Готова ли е България за еврозоната?

Готова ли е България за еврозоната?
  • Автор:  Проф. Иван Ангелов, член-кор. На БАН
  • Дата:  
    09.07.2018
  • Сподели:

Какво е eврозоната? Това е групата страни членки на ЕС, способни за най-бърза и мащабна икономическа, финансова, социална и всякаква друга интеграция. Това е икономическото и политическото ядро на ЕС, неговият интеграционен елит. Всички страни членки на ЕС би трябвало да са готови за такава интеграция. Това беше казано и на България на 1 януари 2007 г. То обаче е възможно само ако ЕС беше икономически еднородна общност. С други думи, еднакво развити и конкурентоспособни икономики, функциониращи в условията на общия европейски пазар.

 

ЕС беше такава общност, докато обединяваше 12-15 европейски страни. С присъединяването на източноевропейските страни, на Кипър и Малта ЕС престана да е еднородна общност. Превърна се в разнородно механично обединение на

 

бедни и богати държави

 

с различни икономически и други интереси, функциониращи в условията на единен общ пазар. Различните интереси обаче пораждат икономически и други противоречия, които прерастват в конфликти. Тези конфликти водят в крайна сметка до разпадането на подобни изкуствени обединения. Рано или късно това ще се случи и с ЕС. Нищо не може да спаси такава крехка общност, защото липсва най-важната спойка – общността на интереси. Известно е, че и в икономиката, и в политиката няма вечни приятели и вечни врагове. Има само вечни интереси. А интересите са трайни, само ако имат стабилна икономическа основа. В настоящия си състав ЕС няма такава основа.

 

 

Напоследък се заговори усилено за присъединяването на страните от Западните Балкани към ЕС и НАТО. Нашето правителство дори го превърна в свой приоритет по време на ротационното си председателство. Тези страни са още по-изостанали в икономическо, финансово, социално и институционално отношение и от най-изостаналите сегашни членки на ЕС – България и Румъния. Това означава внасяне на допълнителни проблеми, противоречия и бедност в обедняващия ЕС.

 

Между страните от Западните Балкани има остри политически, национални, териториални, религиозни и други конфликти от много десетилетия и дори от векове. Правени са много опити за разрешаване на тези конфликти. И все безуспешни, защото корените им са дълбоки. Те бяха обявени сега за приоритет на ротационното българско председателство на Европейския съвет. А България се опита да ги превърне в приоритет на Европейския съюз. Нашето правителство не може да разреши собствените си все по-остри икономически, социални и други проблеми, но се опитва да направи непосилното – да разреши балканските и дори европейските проблеми. Една страна на хаоса, корупцията и беззаконието се опитва да въведе ред и законност в съседните си страни!

 

Как се случи това чудо! Как една малка, слаба, периферна държава, като нашата, успя да убеди ръководителите на тези страни за няколко месеца да се ръкуват и прегръщат! И произтича ли нещо реално от ръкостисканията и прегръдките? Щеше ли да стане това,

 

ако не се дирижираше зад сцената от американските власти

 

за да блокират традиционното влияние на Русия, а сега и опитите на Китай, за влияние в този регион. И въпреки американската помощ и голямата медийна шумотевица не е постигнат реален прогрес в икономическата интеграция на тези страни, освен форсираното набутване на някои от тях в НАТО. Достойно за съжаление е, че главният местен изпълнител на този антируски и антибългарски стратегически сценарий се оказа Бойко Борисов!

 

Ускореното приемане на тези неподготвени и бедни страни в ЕС ще увеличи още повече разнородността на общността. Ще прибави нови различия в интересите, нови конфликти и нови центробежни сили. Защото слабите икономики на западнобалканските страни няма да устоят на конкуренцията на силните западноевропейски икономики. Ще последват много фалити на предприятия в Македония, Албания и други страни от региона, увеличение на безработицата, масова емиграция, още по-голямо обедняване. С други думи – това, което се случи в България и други източноевропейски страни през последните десетилетия. Силните западни икономики ще успеят да се защитят, дори ще спечелят.

 

България обаче ще загуби

 

залята от десетки хиляди търсещи тук работа отчаяни бедни хора от съседните страни. То ще направи ЕС още по-крехък и нетраен. Ще ускори неговото разпадане. Това ще се дължи частично и на приноса на българското правителство през последните 6 месеца. Не знаеха ли ръководителите на ЕС в 2004, 2007 и следващите години, че източноевропейските кандидати не бяха готови и че с приемането им се нарушават критериите от Копенхаген? Знаеха, разбира се – и тогава, и сега, че се допускат такива нарушения, че икономическите критерии за приемане в ЕС се подменят с политическа целесъобразност, но целта на правителствата на Америка и техните западноевропейски съюзници е да блокират влиянието на Русия и Китай на Балканите и да продължат военно-политическото ограничаване на Русия. Освен че създава допълнителни икономически противоречия в ЕС, тази политика на Запада усложнява още повече политическия климат в Европа, и с това дестабилизира допълнително ЕС. Тази дестабилизация ще се отрази и върху нас.

 

През последните 2-3 години се заговори с още повече тревога за различните интереси в ЕС, за бъдещото развитие на общността, за необходимостта всички страни членки да се движат с еднаква скорост в интеграционния процес.

 

Движение на страните членки в ЕС с една скорост никога не е имало и не може да има при сегашния икономически разнороден състав на общността. Развитите и слабо развитите; бедните и богатите; конкурентоспособните и неконкурентоспособните страни не могат да се интегрират успешно с еднаква скорост. Това не се е случвало никъде в Европа и в други региони на света. Доказателство за това е и формирането на различни икономически, финансови, институционални и други образования в рамките на ЕС за смекчаване на негативните последствия от предишни грешки при приемането на нови членове. Такива са еврозоната, Банковият съюз, споразумението от Шенген, механизмът за контролно наблюдение (мониторинг) на България и Румъния и т.н.

