ЧЕСТИТА ВИ ПЪЛНА ПРОМЯНА

Честито, вие спечелихте шанса да участвате в пълна промяна! Ама как, колко пълна? Ами пълна. Ето, сега сте дебела, сбръчкана и с дълъг нос, пък ние ще ви скъсим всичко и когато се погледнете в огледалото, сама няма да се познаете.
Кристин Димитрова Честито, вие спечелихте шанса да участвате в пълна промяна! Ама как, колко пълна? Ами пълна. Ето, сега сте дебела, сбръчкана и с дълъг нос, пък ние ще ви скъсим всичко и когато се погледнете в огледалото, сама няма да се познаете. Благодаря ви! Благодаря ви! Това е мечтата ми! Научени сме, че промяната е хубаво нещо. Дори когато хабер си нямаме накъде отива. През социализма думата “промяна” не беше особено желана из медиите. Тя намирисваше на някаква преходност, нестабилност, подозрителни рокади на върха, предприети да се прикрие мимолетна слабост. Вместо “промяна” се казваше “коренен прелом”. След всеки конгрес държавата навлизаше в етап на “коренен прелом”, всяко творческо поколение осъществяваше “коренен прелом”, да не говорим за икономиката, където всекидневно се ломеше до корен. Самата дума “прелом” със своята деструктивна енергия показваше, че диктатурата на пролетариата не спи. А иначе всеки си знаеше, че нищо не се променя. Днес, двадесетина години по-късно, ключовият израз е “пълна промяна”. Миналия месец парламентарната група на “Атака” от 21 човека намаля наполовина. След първите изгонени следващите сами си напуснаха и достигнаха заветната десетка, когато могат да си сформират парламентарна група далеч от “недобрия и престъпен тон” на лидера си. Сякаш когато влизаха в парламента, Волен Сидеров шепнеше, та чак сега разбраха какъв тон държи. Избирателите на “Атака” трябва да са били пообъркани от тази метаморфоза, но къде ще ходят – ще я преглътнат, нали е за добро. Макар че едва ли вече знаят колко човека ги представляват, как и поради какви причини. Осъзнавайки двойствеността на новото си парламентарно състояние, Петър Берон побърза да ги успокои: “Хората са гласували за коалиция „Атака”, тя ще остане, но трябва да се прегрупира.” Просто една пълна промяна, колкото да разплаче от радост роднините, нищо повече. Близки до идеята за лицево освежаване се оказаха и НДСВ. В началото отново бяха петима изключени депутати, а тези, които доброволно ги последваха, се мотивираха с идеите на либерализма, като избягваха да споменават личности. Но поддръжниците вече се чудят в коя посока да гледат. И не знаят на кое политическо лице да се доверят – на познатото, за което вече са дали гласа си, или на новото, което твърди, че изразява истинската вътрешна красота на партията. Колкото по-пълни стават промените обаче, толкова по-малки са изненадите от тях. НДСВ влезе в парламента като алтернатива на БСП, а сега се е сраснала с тях на вътрешноклетъчно ниво. Социалистите влязоха с идеи за семейно подоходно облагане, а въведоха плоския данък. Да не говорим, че СДС, ССД и ДСБ някога бяха едно и също. А рехавият електорат се лута напред-назад и по цял ден сърфира из новинарските емисии, за да се ориентира в кой момент коя личност, или дори половинка от личност, изразява политическите му възгледи най-добре. Вероятно когато лидерите са по-важни от принципите, пълните промени тръгват една след друга, докато накрая се постигне днешната красота на Майкъл Джексън. Колкото до носа, когато вземе да пада, просто трябва да му се сложи лепенка.
Прочетена 695 пъти

Станете почитател на Класа