АФИС: Извънредното положение – изчерпване на паричните резерви и девалвация на ограничителните мерки

АФИС: Извънредното положение – изчерпване на паричните резерви и девалвация на ограничителните мерки
  • Автор:  Classa.bg**
  • Дата:  
    15.05.2020
  • Сподели:

Общо 59% от анкетираните споделят, че в крайна сметка техните доходи са намалели, като 24% от тази група сочат намаление наполовина и повече

По данни от национално квотно представително проучване на Агенция „АФИС“, осъществено в периода 7-12 май 2020 г. Интервюирани по телефона са 1000 пълнолетни български граждани.

На 13 май 2020 г. българското общество излезе от двумесечното официално извънредно положение. Тук е уместно да направим уговорката, че докато траеше теренът на нашето проучване, още не бе известно, че правителството ще продължи извънредните мерки с още един месец, така че анкетираните са отговаряли на въпросите с нагласа за предстоящия край на тежките социални ограничения.

Поводът за извънредното положение, поне по официални обяснения, бе не толкова тежкото стихийно бедствие и опасност от последващ хаос, колкото необходимостта да се даде възможност чрез ограничаване на физическите контакти здравната система да обработи най-тежко заболелите от новия вирус COVID-19. У нас това е първото след Втората световна война обявено общодържавно извънредно положение. Дори само по тази причина двата месеца изискват равносметка.

Какво разкриват данните? 15.6% от анкетираните пряко или косвено познават поне един човек, който е направил тестове за коронавируса и се е оказал „чист“. Далеч по-малко – 4% – са научили, че техен познат е потвърден носител на вируса. Още 8% знаят за хора, които биха искали да се проверят, но са възпрепятствани заради непосилната цена на услугата. И други 8% имат в кръга на своите преки и косвени контакти от първи порядък хора, които подозират, че вече са го прекарали, защото си спомнят за неразположение с признаци, сходни на тези при COVID-19.

 

http://epicenter.bg/images/news/52020/thumbs/sml_1589446320.jpg

Темата за тестирането е най-силно обсъждана в столицата. В нея между 33% и 47% познават (пряко или косвено) човек, на когото е правена проверка. Въпреки, че част от анкетираните на този въпрос са посочвали повече от една възможност за отговор, обхватът на направените антивирусни тестове не надхвърля една пета от населението, като се има предвид и това, че мнозина от тестираните са преминали през тази процедура повече от един път.

 

http://epicenter.bg/images/news/52020/thumbs/sml_1589446306.jpg

Поддържането на т. нар. „социална дистанция“ ограничи пътуванията, възможността за работа в малки помещения, цял ред услуги, в това число и на свободното време, с което се отрази на заетостта. Общо 59% споделят, че в крайна сметка техните доходи са намалели, като 24% от тази група сочат намаление наполовина и повече. Обратно, 38% констатират, че приходите са останали същите, както преди. Най-вече обаче това важи за хората в пенсионна възраст. Само 3% са си докарали повече приходи, поради естеството на тяхната дейност. Сред тях вероятно са пряко ангажирани в кампанията медици, полицаи, аптекари, производители на някои предпазни средства, разносвачи на готова храна, куриери, IT сектора като цяло и други.

 

http://epicenter.bg/images/news/52020/thumbs/sml_1589446294.jpg

Същият въпрос зададохме още в началото на извънредното положение, но формулиран в бъдеще време: „Как очаквате да се отрази на Вашите доходи извънредното положение?“ Към края на периода можем да констатираме, че опасенията сред 31%, че драстично ще обеднеят, са се сбъднали не за всички, а за 24%, тоест със 7% по-малко. Очакващите не само запазване, но и увеличение на доходите са били 1%, а в края на периода се покачват на 3%.

 

http://epicenter.bg/images/news/52020/thumbs/sml_1589446283.jpg

Данните показват значителна разлика между столицата и останалата част на страната. Загубилите голям дял от доходите в София са далеч по-малко (15%), отколкото в провинцията. Почти всеки втори изпитва намаление „донякъде“, а онази, които са увеличили доходите си, са 6%, което е двойно над средното.

По повод на това обобщение не е излишно да направим сравнение с обществените нагласи по време на предишни икономически кризи. Затвърждава се впечатление, че сега преживяваме по-рязко драстичен ефект върху цялостния живот на обществото и индивида. Затова след два месеца силно ограничена активност очакваме, че дори ако биха изчезнали всички прилагани ограничения, заетостта и производството вероятно дълго време няма да се възстановят поради елементарна липса на пари у хората и привързването към крайно пестелив стил на потребление.

