Директорите на болниците трупат огромните дългове

Повече от 10 години дълговете на болниците са неизменна част от родното ни здравеопазване. Със стартирането на реформата в сектора през 1999 г. кабинетът „Костов“ обещаваше, че порочните практики ще спрат. Директорите няма да крадат. Лекарите няма да взимат подкупи.
Николета Стойчева Повече от 10 години дълговете на болниците са неизменна част от родното ни здравеопазване. Със стартирането на реформата в сектора през 1999 г. кабинетът „Костов“ обещаваше, че порочните практики ще спрат. Директорите няма да крадат. Лекарите няма да взимат подкупи. Всичко това обаче остана само едно добро пожелание. Сините и след тях правителството на НДСВ и ДПС докараха системата до състояние на колапс. Дълговете на лечебниците продължиха да растат лавинообразно с всяка изминала година... и вече са традиция. Отначало тройната коалиция тръгна привидно на война с директорите на болниците с натрупани големи задължения. Здравният министър проф. Радослав Гайдарски още с назначаването му на поста през 2005 г. размаха широко червената метла. От това пострадаха няколко борда и редица шефове на здравни заведения. Сред тях бе и Съветът на директорите на „Пирогов“, шефът на „Св. Екатерина“ Александър Чирков и др. На топлите си местенца бяха оставени само онези началници на болници, които са близки до някоя от партиите от коалицията. Безспорен пример в тази насока е бившият директор на „Пирогов“ Спас Спасков. Благодарение на топлите си връзки с ДПС той бе пощаден въпреки натрупаните огромни задължения. Черната дупка Уволненията на Гайдарски обаче не решават проблема с дълговете на болниците. 167 млн. лв. са задълженията на лечебниците от края на 2005 г. до февруари 2006 г. От тях над 80 млн. лв. са просрочени. Ръководителите на здравния сектор обясняват, че щатът на лекарите бил раздут, и им намаляват заплатите. Това също не решава въпроса. И през миналата 2007 г. болниците продължиха да натрупват дългове. “52 млн. лв. са“, съобщи пред „Класа“ преди седмица Гайдарски. Това обаче са просрочените задължения, които са с изтичащ падеж за плащане. „Общите дългове на лечебниците са 150 млн. лв.“, коригира го червеният депутат и член на парламентарната здравна комисия Петър Мръцков. А според председателя на Асоциацията на работодателите в здравеопазването д-р Димитър Димитров задълженията са повече от 200 млн. лв. Неговото мнение споделят и други експерти в здравния сектор. Така, вместо да намаляват, както твърди Гайдарски, дълговете на болниците продължават да растат. От 167 млн. лв. през 2006 г. в момента те надхвърлят 200 млн. В същото време средствата за здравеопазване се увеличават с всяка изминала година – средно с около 200 млн. лв. Корупционните схеми Причините за трупане на дългове от здравните заведения могат да се търсят в няколко посоки. Най-фрапиращо обаче е безспорно личното участие на директорите на болници в тяхното източване. Схемите за това са няколко, а основният фактор шефовете на лечебници да ги прилагат е, че не харчат свои пари, а държавни. „Директорите на болници намазват от всичко“, каза пред „Класа“ д-р Цветан Ценков, член на Управителния съвет на Националната здравноосигурителна каса от квотата на НДСВ. Според него се развива чиста корупция при обществените поръчки в здравните заведения, при закупуването на лекарства и т.н. „При обществена поръчка директорите се уговарят с фирмите доставчици за сумата. Ако договорът е за 100 000 лв. например, шефът на болницата прибира 10% комисиона – 10 000 лв.“, уточни Ценков. Неизгодни договори за големи суми се подписват и зад гърба на Борда на директорите. На пръв поглед тази практика е абсолютно законна, но всъщност е само пример за корупцията, която цари в родното ни здравеопазване. „Независимо че болниците имат бордове и в тях членове са и представители на министерството, директорите си правят каквото си поискат. Те имат право да сключват сами, без знанието на борда, договори на стойност до 30 000 лв. Така те купуват например един апарат, който струва 100 000 лв. В договора записват, че го взимат за 28 000 лв., след което сключват анекси за още няколко пъти по толкова“, разкри Ценков. Депутатите от БСП обаче имат малко по-различна версия за порочните практики на шефовете на болници. Ясно защо - дори и те са партийни назначения, така че червените едва ли открито ще хвърлят вината върху когото и да е от тях. „Законът за обществените поръчки създава големи проблеми. Когато се обяви една поръчка, се явяват няколко фирми, които се договарят помежду си за сумата, която да предложат“, обясни Мръцков. Според него това е причината в държавните болници лекарствата и консумативите да се купуват на цени, няколко пъти по-високи от тези, за които успяват да се договорят частните лечебни заведения. Социалистите обясняват това именно със закона, защото шефовете на частните болниците можели да се пазарят направо с доставчика, без, естествено, да обявяват конкурс. От ДПС обаче също са на позицията на царистите. „Абсолютно сигурно е, че директорите се договарят с фирмите“, коментираха пред „Класа“ членове на партията на Доган. „Ако се направи един разрез на дълговете, те са все за неща, за които няма комисиона, като комуналните услуги“, коментира пред „Класа“ д-р Дечо Дечев от управата на здравната каса. Според него няма болница с дълг за извършен ремонт или за доставка на храна например. Причината е, че при обществените поръчки за тези услуги директорът прибира 10% комисиона, докато няма как това да се случи с доставката на парното или тока. Недофинансирането Другата причина за натрупаните задължения е недофинансирането на системата. По конституция всички български граждани имат право на лечение. То се поемало от държавата. На практика обаче то остава като дълг на болницата. Това мнение споделят всички експерти в здравеопазването – и управляващи, и опозиция. Недофинансирането е най-осезаемо, когато се отнася за тежките скъпо струващи случаи. При тях здравната каса поема част от лечението, останалото – болницата. Показателен е случаят с „Пирогов“. Въпреки отчетената от предишния директор на спешния институт доц. Спас Спасков печалба от около 6 млн. лв. проверката на новия шеф доц. Димитър Раденовски показа, че лечебното заведение има 12 млн. лв. загуба. Едно от обясненията за този факт е, че „Пирогов“ поема тежки спешни случаи, много често на неосигурени пациенти. За тези, които нямат осигуровки, обаче не плаща държавата, а отново здравното заведение. Министърът като Добрия старец „Няма нито един сигнал, който да говори, че някоя болница е санкционирана заради натрупани дългове“, коментира Дечев. Според него задълженията дори се трупат умишлено, а това се толерира от самия здравен министър. Той наложи порочната практика в края на всяка година, подобно на Дядо Коледа, да раздава пари на болниците, за да им покрие просрочените дългове. Тази година традицията отново не е нарушена и ще бъдат погасени 40% от задълженията с изтичащ падеж на плащане. Това ще коства около 20 млн. лв. на данъкоплатците. Докато Гайдарски не спре да раздава пари на директорите и да ги гали по главите, че са натрупали дългове, тази практика няма да спре. Всеки директор е спокоен, че до каквото и състояние да докара своята болница, добрият министър ще му отпусне необходимото, за да се закърпи положението. Точно това поведение на шефовете на здравния сектор от години насам превърнаха задълженията на лечебниците в традиция.
Прочетена 590 пъти

Станете почитател на Класа