Карантините, наложени за спиране разпространението на Covid-19, заплашват да блокират глобалната икономика в глух коловоз. Правителствата и централните банки вече въведоха мащабни програми за подкрепа, но те имат затруднения да придвижат парите към компаниите, а част от помощта изтича. Можем да разрешим и двата проблема, като използваме по-широко банките. Ето няколко практични начина, по които може да се направи това, пише за Financial Times Томас Хуертас, старши член на Центъра за финансови изследвания.

Първо, използвайте банките, за да прехвърлите бързо парите в ръцете на бизнеса, особено към малките и средните предприятия (МСП), за да могат да плащат на доставчиците и да посрещат текущите разходи. За целта правителствата трябва да гарантират 100% от кредита, отпуснат на по-малките и микропредприятията, и да опростят процеса на кандидатстване, както направиха Германия и Великобритания.

След това централните банки трябва да потвърдят, че са готови да приемат такива гарантирани заеми като обезпечение. Търговските банки, от своя страна, трябва да интегрират отпускането и обслужването на тези заеми в своите процедури и процеси. Взети заедно, тези стъпки ще ускорят изплащането, така че парите да достигнат до компаниите, докато те все още могат да им донесат някаква полза.

Второ, бързо става ясно, че МСП ще се нуждаят от опцията за удължаване на падежа на заемите, които стават изискуеми, докато карантините все още са в сила. Обикновено те трябва да платят премия, за да направят това и да предоставят допълнително обезпечение при условия, договорени с банката. Няма време обаче за провеждане на такива индивидуални преговори.

Следователно централните банки следва да насърчат търговските банки да направят това, като увеличат лихвите, които плащат върху техните резерви, при условие че вторите дават право на кредитополучателите да удължат падежа на задълженията си, дължими преди края на годината.

Банковите надзорни органи трябва да инструктират всяка банка да предприеме тази опция и да уверят кредиторите, че удължаването на падежите няма да вкара тези заеми в категорията на необслужваните, нито пък ще повиши капиталовите такси по кредитите до наказателни нива. Обезпеченията, предоставени от заемателите, следва да продължат да поддържат съществуващите кредити, а не да се отклоняват за подкрепа на новите държавно гарантирани заеми. Това ще предотврати влизането на "добрите" кредитополучатели в административна процедура, докато карантините са в сила.

През следващата година, с намаляване на ограниченията, правителствената подкрепа за икономиката трябва да намалее. Заемите по схемата със 100% гаранция, описана по-горе, следва да бъдат погасени или рефинансирани при търговски условия.

Банките трябва да обособят кредитните си портфейли в две категории: обслужвани заеми, които е вероятно да останат такива, и необслужвани или напът да станат такива. За да се справят с вторите, банките ще трябва да разширят своите структури за необслужвани заеми, да увеличат персонала, подпомагащ кредитополучателите да преструктурират задълженията си, и да изградят контрол, за да гарантират, че преструктуриранията отговарят на правилата.

Банките направиха това успешно във финансовата криза през 2008 г., но този път преструктуриранията вероятно ще са от по-голям порядък и ще обхванат по-широк спектър от сектори. Много компании ще се нуждаят от някаква форма на рекапитализация като част от този процес, така че да излязат от кризата без значителна дългова тежест.

Извън тези краткосрочни мерки в някакъв момент властите трябва официално да сложат край на коронавирусната криза.

За целта правителствата трябва да създадат схеми за защита на активите, които в замяна на премия, платена от банките, ще ограничат загубата, която банките биха могли да понесат от необслужваните заеми. В допълнение правителствата трябва да създават компании за управление на активи, които да могат да осъществяват преструктурирания на колективна основа, за да постигнат максимална стойност.

Както схемите, така и участващите компании трябва да бъдат подложени на тест за обществен интерес и да отговарят на новите правила за държавна помощ, въведени за справяне с настоящата криза. Подобна програма би укрепила банките, както и намалила риска за депозитите и схемите за тяхното гарантиране.

Взети заедно, тези практически стъпки ще ускорят прилагането на мерките, които правителствата вече обявиха, и ще намалят сътресенията за кредитополучателите. Те също така ще помогнат за запазване стабилността на банките. Можем да попречим на здравната криза да предизвика банкова. Това ще направи рецесията по-къса и по-плитка, както и ще съживи икономиката по-скоро.

Петър Нейков, редактор Божидарка Чобалигова