Какво носи снимката край камината на Белия дом за българските държавници

Какво носи снимката край камината на Белия дом за българските държавници
  • Автор:  Classa.bg**
  • Дата:  
    19.11.2019
  • Сподели:

Ще отиграе ли ролята си на европейски политик, зависим от брюкселските реалности и партньор на САЩ, в когото Тръмп ще иска да види самостоятелна фигура, е уравнение с много неизвестни.

 

 

България и САЩ установяват дипломатически отношения през 1909 година, след като през 1908 княз Фердинанд обявява страната ни за независима държава и приема титлата цар. Скоро след това американският президент Уилям Хауард Тафт признава изцяло България и установява дипломатически отношения с нея.

На 10 септември 1914 г. Стефан Панаретов, бивш преподавател в цариградския „Роберт Колеж“ представя своите акредитиви на президента Уилсън във Вашингтон и става първият посланик на България в САЩ. Няколко месеца по-късно – през 1915 г. – Доминик Мърфи заема поста генерален консул в София и е първият американски дипломат със седалище в България.

Отношенията между двете страни се изострят три години след деветосептемврийския преврат 1944 година. По време на процеса срещу Трайчо Костов американският пратеник Доналд Рийд Хийт е споменаван често като контакт на Костов, което дава основание на българското правителство на 19 януари 1950 година да обяви Хийт за „персона нон грата“, а служители на американското представителство са арестувани за шпионаж.
В отговор на 22 февруари 1950 година САЩ скъсват дипломатически отношения с България. Ден по-късно Хийт и още четирийсет и трима служители в Американската легация се качват на Ориент експрес и заминават за Турция. Българското правителство, оглавявано от Васил Коларов, квалифицира скъсването на отношенията като нов етап от „борбата на американските империалисти срещу мирния демократичен фронт“.

През 1954 г., година след смъртта на Сталин, за първи секретар на БКП е избран членът на Политбюро Тодор Живков. През април 1956 г. той измества Вълко Червенков и застава начело на партийната и държавна власт в страната.

Следвайки насоките на съветския ръководител Никита Хрушчов, Живков се опитва да подобри отношенията на България със САЩ. През септември 1957 г. Живков дава интервю на кореспондента на „Ню Йорк Таймс“ Сайръс Лео Сулцбъргър, в което приканва към възстановяване на дипломатическите отношения със САЩ, към по-тесни търговски връзки, както и към образователен и културен обмен.
Две години по-късно, през 1959-а дипломатическите отношения между двете страни са възстановени и се откриват дипломатически представителства в съответните столици.


През септември 1960 г., по инициатива на Никита Хрушчов, Живков заминава заедно с още няколко източноевропейски ръководители за САЩ, за да участва в работата на годишната сесия на Общото събрание на ООН.

Корабът „Балтика“, с който пътува Тодор Живков, акостира на американския бряг в 9 ч. сутринта на 19 септември. Визитата на Живков идва след близо десетгодишно прекъсване на дипломатическите отношения между България и САЩ. От началото на 1950 г. до 1959 г. България е единствената страна от Съветския блок без дипломатически връзки с Америка, а Живков е първият висш български комунистически ръководител, посетил САЩ. Остава там близо месец. Посещава заводи за обработка на храни, както и град Атлантик, където е впечатлен от огромните хотели. Споменава пред „Ню Йорк Таймс”, че в България обмислят построяването на един-два хотела на 8 – 10 етажа на брега на Черно море, подобни на видяните от него в САЩ.

Комунистическият управник на България се радва на интерес от американските медии. Дава няколко интервюта, в които отрича България да е марионетка на СССР. „Марионетка ли? Това не е вярно! – казва той пред журналист от „Вашингтон пост“. – Това е голяма клевета. Съветският съюз ни помага да изградим независима икономика!“

"От книгата на известния дипломат Райко Николов, който служи по онова време в българската легация във Вашингтон, разбираме кои са били членовете на делегацията, пристигнали с „Балтика“. Външният министър Карло Луканов, шефът на кабинета на Живков Милко Балев, посланикът на България в Москва Любен Герасимов, главният редактор на вестник „Работническо дело“ Георги Боков и шефът на УБО ген.Гръбчев", пише по-късно Константин Мишев, бивш кореспондент на Радио „Свободна Европа“ в Ню Йорк.

През 1966 г. България и САЩ повишават равнището на дипломатическите си отношения с посолства вместо легации.
Бавно започват да се възобновяват икономическите, техническите, научните и културни връзки.

