Колко струва едно клише?

Тони Блеър си е за завиждане – отишъл човекът в Южен Китай, изредил някакви клишета и частната китайска фирма, която го спонсорирала, му платила хонорар 500 000 долара. Че и луксозна вила за около 5 милиона му предложила.
Тони Блеър си е за завиждане – отишъл човекът в Южен Китай, изредил някакви клишета и частната китайска фирма, която го спонсорирала, му платила хонорар 500 000 долара. Че и луксозна вила за около 5 милиона му предложила. Но това е Блеър, един от най-харизматичните политици не само във Великобритания. И китайците му плащат, каквото и да им каже, а и нищо да не каже. На бивши български политици не плащат, защото не ги канят да им четат лекции. Защо да ги канят, като няма какво да научат от тях и дори българските клишета не са им интересни? Така се получава исторически, че с китайците все се разминаваме. Известно време тяхната партия изучаваше мислите на Георги Димитров за Единния фронт, но после се отплесна към хаоса на „културната революция“ и ние станахме ревизионисти. После след като Дън Сяопин ги вкара в правия път на капиталистическите реформи, ние пък се отдръпнахме, защото Москва зорко бдеше за идеологическата ни чистота. Тъкмо Живков нормализира двустранните отношения, те смазаха протестите на „Тянанмън“, а ние се демократизирахме. Днес идеологията за китайците няма значение, но и българската действителност няма какво поучително да им предложи. За политиката – ясно. Но на икономика ли ще научим четвъртата сила в света? Или на корупция, след като тя е стара, колкото китайската цивилизация и те я борят със смъртни присъди? Или на спорт ще научим втората нация от Атина и вероятно първа - догодина в Пекин? Виж, от китайците има какво да научим, но пък не искаме.
Прочетена 753 пъти

Станете почитател на Класа