтернатива на заетите в тютюневия сектор. Сега обаче държавата и европейските фондове дават възможност да се пристъпи към приватизация на холдинга“. Тази откровеност на лидера на ДПС Ахмед Доган, изречена в Хисаря, поставя няколко въпроса с предизвестени отговори, които политици и анализатори се опитваха да докажат през последните седем години. Първият – защо трябваше да бъдат разигравани цяла държава, две правителства и куп инвеститори, за да се признае чак сега от Ахмед Доган, че всички досегашни процедури са били изначално ялови? Толкова ли наивни са били и Николай Василев, и Лидия Шулева, и другите икономически министри след тях, та да излагат и себе си, и държавата в обречени преговори с БАТ, „Импириъл Табако“, „Филип Морис“? А колко пари за консултанти бяха пръснати, колко стратегии бяха натворени, коя от коя по-смехотворни в очите на всеки нормален стратегически играч с наивните ангажименти, вменяващи „социална отговорност“. При това интерес все пак не липсваше. Та алтернативната заетост ли била големият проблем? Нищо подобно. Тя винаги е присъствала в дневния ред, колкото пъти властта се сещаше да продава „Булгартабак“. Нека си спомним кампанията за засаждане на къпини, малини, лешници и билки в планинските части на Хасковско, Кърджалийско и Смолянско, когато земеделски министър беше Мехмед Дикме. Тогава – с дата 3 ноември 2002 г., кабинетът „Сакскобургготски“ официално реши да налее 100 млн. лева за развитие на алтернативното земеделие в Родопите. Спомнете си малините, къпините, аронията, лешниците и разни билки, дето трябваше да поникнат на мястото на тютюневите ниви в Родопите?! Няма ги. И парите ги няма. Може ли днес лидерът на ДПС да каже къде отидоха отпуснатите за тази цел субсидии и колко проекти реално работят? Май се броят на пръстите на едната ръка. Нов интерес или нов капан? Казаното от Доган разплита и друг политически пъзел – за ролята на цигарения холдинг през всичките тези години. А тя е като затворен цикъл на месомелачка - „продажбата“ винаги започва като най-сериозно намерение в началото на всеки правителствен мандат. И винаги безславно приключва с нечия министерска „оставка“. Диригентът на този показен спектакъл също е винаги един – ДПС, разбирай Доган. И ако цената за нечия „отрязана глава“ става поредният провален опит за продажба на „Булгартабак“, драмата приключва с пазарлъци и партийни бонуси за коалиционно оцеляване. И така до следващата зрелищна процедура. Да, холдингът най-сетне може да бъде продаден. Казва го не друг, а Доган. Затова трябва да се запитаме къде е новият му интерес, срещу който е готов да жертва тютюневия монополист. Разбира се, разковничето е в еврофондовете. И съвсем не е за чудене, че точно преди година Движението стартира серия от семинари обучение на партийния си актив по региони под мотото „Подготовка на местната власт за усвояване на структурните фондове на ЕС”. "Ти имаш право на тези пари... Ако някоя партия, партиен активист, министър, зам.-министър или областен управител не е наясно със седемте оперативни програми, по които идват средствата от ЕС, значи не е в час“, заяви тогава Доган. Нека си признаем, че мобилизацията на движението около тази идея доведе до може би най-доброто му изборно представяне на местния вот. А какви европари ще бъдат „приоритетно“ пренасочвани към проблемните тютюневи райони, скоро ще стане ясно. Както се казва, въпрос на политическа сделка. Отсега е видно обаче, че големият пай и от тези средства ще отива не при тютюноработниците, а при активистите на ДПС. Именно те ще са „цедката“, която ще ги пренасочва по изпитаната верига от близки фирмени обръчи... През фондовата борса или стратегически купувач Иначе след Хисаря голямата главоблъсканица между експертите как точно да бъде продаден „Булгартабак“, като че ли става излишна. Упражнението в различните технически жанрове – от фондовата борса (БФБ) през продажбата на парче до търсенето на поредния стратегически инвеститор, не е за Доган. Или поне така изглежда договорката „на първо четене“. Защото ако ДПС лидерът е склонил да приеме най-евтиния и бърз метод, който се препоръчва сега - чрез БФБ, може би краят на десетгодишната сага с приватизацията на „Булгартабак“, е близо. Друг е въпросът колко струва днес той и какви са пропуснатите от забавянето ползи. Търсенето на голям играч от бранша също е вариант, но без промяна в стратегията и отпадане на социалните ангажименти, изглежда нереалистичен. Обещанието за продажба до края на годината обаче крие и друг сценарий. При това твърде познат. Който обикновено започва с песничката за „добрия стратегически инвеститор“, макар че в 2008-ма такъв и със свещ няма да се намери. От заиграването на тази струна по традиция се задейства „месомелачката“. После идва пазарлъкът за повече власт срещу запазване на коалиционното статукво – нещо, което „малкият партньор“ владее отлично.
Прочетена 596 пъти

Станете почитател на Класа