В началото на юли 1982 година бившият президент на САЩ Ричард Никсън пристига в комунистическа България и се среща в двореца „Евксиноград" с Тодор Живков в качеството му на председателя на Държавния съвет. Преводач на разговара им е Елена Поптодорова.

Промените у нас след 1989 година активират Конгреса и през 1991-а конгресмените приемат изменение и допълнение в Закона за подпомагане на източноевропейските демокрации за България.
Новото българско правителство след изборите през 1990 и 1991 г. иска по-близки отношения с НАТО и САЩ.

Само два месеца след като встъпва в длъжност първият демократично избран президент д-р Желю Желев посещава САЩ. В края на септември 1990 г. той става първият български държавник, приет от американски президент - Джордж Х. У. Буш - край камината в Белия дом. Желев участва в 45 сесия на Общото събрание на ООН. Посещението му е последвано почти веднага от официална визита в София на американския вицепрезидент Дан Куейл.

През 1995 г президентът д-р Желев посещава отново САЩ, за втори път сяда край камината в Белиядом и подписва заедно с президента Бил Клинтън съвместна българо-американска декларация, в която Щатите обявяват, че ще отпуснат 30 милиона долара помощи, като 7 милиона долара от тази сума ще отидат за подпомагане на българския частен бизнес, предимно в селскостопанските райони.
В декларацията освен това се казва, че има "неотделима връзка на сигурността на България и другите демокрации в Централна Европа с тази на Съединените щати". Този пасаж е в пълен унисон с изказванията на президента Желев, че България трябва колкото се може по-бързо да се интегрира в структурите на НАТО, защото това е единствената истинска гаранция за националната ни сигурност.


Кулминацията на отношенията ни със САЩ настъпва през ноември 1999 година, когато Бил Клинтън става първият американски президент, посетил България. Той държи реч пред огромно мнозинство от над 12 000 души на площад „Александър Невски”. Клинтън е придружен от дъщеря си Челси, а посещението му е в чест на десетата годишнина от установяването на демокрацията у нас.

В присъствието на Петър Стоянов и Иван Костов, които са до него на трибуната, държавният глава на САЩ ни благодари за спасяването на евреите преди по времето на Втората световна война. „Гордея се, че съм първият американски президент, който посещава свободна България”, заяви Клинтъън от трибуната пред храм-паметника и призова американските и европейските бизнесмени да инвестират у нас. „Светът не прие съществуването на две Европи през 20-ти век това няма да стане и през 21-ви. Ще се борим за единна, демократична и мирна Европа”, допълни той. По време на визитата е подписана двустранна Декларация , с която се поставя началото на отношения на стратегическо партняорство и сътрудничество.

През април 2002 Симеон Сакскобургготски направи първата официална визита на български премиер при американския президент във Вашингтон. Министър-председателят бе приет от президента Джордж У. Буш, който отправи най-важното за този период послание към България - да не спира усилията си в подготовката си за членство в НАТО.

След срещата си с Буш премиерът заяви, че интересите на България и САЩ в битката с тероризма и нашата цел да се присъединим към НАТО съвпадат.

В речта си пред “Херитидж” като обобщение на всички аргументи за приемането на България в НАТО Симеон Сакскобургготски цитира поговорка на индианците навахи: “Кажи ми и ще забравя, покажи ми и може да запомня. Приобщи ме и ще разбера.”

На следващата година, на 24 февруари 2003, премиерът Симеон Сакскобургготски заминава отново на работно посещение в САЩ по покана на президента Джордж Буш. "Това е втората среща по покана на американски президент в 100-годишните българо-американски отношения", обяви тогава правителственият говорител Димитър Цонев. 


Президентът Първанов заминава за САЩ чак през 2005 по покана на американския му колега Джордж Буш. В делегацията са вицепремиерът и министър на външните работи Ивайло Калфин, министърът на отбраната Веселин Близнаков, министърът на икономиката и енергетиката Румен Овчаров, председателят на парламентарната комисия по отбрана Ангел Найденов. Участието на България в Ирак и Афганистан, делото срещу българските медицински сестри в Либия и установяването със САЩ на съвместни военни съоръжения на българска територия са основните на разговора край камината между двамата президенти на 17 октомври. Джордж Буш отправи призив към Триполи да помилва и да освободи от затвора осъдените на смърт българки и благодари на България, че е част от антитерористичната коалиция в Ирак. След разговора с Буш българският президент проведе среща с представители на компаниите Oracle, Raytheon и AES и обяд с представители на водещи американски корпорации и бизнес среди на тема "България - добро място за инвестиции".

