За 30 г. над 2 млн. българи са напуснали страната

През последните 30 години над два милиона българи са напуснали страната в търсене на друга възможност за себе си. Това каза вицепрезидентът Илияна Йотова при откриването на форум на тема „Отражение на външната трудова миграция върху българската икономика в парк-хотел „Москва“. Фондация „Фридрих Еберт“ и Институтът за икономика и международни отношения ще представят по време на форума оценки за въздействието на трудовата миграция върху икономиката на България.

Резултатите са ясни – остра демографска криза, влошаващи се тенденции, неразвита и отчасти блокирана икономика, заяви вицепрезидентът. Тя отбеляза още, че данните от изследването, което ще бъде представено днес, показват, че над един милион българи на възраст от 18 до 64 години имат нагласата да емигрират, за да търсят своето работно място и препитание навън. По думите на вицепрезидента Илияна Йотова причините са различни – от търсене на по-добро заплащане, професионална реализация и кариера до по-дори социални условия, повече правила, повече сигурност и повече закони. Ако тази прогноза се сбъдне, вероятно анализаторите ще предскажат сериозна катастрофална картина, допълни Йотова.

Според вицепрезидента няма как да се справим с проблемите без истинско реално развитие на българската икономика. Тя смята, че липсва многогодишна икономическа и финансова рамка за развитие на България, която да даде перспектива какво ще правим в страната в следващите 10, 20, 50 години. По думите на Йотова има сходство в приоритетите за развитието на икономиката в програмите на всички партии. Този необявен консенсус не ражда никаква конкретика и не дава реални решения, коментира тя.

Приходите в българската икономика от работещи извън страната са по-големи от реалните инвестиции, каза още Йотова. Тя допълни, че за развитието си цели 80 процента от българските общини чакат на европейското финансиране. Все повече българи са песимисти и за икономическото развитие на страната, отбеляза вицепрезидентът.

За Йотова е проблем и това, че не се създават работни места, изискващи по-висока квалификация и образование. Днес има дефицит не само на работна ръка, но и на качествени работни места, а ако те се създадат, ще гарантират по-добро заплащане и намаляване на емиграцията, коментира още Йотова. Според нея липсата им води до непълноценна реализация и лоша социална сигурност, която кара хората да търсят по-добри решения за себе си. Според Йотова се увеличават и дисбаланса между образование и професионалната квалификация. Тя даде пример с едно все още работещо предприятие у нас, което е чакало повече от 4 г. години да си издейства професионална паралелка за дуално обучение в местното училище, за да обучава децата с цел гарантирано работно място.

Вицепрезидентът постави и друга тема пред експертите – регионалното представителство на емиграцията, което по думите на Йотова е проблем, тясно свързан с вътрешната миграция. Вицепрезидентът посочи, че се оформят вече т.нар. демографски пустини в страната. Според Йотова заслужава анализ и това защо освен от Северозапада, който отдавна е оповестен като най-слабо развития регион в Европа, има и най- високи стойности на емиграция от градове като Шумен и област Сливен.

Вицепрезидентът коментира, че трябва да се види дали зад това не стои погрешно разпределение на средства за регионално развитие по оперативната програма. Тя обърна внимание и на голямата тема за завръщането и подпомагането на завръщащите се емигранти в страната, което се повтаря във всяка предизборна платформа, а реално мерки няма. Според Йотова тревожно е, че данните показват, че една трета от завръщащите се български граждани се завръщат обратно от мястото, от което са дошли, защото не могат да намерят своята реализация в България.

Вицепрезидентът обърна внимание и на въпроса – възможност или спекулация е вносът на работна ръка отвън. Според Йотова внушенията, че това са хора, които само чакат България да ги повика и да им даде работа, са неверни. Конкуренцията е силна от страна на съседните държави, включително и за нашите сънародници. В момента тече сериозно съревнование между България и Румъния за хора от Бесарабия и Украйна, но Румъния дава по-добри условия за обучение и условия на живот в общежитията. Трудовите договори, които предлага Румъния са също по-стабилни. Българската държава не следи и реализацията на хората, които завършват наши университети, коментира още Йотова.

Трябва да се преценят и рисковете от социален дъмпинг пред нашите работници и дали това няма да е допълнителен мотив да изгоним активните млади хора от страната, каза Йотова. Тя смята, че България не разполага и с политики за истинска реализация на чуждите работници.

Необходима ни е политическа воля и обществена воля, за да направим България по-доброто място за живот и труд на българските граждани, заяви Йотова. По думите й миграционните процеси няма как да бъдат спрени, ако хората не намират достатъчно мотиви да останат тук.

Вицепрезидентът смята, че ни е необходимо и лидерство във вземането на тежки и непопулярни решения. „Необходими са ни и знаещи, можещи и грамотни управленци, но за съжаление дефицитът не е само на работна ръка, но и на управление“, каза още Йотова. 19MIN.BG

Идва нова вълна на емиграция

Следващата вълна: Над 1 милион българи ще напуснат родината

Над един милион български граждани в активна възраст обмислят да емигрират в чужбина, като голяма част от тях са хора с доходи, които са по-ниски от средната работна заплата. При вече емигрирали 1.5 милиона става така ,че всяко трето българско дете се ражда зад границите на страната. Това каза Ивайло Калфин, бивш социален министър и член на Управителния съвет на Института за икономика и международни отношения.

Той се позова на данни от национално представително социологическо проучване “Трудова миграция”, направено по поръчка на Фондация “Фридрих Еберт” от агенция “Сова Харис” в периода от първи до осми септември 2018 година. Проучването обхваща 1000 респонденти на възраст от 18 до 64 години.

Средният профил на обмислящия да излезе в чужбина е мъж, който живее в областен град, основно е със средно образование и търси работа не за цял живот, а за около пет години. Нагласите не са за дълготрайна емиграция, каза Калфин, но допълни, че ако средно в ЕС половината от заминаващите в друга страна, се връщат, то у нас половината от завърналите се, искат отново да заминат. Основните мотиви за емиграция са заплатите.

Хората искат и сигурност в социалната система, те търсят в чужбина добри социални услуги, условия за отглеждане на деца и добро здравеопазване.

Средните заплати в България растат, но се задълбочават различията в обществото – в някои сектори средната заплата действително расте и то много бързо, но в други е много ниска. Голяма група работещи български граждани остават на много ниско заплащане и те основно формират този над милион желаещите да емигрират в чужбина, допълни Калфин.

Д-р Хелене Кортлендер, директор на Бюрото на фондация “Фридрих Еберт” в София посочи, че една от основните причини за миграцията е заплащането. Исканията на хората, формулирани по време на проучването на фондацията и на института, съвсем не са реалистични, каза Кортлендер. Те показват, че за заплата между 2 и 3 хиляди лева, 80 -90 процента от хората, които обмислят да емигрират, биха останали в страната. По думите й това отговаря на заплащането, достатъчно за живот – 2100 лева. Това са средствата, с които човек може да си позволи да се храни, да плаща за жилището си, да плаща за облекло, образование и да отделя малък резерв за спешни случаи.