Големият бизнес и малката държава

Една от най-известните в света интернет търсачки „Яху“ (Yahoo) е на път да отхвърли офертата на софтуерния гигант „Майкрософт“, в която той предлага да я закупи срещу колосалната сума от близо 45 млрд. долара.
Една от най-известните в света интернет търсачки „Яху“ (Yahoo) е на път да отхвърли офертата на софтуерния гигант „Майкрософт“, в която той предлага да я закупи срещу колосалната сума от близо 45 млрд. долара. Мениджърите на „Яху“ са готови да се пазарят, защото предложената цена от 31 долара за акция им изглеждала твърде ниска. В същото време те „намигнаха“ на основния си конкурент „Гугъл“ за евентуален съюз срещу империята на Бил Гейтс. И с аргументите, че мрежата е изправена пред опасността от монопол, двата съперника предизвикаха сложни дискусии. Появиха се дори идеи за сливане, макар и предварително обречено на провал, заради регулаторните органи. В големия бизнес всяка подобна сделка по принцип не минава гладко и безпроблемно. Нека припомним, че и в друг бранш – минно-добивния, в момента текат преговори, наддаване и корпоративно „ритане по кокалчетата“ - между английско-австралийската BHP и китайската „Чиналко“ за ключовия дял в „Рио Тинто“. Последната, както си е по правилата, изчаква и протака, за да може да извлече максимална полза. У нас като че ли не е точно така. Оферти от имена емблеми като „Майкрософт“, „Хюлет Пакард“ или Ай Би Ем (засега) се отправят главно към държавата, тя пък ги приема без много-много уговорки. Сякаш са по-скоро израз на криворазбран престиж, вместо да срещат несъгласие и искане за подобрени параметри. Но така е, когато в масовия случай чиновникът не гони обществения интерес. И това е тънката разлика между големия бизнес, където акционерът има повече права, отколкото поданикът на една малка държава.
Прочетена 993 пъти

Станете почитател на Класа