ПОЛИТИЧЕСКА НЕСТАБИЛНОСТ СЕ ЗАДАВА В РУСИЯ

След като Кремъл така упорито възпрепятстваше опонентите на президента Владимир Путин, на парламентарните избори в неделя за партията му остана единствено да регистрира отдавна предизвестената убедителна победа. Но резултатите, които безспорно са триумф за президента, възвестяват нова ера на политическа нестабилност в Русия.
Клифорд Ливай, „Ню Йорк таймс“ След като Кремъл така упорито възпрепятстваше опонентите на президента Владимир Путин, на парламентарните избори в неделя за партията му остана единствено да регистрира отдавна предизвестената убедителна победа. Но резултатите, които безспорно са триумф за президента, възвестяват нова ера на политическа нестабилност в Русия. Докато Путин набираше влияние и популярност, нарастваше и дълбоката несигурност около плановете му, което забули в мистерия отговора на един фундаментален въпрос относно бъдещето на Русия: кой ще бъде начело, когато пукне пролетта? Отстъпвайки пред конституционното ограничение за не повече от два последователни мандата, Путин заяви, че няма да участва в президентските избори през март. Той обаче каза, че ще продължи да упражнява значително влияние било като министър-председател, лидер на партията „Единна Русия“, или в доста неясната роля, която в този текст наричаме „баща на нацията“. Задоволството на избирателя Резултатите от неделя до известна степен отразяват задоволството на руския избирател от това, което Путин счита за най-голямото си постижение – възстановяването на икономическата сила и международния статут на страната, която през 90-те бе повалена от безредието, последвало падането на комунизма. Все пак съветниците на Путин признават, че представянето на партията по никакъв начин не хвърля светлина върху това, как президентът ще направи прехода към нова лидерска позиция след изтичането на мандата си. Затруднението се дължи главно на противоречието в политическата му позиция през последните няколко месеца. На практика той превърна изборите в референдум за качествата му на управник до такава степен, че билбордовете, окичили цяла Москва и други големи градове, призоваваха хората да гласуват „за Путин“, вместо да акцентират вниманието върху „Единна Русия“. Конспиративни теории Публично демонстрираното нежелание на Путин да разкрие каква посока ще поеме след края на мандата си стана повод за вътрешни борби в Кремъл и предизвика вълна от конспиративни теории, които и без това са мащабно явление в страната. Някои от съюзниците му го призоваха да намери законни вратички, които да осигурят оставането му на поста. Друг сценарий предвижда настаняването на доверен съветник в президентското кресло, когото той да манипулира или евентуално да принуди да подаде оставка след едва няколко месеца, за да може отново да поеме управлението. (Това, разбира се, е при условие че предложеният от Путин кандидат, който и да е той, със сигурност ще стане президент.) Неизвестните около управленската фигура в Русия представляват предизвикателство не само за президента Буш, но и за наследника му в Белия дом. Сегашната администрация вече е установила доста напрегнати взаимоотношения с Путин, продиктувани от нарастващата му способност да отстоява позициите си и засилващата се икономическа мощ на Русия, осланяща се на обилните петролни залежи. Властта винаги е произтичала от върха Векове наред властта в Русия е произтичала от върха – било то от царя, генералния секретар на Комунистическата партия или руския президент. Сега хората се чудят кой трябва да бъде обектът на тяхната преданост – Путин или човекът, който ще заеме мястото му в Кремъл. Някои изследователи на Кремъл изказаха предположения, че с изтичането на мандата на Путин ще затихне и неговото влияние. Но дори политически равнодушните руснаци осъзнават, че президент в края на управлението си, който е предоставил лицето си за предизборни рекламни кампании, не възнамерява да се оттегли безславно. Нещо повече, твърдата ръка, с която Кремъл третира опозицията, и натискът, който той упражни върху регионалните структури да набират гласове за „Единна Русия“, е красноречиво доказателство, че Кремъл не желае съперниците на Путин да съберат подкрепа. Тормоз над опозицията През последните седмици членовете на