КОЙ НА КОГО КАКВО ДАВА И ДАВА ЛИ НЕЩО ВЪОБЩЕ?

Миналата седмица няколко вестника излязоха със заглавия като „Министър Гайдарски даде още 20 млн. лева на болниците”, „Гайдарски даде още 20 млн. лв. на болниците”.
Митко Новков Миналата седмица няколко вестника излязоха със заглавия като „Министър Гайдарски даде още 20 млн. лева на болниците”, „Гайдарски даде още 20 млн. лв. на болниците”. В информацията се казваше, че здравното министерство ще покрие 40% от просрочените задължения на държавните болници, а ресорният министър проф. Радослав Гайдарски вече бил дал благословията си. Няма да задълбавам в тъмните дебри на здравната система, в тях се затриха много хора, а министърът Гайдарски, изглежда, съвсем се залута в нея. Само ще кажа, че след като болниците са тъй задлъжнели, нещо в самата система е кьопаво и е кьопаво така яко, че май трябва да му дирим инвалиден стол. Точно по същия начин е кьопава между другото и българската борба с бедствията и авариите, ако има въобще такава. Бедствията и авариите ни „изненадват”, а по телевизии, вестници и радиа вървят сводки за това, къде колко коли са закъсали, в колко населени места нямат ток, колко вода, колко са измръзналите и колко са затрупаните. Общо взето, отчитане на щетите, които винаги са в наличност и никога липсващи. За разлика от министърката Етем, която така се е изпедепцала в играенето на жмичка, че всеки път, когато ни залее водата или ни похлупи снегът, все е някъде другаде, само не и там, където трябва да е. Но да оставим Етем на собствената й съвест, ако има такава, и да се върнем към Гайдарски, който „даде, бил дал” – все думи, които се отнасят към министъра не като длъжност, която е в услуга на гражданите, а като към длъжност, която прави услуга на гражданите. Но, забележете! – ако иска ще я направи, ако иска – не; единствено и само от него зависи. Бил, видите ли, дал благословията си – все едно е някой гръмовержец, който от висините на Олимп се разпорежда за съдбата на обикновените смъртни. Независимо от етимологическия строеж на думата „министър”, която в буквален превод дори значи „слуга”. Прощавайте, но това е речник на поданика, който припка запъхтяно, гледа в очите някакъв временен (подчертавам временен, няма в трудовия регистър професия министър) човек, заел определена чиновническа длъжност, която заема не за друго, а за да бъде в услуга на гражданите. И това, че този човек отпуска или дава някакви пари на болниците, защото те са задлъжнели, не означава, че това е жест на някакво кой знае какво доброжелателство, а е знак за некадърността и на този човек, и на системата, която управлява. Защото тя, вместо да лекува хората – задлъжнява. А парите, които уж този министър дава (пък и който и да е друг министър), са не негови пари, а пари наши, на българските данъкоплатци, които са попаднали в държавната хазна благодарение на данъците, които част от нас добросъвестно са си платили. И всъщност се оказва, че министърът (раз)дава наши пари. Или, казано с езика на народа, министърът с чужда пита помен прави. Нито министърът, нито държавата, нито който и да е и какъвто и да е държавен служител (пак се налага да подчертавам служител) не дава нищичко и нищо, особено пък благословия. Той е длъжен на гражданите, той е длъжен на болниците, които лекуват гражданите, и той е длъжен да се заеме с нещата, които да доведат до там, че болниците да не задлъжняват, а да функционират качествено и в услуга (за трети път подчертавам услуга) на гражданите. Ако не върши това, той си заминава и на негово място идва друг служител. Който няма да дава, а ще изпълнява волята на гражданското общество. Защото не министрите дават на нас, ние на тях даваме и ако те не оправдаят това наше даване – айде чупката, некадърнико!
Прочетена 598 пъти

Станете почитател на Класа