Към края на 2007 г. американската помощ за България вече надхвърля 600 милиона долара. В страната пристигат доброволци на Корпуса на мира, за да преподават английски и да подпомагат развитието по места, а създаването на Комисия Фулбрайт за България осигурява обмена между университетите.

Същата година Джордж Уокър Буш, придружен от съпругата си Лора Буш, пристигна в България и стана вторият американски президент, стъпил на Ларгото в центъра на София. През юни 2007 г. той ще срещна с президента Първанов и с министър-председателя Сергей Станишев, когото нарече „Мистър Клийн”.


Година по-късно, през 2008-а, премиерът Сергей Станишев е на тридневна официална визита в САЩ, а на 18 юни се среща с президента Джордж Буш в Белия дом. Във водената от него делегация са министърът на външните работи Ивайло Калфин, министърът на икономиката и енергетиката Петър Димитров и министърът на отбраната Николай Цонев. Два дни преди това, на 16 юни, Станишев открива инвестиционен форум в Харвард клуб в Ню Йорк с участието на над 150 представители на американския бизнес..


По утвърдената вече традиция през 2012-а министър-председателят Бойко Борисов сяда до президента на САЩ Барак Обама в Овалния калинет на Белия дом."Колкото и да им е неприятно на някои, президентът Обама няма нито една забележка към България. Напротив, по всяка една от темите той смята, че сме се справили много добре", похвали се Борисов след срещата си с Обама.

Американският държавен глава приветства българския премиер с думите: “Още в самото начало искам да подчертая, че България е сред нашите най-важни съюзници в НАТО . Нещо повече, пред медиите Обама определи българския премиер като един “много ефективен лидер на световната сцена”.

Американският президент отправи благодарност към България и българите за партньорството в НАТО, за подкрепата в Афганистан, за “помощта и саможертвите”. Противно на очакванията, че София ще бъде разкритикувана заради застоя в разследването на бургаския атентат, Обама изказа благодарност към Борисов за неговото “щателно разследване на трагичната терористична атака”.

В разговорите между двамата лидери е станало дума и за визите. В тази връзка Борисов посочи, че България трябва да положи “допълнителни усилия”. И начерта пътя: “трябва да се поработи с конгресмени, сенатори, лобита - както направиха гърците”.


Срещата в Белия дом, продължила с половин час повече от предвиденото, Борисов обобщи така: “Най-важното е, че България е един от първостепенните и най-добри партньори на Съединените щати във всяка една област. И във външната политика, и в общите идеали, в енергийната сфера, във военната сфера, в културата. (…)

Вероятно очаквайки и критични коментари,  Борисов се обърна към журналистите: "Какво ще пишете сега, не знам. Ама за съжаление президентът Обама нито един упрек не каза за нас”.

След по-малко от седмица предстои нова среща на Борисов край камината в Белия дом. Нов е и домакинът – ексцентричният Доналд Тръмп. Ще успее ли Борисов да излезе от рутината на декларираното през годините „стратегическо партньорство”, скрепено със съюзнически отношение в рамките на НАТО и ще направи ли пробив в болезнения въпрос за отпадане на визите, времето много скоро ще покаже.

Още повече, че 45-тия президент наа САЩ е нестандартен играч, който пренарежда геополитическите реалности. Какво ще е присъствието на България на тази карта, зависи от тактиката и дипломатическите умения, които ще покажем.

Доктрината „Тръмп” е ориентирана към многополюсния сват и се базира на острата конкуренция в триъгълника Русия- САЩ- Китай, а ЕС е регионален играч, към когото Вашингтон има снизходително отношение. В същото време Борисов е проекция на Брюксел. Ще отиграе ли ролята си на европейски политик, зависим от брюкселските реалности и партньор на САЩ, в когото Тръмп ще иска да види самостоятелна фигура, е уравнение с много неизвестни.

Ако иска да постигне нещо значимо, Борисов трябва да се стреми към мащабни инициативи за двустранно сътрудничество. Клетвите, че сме „един от първостепенните и най-добри партньори на САЩ във всяка една област” трябва имат вече реални конкретни измерения.

Ако само очакваме да ни кажат „Благодаря”, че купихте Ф-16 и ще купувате американски втечнен газ, ще бъде крайно недостатъчно и даже унизително.

Ако пък искаме единствено различни измерения на военно присъствие като щит срещу Русия, ще е проява на слабост. Хвалбите, че гоним руската агентура, са с близък хоризонт.

България трябва да намери собствената точка за национално присъствие в отношенията със САЩ, с което да излезе от досегашните, остарели вече рамки в едно динамично партньорство.

Прочетена 242 пъти

Станете почитател на Класа