опозиционните партии подават сигнали, че са станали обект на интензивен тормоз от страна на властите, а хора, работещи за правителството или компании с държавно финансиране, съобщават, че им е било наредено да гласуват за „Единна Русия“. В някои области те са принуждавани да попълват специален тип бюлетина на работното си място, която да маркират в полза на „Единна Русия“, и то под зоркия поглед на наблюдатели. Резултатите показаха съкрушителните преимущества на „Единна Русия“, които стават очевидни от бляскавото медийно отразяване, което партията получи от националните телевизионни мрежи, които са под контрола на Кремъл. Вотът - симулация Либералните прозападно настроени партии, които претърпяха абсолютен крах, и други опозиционни формации окачествиха изборите като симулация, осъществена от Кремъл. Още по-голямо съмнение тегне над резултатите поради оттеглянето на водещата международна група за наблюдение на избирателния процес, която се позова на „тежки ограничения“, наложени й от руското правителство. Съветниците на Путин отчитат несигурността, създадена от неяснотите около политическото му бъдеще. „Разбира се, че хората се изнервят“, заяви говорителят на Путин Дмитрий Песков. „Но не може да се каже, че се води ожесточена битка в Кремъл. Хората са в навечерието на нов период и, разбира се, това никога не е предпоставка за спокойна обстановка. Така че в този смисъл може да се каже, че всички са нервни.“ Песков побърза да добави, че въпреки безпокойството той не смята, че ситуацията е нестабилна: „Трябва просто да изчакаме развоя на нещата.“ Неведението бе обострено и от начина, по който Путин наложи ограничения на политическия дискурс. Олигарсите не смеят да изкажат мнение В днешна Русия важни социални групи – като бизнес олигарсите, които контролират голяма част от икономиката, и регионалните политици със собствени феодални владения – не смеят публично да участват в дебата за унаследяването на властта поради страх да не би върху тях да се стовари отмъщението на Кремъл. Така препирните остават зад завесите, което само задълбочава усещането за интрига. Трима от висшите заместници на Путин са спрягани за негови вероятни наследници – министър-председателят Виктор Зубков и двама от неговите заместници – Сергей Иванов и Дмитрий Медведев. Те обаче не са разкрили намеренията си пред обществеността. Григорий Явлински, лидер на „Яблоко“, една от основните либерални партии, която се противопостави на президента, заяви, че Путин е изпаднал в затруднение, тъй като има стремеж да задържи властта, но в същото време съзнава, че ако се опита незабавно да се сдобие с трети мандат, той ще бъде обявен за незаконен от някои кръгове в Русия и в чужбина. Хълм в пустинята „На практика той създаде авторитарна система, в която е като хълм в пустинята, а наоколо няма никой“, заявява Явлински. „Сега настъпи моментът за прехвърляне на властта, а той наистина няма представа как да го направи. Всъщност никой няма представа, а той е така устроен, че няма доверие в никого.“ Все пак не всички са убедени, че безпокойството ще продължи. Станислав Белковски, изтъкнат политолог, заявява, че хората схващат погрешно руската история и традиции. Те благоговеят пред високата популярност на Путин и не разбират, че щом той напусне поста си, харизматичното му излъчване ще се изпари, а авторитетът по естествен път ще се прехвърли към новия президент, обяснява Белковски. Путин - виновният Голяма част от проблемите на Русия вероятно ще се влошат през следващата година, а новият президент ще се опита да прехвърли вината върху Путин, накърнявайки по този начин имиджа му, допълва Белковски. Той отбелязва, че голяма част от мощта на икономиката е обвързана с високите цени на петрола, а ако те паднат, репутацията на Путин ще пострада. „Персоналната роля на Путин във всичко това не бива да се подценява“, заявява той. „Той е традиционен лидер с традиционна легитимност, която е тясно свързана с институцията Кремъл. Путин изпълни задълженията си, а следващият лидер ще има също толкова законни правомощия като него. След малко повече от три месеца Путин ще започне да се изличава от паметта ни. След малко повече от три месеца самият той ще се превърне в мишена.“
Прочетена 1025 пъти

Станете почитател на Класа