 

Самото наличие на еврозоната с по-строги икономически, финансови и други правила на функциониране и допускането в нея само на най-подготвените членки на ЕС е потвърждение за това. Признава се официално способността на едни страни членки да се интегрират по-бързо и по-дълбоко и неспособността на други да го правят.

 

Ние сме поставени в най-слабата периферна група

 

И не без основание. В самото начало бяха определени няколко номинални критерия за допускане до ERM II – т.нар. чакалня. Тези критерии са: ниска инфлация до 1,5-2,0%, бюджетен дефицит до 3% от БВП, публичен дълг до 60% от БВП, стабилен валутен курс, ниски лихви. Страната кандидат би трябвало да престои в чакалнята поне две години, за проверка на способността й да спазва критериите. Едва след това може да бъде допусната до пълноправно членство в еврозоната.

 

Дългогодишният опит показа, че номиналните критерии се постигат по-лесно, но не са доказателство за стабилна и силна икономика, способна за бързо развитие и интегриране. Междувременно условията в Европа се промениха след приемането на договора от Маастрихт през февруари 1992 г. Ръководството на Европейската централна банка се убеди, че е необходимо предварително членство в Банковия съюз, в рамките на който да се проверява действителната стабилност на банковата система на страните кандидати. Фалитът на КТБ у нас и настоящата комедия с така наречения съдебен процес срещу виновниците го потвърждава.

 

Дори и банковите среди на ЕС и Европейската комисия се убедиха, че наред с номиналната е необходима и реална конвергенция: по БВП на човек от населението, по средно равнище на доходите и потреблението, по умерено доходно разслоение, по достатъчно висока производителност и конкурентоспособност и т.н. Ръководните среди в ЕС и в Западна Европа бяха разтревожени от мащабите на престъпността и корупцията в повечето страни кандидати, от неефикасността на съдебните им системи и т.н. България спазва номиналните критерии, но е все още много далече по реалната конвергенция, която сега се счита за най-важна. И това е основателно.

 

Ако трябва да бъдем строго обективни, българската икономика и страната ни като цяло не отговаря на изискванията за присъединяване към еврозоната. Най-бедната и най-дезорганизирана държава, с най-остри социални и други конфликти, с най-голяма престъпност и корупция, не може и няма право да поучава другите на ред и законност като член на елитната група, наричана еврозона. Ако можеше, тя трябваше да въведе ред в собствения си дом през изминалите 28 години. При сегашната ситуация

 

шансовете ни за присъединяване клонят към нулата

 

Ръководството на еврозоната не ни приема дори в чакалнята. Желателно е българските власти да разберат това и засега да не подават молба за приемане в ERM II. В Европейската централна банка, в самата eврозона и в Европейската комисия ще оценят сегашно кандидатстване от наша страна като недостатъчно премислено, като неспособност да оценяваме реалната обстановка. Това ще навреди на професионалния и на политическия престиж на България, който и без това не е много висок в тези среди. Той се разминава силно с куртоазните театрални прегръдки и целувки на някои политици. Продължаващият мониторинг е доказателство за това.

 

Европейският съюз е изправен пред големи реформи през следващите години. Назрели са остри противоречия, които налагат такива реформи. На тази тема има различни публични изявления от ръководители на ЕС и на големите западноевропейски държави. През идущата година предстоят избори за нов Европейски парламент, които се очаква да променят съществено неговата политическа физиономия. Засега никой не може да опише бъдещата институционална структура  на ЕС, в това число и на еврозоната.

 

Може с увереност да се каже, че бъдещият ЕС ще бъде различен от настоящия. Сигурно е, че интеграцията на две или повече скорости ще се признае като неизбежна реалност и ще се институционализира във вътрешната структура на ЕС. Може да се предполага, че най-развитите 8-10 страни членки от Западна Европа и Скандинавието ще формират елитната група, способна за най-бърза и мащабна интеграция. Част от настоящите членки на еврозоната навярно ще отпаднат от тази група. Няколко други средно развити страни членки може би ще формират втора група, способна за интеграция със средни възможности по скорост и мащаби. Това ще са страните със втората скорост. И накрая, няколко най-изостанали страни членки, предимно от Източна Европа, ще формират групата с най-ограничен потенциал за интеграция. Това ще са страните с трета скорост. Ние сигурно ще бъдем в тази група. Ако тези предположения се потвърдят, евентуална българска кандидатура за еврозоната

 

сега ще звучи несериозно

 

Първо, защото никой не знае какъв ще е характерът на групата елитни страни, нейните функции, права, отговорности, скорост, мащаби на интеграция и т.н. Това би означавало да скачаме със затворени очи в неизвестността. Да влизаме в елитна общност, която още сега заявява, че не ни желае в своите редове. Второ, би граничило с авантюра, която би учудила нашите партньори в ЕС. Ако наистина ни поставят в третата група, което е много вероятно, настоящите ни претенции за първата група биха предизвикали раздразнение от странното поведение на нашите власти. Такива претенции биха демонстрирали нашата неспособност за що-годе реална самооценка, при положение че все още сме под режима на контролно наблюдение (мониторинг) от Европейската комисия вече 11 години. Те не ни вярват и затова ни контролират, а ние ще претендираме за техния елит!

 

Странно е да се чува от хора като Сергей Станишев, че „с приемането на еврото влизаме в „А“ отбора на ЕС“. В „А“ отбора на ЕС се влиза с по-развита икономика, по-висока производителност, по-добро качество на живота, а не с административно решение.

Прочетена 334 пъти