Изключително полезно се оказва за съвременния ни нормотворец, че остава забулен зад персоналната неяснота на използваното „законодателя“, когато искаме да посочим автора на нормативните актове. Провеждането на последователни политики бива заместено от хаотичното изменение под обществен или лобистки натиск, реципиране на европейското законодателство и популистки причудливости. Пропуските на ниво законодателна техника пък често пречат за качествени промени, а насочва по пътя на следващата промяна. 

В края на 2017-та се случиха така коментираните последно време промени в Търговския закон във връзка със забраната за продажба на дружествени дялове при неплатени осигуровки и заплати, които се оказаха грубата недомислица относно възможността за доказване на неплатени работни заплати. Резултатът беше невиждано в последните години блокиране на оборота, който продължи неоправдано много време. На 12.01.2018 г., между първо и второ четене на Законопроекта за пазарите на финансови инструменти, бяха внесени предложения за допълнения в закона, които засягат така болните текстове на Търговския закон.

Какво измисли законодателят?

Ясно беше на всички, че пътищата са два: отмяна на проблемните текстове и възстановяване на предишната рамка, докато се измисли удачното законодателно разрешение или нова промяна. Пак така беше ясно за всички, че първият вариант, макар и очевидно най-разумен, не е мислим за управляващите. Затова се продължи напред към изменение на промените. Струва ми се обаче, че нуждата от бързина отново е допринесла за текст, а и процедура, далеч от съвършената. Предложено е въвеждане на изискване за подаване на декларация по образец към заявлението, с която да се декларира липсата на неплатени заплати и осигуровки. След това, Агенция по вписванията ще уведомява Инспекцията по труда и НАП като редът за това ще се определя допълнително между ръководителите на тези институции.

Удачно ли е разрешението?

Интересен е концептуалният подход на законодателя – създаване на административна тежест, затрудняване на упражняването и ограничаване на права, за сметка на изпълнение на задължения на държаните органи. В НК са налични солидно прокламирани текстове, инкриминиращи невнасянето на осигурителни вноски, а основни задължения на НАП следва да са недопускането на невнасянето и принудителното събиране на дължими публични задължения. Ако насложим и последните изменения на чл. 19 ДОПК, ще установим, че невъзможността за справяне с всеизвестни проблеми от години се бори с налагане на рестрикции за всички субекти, включително добросъвестните. Добрата бизнес среда обаче би трябвало да улеснява инвеститорите и затруднява „лошите“, а не да утежнява работата на всички, за да може, евентуално, да не се допусне осъществяване на некоректни практики.

Още при пръв преглед прави впечатление, че се въвежда поредната процедура, даже и междуведомствена, която тепърва ще бъде разработвана и усъвършенствана. Тоест, повече административен ресурс за, както ще видим, съмнителен резултат. Не е ясно и колко време ще отнеме това – понастоящем въведеното автоматично уведомяване на КАТ от нотариусите за прехвърлянето на МПС-та като че ли все още не е работещо, макар нормативно действащо от Нова година. Насложено върху обсъжданите проблеми за разрастване на администрацията и административната тежест, предложението не се вписва въобще. Първо, защото ще е нужен нов ресурс от служители, за да се случва комуникацията между институциите, и второ – за гражданите ще е необходима подготовка и представяне на поредната декларация.

Законопроектът определя като декларатор „праводателят“. Такъв ще е продавачът на дружествените дялове, който по никакъв начин не е задължително да е управител на дружеството, твърде вероятно е да не знае въобще дали има непогасени задължения за осигуровки и заплати. Вярно е, че съдружниците в ООД участват в неговата дейност, но управителите са оперативно компетентни и носят отговорност за това, а и разпределението на дейностите би могло да изключи продавача от тази сфера въобще. Не бива да забравяме, че в България ООД не е само форма за дейност на дребен и среден капитал, а с него оперират доста сериозни „играчи“. Така, ще бъде задължено да декларира данни неправилното лице.

Ако пък в хода на продажбата на дружествени дялове се открият такива задължения, то ще е нужно съдействие на управителя, който, като представляващ дружеството, ще трябва да извърши нужното за погасяването им (той ще е компетентен да изплати заплатите). При липса на недобросъвестно съдействие, това също би блокирало продажбата и поставило в доста комплицирана ситуация съдружниците.

Притеснително ми се вижда и това, че за вписване на промяната е нужно само деклариране, т.е. процедурата се осъществява и завършва срещу предоставена декларация, а при неистина на декларирането се прехвърляме в полето на възможността за установяване на престъпление и наказване на виновните. Мисля, че точно от това е бягал законодателят при първоначалния текст на закона и сегашното отстъпление е доста компромисно.

Един обикновен пример може да онагледи добре ситуацията. За престъплението невярно деклариране е нужна вина. За да декларираш неистина или затаиш истината, трябва да я знаеш (истината). Ако продавачът на дружествени дялове, който декларира липсата на неплатени заплати и осигуровки, не е управител и не знае дали има такива, той би бил невинен за това грешно деклариране. Вярно е, че може би е следвало да се поинтересува, но какво ще стане, ако управителят му е отчел грешна информация за неплатените заплати и осигуровки – деклариралият няма вина, а „излъгалият“ ще е извършил ли престъпление и какво? Без да задълбавам допълнително в правните хипотези става ясно, че промяната прави текстът напълно кух като възможна ефективност.

Изходът от въртележката на трудността за създаване и усъвършенстване на законодателството чрез промени би могъл да бъде вече действащият Консултативен съвет по законодателството, който, действително, включва водещи юристи във всяко едно от направленията си. Тук обаче отново всичко ще опре до политическа воля. За да има реален ефект от него, през Съвета трябва да минават за консултации всички закони на Народното събрание, особено най-важните, а не обратното. Водещи ще се окажат тежестта на становищата на Съвета и тяхното значение за принципната позиция на Правната комисия и Народното събрание, както и ще се осигури ли спокойна обстановка за работата й, без натиск и опити за прокарване на влияния.