Според официалните данни до момента малко над 60 хиляди граждани на страната са проверени за наличие на COVID-19, като той е открит в малко над 2 хиляди души. Тъй като не са намерени нито ваксина, нито бързо лечение, почти сигурно е, че още дълго обществото ще трябва да понася някакви форми на извънредно положение, към което не е приспособена нито нашата масова психика, нито повечето елементи на социалната структура – тревогата, ограниченията и забраните, растящата роля на администрацията във всекидневния живот и още по-голяма условност за реализация на всевъзможни житейски планове. Това все повече се разбира от населението и вещае ръст на социалното напрежение и потенциален разрив между масовите нагласи и властта.

През март 52% от хората очакваха да видят края на епидемията до няколко месеца и едва 15% очакваха ситуацията да продължи повече от година. Първото от посочените числа спадна през април на 48%, а през май достигна 35%. Второто плавно нарасна със 12 пункта и достигна 27%. Като цяло в момента малко под половината (45%) от страната очакват животът да се върне към нормалното до месец или няколко месеца, а 55% насочват взор към края на годината или след нея. Сега вероятно ще се сблъскаме с нарастващото масово убеждение, че няма нищо по-трайно от временното положение.

Картината показва отслабване и размиване на онова търпение, което продължават да ни „предписват“ медицинските експерти. Този процес има два аспекта – изчерпване на личните финансови резерви и релативизиране и девалвация на някои от най-често препоръчваните правила и ограничения.

На въпроса – „Ако извънредните мерки продължат, колко време можете да издържите финансово?“ – 4% отговарят „Седмица“, 26% „Месец“, 22% „Три месеца“, 10% „Половин година“, 26% „По-дълго“, а 13% „Вече не издържам“. Може да се констатира, че сумарно около 16% са останали без особено пространство за маневриране. Това число не бива да бъде подценявано. То означава, че група от порядъка на стотици хиляди души са поставени между чука на социалната отговорност и наковалнята на безпаричието и дълговете. Сред тях значителна част са силно притеснени, дори да не протестират публично.

И даже е по-зле, че мнозина ще пострадат „тихо“ и незабелязано от социалните структури за взаимопомощ, които често биват разхлабени – било то колеги или съученици, било роднини, приятели, съседи и други. Същевременно краят на пролетта традиционно бележи подобрение на възможностите за заработки. Затова онези, които мислят, че са подсигурени до три месеца, са намалели от 57% на 48% за сметка на нарастването на други, които биха издържали финансово повече от година.

Все повече се поставя под въпрос и способността на обществото доброволно да си налага всички предписания за физическа дистанция. На въпроса: „Независимо от промяната на извънредните мерки, ще продължите ли да поддържате физическа дистанция с околните и да използвате лични предпазни средства?“ 38% отговарят „Ще продължа да ги спазвам стриктно“, (само че в този дял натежават най-възрастните), 48% възнамеряват да се придържат към част от мерките, а 11% изобщо ще ги игнорират. 4% дори откровено си признават, че и досега не са ги спазвали. С оглед на удълженото прилагане на извънредните мерки и при нарастващата убеденост, че това може да продължи дълго, цитираните дялове ще търпят промяна във вреда на спазващите ги и в увеличение на отказващите да се дисциплинират.

Като се има предвид драмата между ограничения капацитет на националното здравеопазване и невъзможността неопределено да се отлагат всевъзможни обществени функции, то е крайно желателно да се направи коректно представително за страната тестиране на гражданите – така, както постъпиха здравните власти в някои други европейски държави. При вземане на проби дори само от 1000-1500 души, подбрани с еднакъв шанс от лица над определена възраст, ще сме наясно, че носителите на вируса са примерно 1-3%, а не примерно 10-15%, което изисква съвсем различни мерки. То може да премахне превръзката от очите и на обществото, и на медицинското войнство, за да разберем дали заразата е под контрол и усилията ни си струват жертвите.

За отбелязване е, че по ред въпроси столичани показват най-общо казано „изчерпване на търпението“. На горния въпрос онези, които изобщо не възнамеряват да спазват мерките в София са 30% – далеч повече отколкото в страната (11%). Възнамеряващите да спазват само част от мерките в столицата са 56% – с 8% над средното за страната.

Но в същото време като цяло софиянците са сравнително по-оптимистично настроени за крайната развръзка на вирусната епопея. Например, в София 64%, или двойно повече от средното за страната, очакват финалът на извънредното положение да настъпи до няколко месеца.

 
 

 

Станете почитател на Класа