МАТУРАТА – ГУЗНАТА СЪВЕСТ НА УЧИЛИЩЕТО

Без матура няма живот на земята, смятат опитните педагози у нас. Матурата е вредна за здравето, твърдят абитуриентската младеж и нейното родителско тяло. Кой е прав? Младежите, естествено. Има един принцип в живота - недей излишно да зубриш. А матурата е тъкмо обратното - тъпо и безпросветно зубрене, което дядо и баба кой знае защо смятат за полезно.
Валери Найденов Без матура няма живот на земята, смятат опитните педагози у нас. Матурата е вредна за здравето, твърдят абитуриентската младеж и нейното родителско тяло. Кой е прав? Младежите, естествено. Има един принцип в живота - недей излишно да зубриш. А матурата е тъкмо обратното - тъпо и безпросветно зубрене, което дядо и баба кой знае защо смятат за полезно. Младежта в случая е с половин век пред педагозите, тъй като се опитва да следва в чужбина и се явява на американския изпит за влизане в университета, наречен SAT(Scholastic Aptitude Test), което ще рече, тест за научните възможности, за способността да следваш. Този изпит е езически ритуал Разликата между матурата и SAT е като между египетските пирамиди и сексреволюцията. Матурата гледа назад, към миналото – тя те проверява дали знаеш това, което даскалът е написал в бележника ти преди години. Зубрил си веднъж, ще зубриш втори път. Затова матурата е гузната съвест на българското училище – всички знаем, че бележките в училищата са крайно относителни и искаме да ги легализираме. Този ритуал очевидно се корени някъде далеч назад в изпитанията, с които примитивните племена посвещават младите в зрелостта – бой, унижения и хтонични мъки на ръба на отвъдното. Когато древните гърци са посвещавали младежа в зрелостта, някой по-възрастен го е обладавал хомосексуално, та да му е за урок и да помни. След тази матура той е напускал гинекеята (женското отделение) и се е премествал при мъжете. Самият термин „матура” предполага преход от зеленото към зрялото състояние, което намеква за някаква мистична трансформация, превръщане в своето друго, удобно за консумация състояние. Чудно ли е, че младият човек се дърпа? За разлика от матурата SAT е насочен напред – проверява дали ще можеш да овладееш науките. Целта е чисто прагматична - ако няма да следваш, не се явяваш. Винаги можеш да се явиш пак. При SAT зубренето изобщо не помага. Няма смисъл. Ако имаш силен процесор, ще извеждаш отговорите логически. Щом преди пет години си го учил и си го разбрал, днес не може да не ти светне. Всъщност SAT е най-голямата компютърна игра на света. Подготовката за него е като тренировката – решаваш подобни тестове, докато свикнеш с темпото и обстановката. SAT проверява знанията, както си дремят в пасивната ни памет. Матурата ни кара първо да назубрим отново знанията, да ги натоварим в оперативната си памет и после да можем да ги възпроизведем за кратък период от време. Сравнението с компютъра не е случайно. Например той може да има 100 гигабайта харддиск и само 1 гигабайт оперативна памет. Зубренето мести файлове от първото във второто. Ако се опитаме да изсипем в оперативната памет 50 гигабайта, и най-мощният компютър ще блокира на мига. Така е и с хората. То е вредно за здравето. Основната цел на SAT e да провери дали активната ни памет е гъвкава, дали може бързо да вади разни файлчета от харддиска. Основната цел на матурата е да изсипе харддиска в оперативната памет и да я осакати. Това е все едно да товарим спортна кола с тухли, вар и пясък. Или да впрегнем елитен състезателен кон в каруца. Зубренето е опасно и за здравето на младежта, и за нейното бъдеще. Преди повече от два века знаменитият френски учен Гюстав льо Бон сравнява френското с английското училище и пише за френската матура следното: “…От тях поискаха прекомерно, като ги накараха в определен ден, седнали на стол или изправени пред дъска, в продължение на два часа и за цяла група науки да бъдат жива енциклопедия на всеобщото човешко познание; и наистина те изиграха тази роля, или почти, точно в този ден и за два часа; един месец по-късно обаче те вече не са същите; те не биха издържали още веднъж същия изпит; придобитите познания, прекалено много и прекалено тежки, непрекъснато изтичат покрай ума им и те не научават нищо ново. Духовната им устойчивост се е предала; плодоносните сокове са пресъхнали; появава се готовият човек и често той е свършеният човек…” “…Той тръгва и влизането му в живота и първите му стъпки на практическото действие най-често са само поредица от болезнени падания; от тях му остават рани, той е задълго огорчен, а понякога – трайно осакатен…” И наистина, много от проблемите в нашето общество тръгват от това, че младежите жертват гъвкавостта на мозъка си заради мъртви знания. На първо място това ги откъсва от реалността. Според льо Бон зубренето заради самата диплома крие опасността “да вдъхне на образования по този начин неудържимо отвращение от социалния му статус и силно желание да излезе от него. Работникът вече не иска да е работник, селянинът – да е селянин, а последният буржоа не вижда друга възможност за себе си освен държавните служби.” За вредата от просвещението Под линия Льо Бон прави следното отклонение: “Всъщнос, това явление е присъщо не само на латинските народи, то се наблюдава и в Китай, страна, също така ръководена от строга йерархия от мандарини, в която мандаринството се получава и чрез конкурси, чието единствено препятствие е безупречното рецитиране на дебели учебници. Армията от просветени безработни днес се смята за истинско национално бедствие в Китай. По същия начин в Индия, където англичаните откриха училища не да образоват, както в Англия, а просто да обучават местното население. От този момент се създаде специална образована класа – бабусите, които, ако не успеят да добият обществено положение, стават непримирими врагове на английското могъщество. При всички бабуси, без значение дали работят или не, първата последица от просвещението им бе техният рязък морален упадък.” Какво е България в момента, ако не нация от бабуси, в която милиони изматурени от живота хора или негодуват от държавата, или я ограбват, или бягат по света? Дипломата у нас вече е корумпирана хартия, която съчетава максимум претенции с минимум знания. Днешните опити за матура вече въвеждат тестовете, но все още са далеч от истината. Тези тестове изпитват по конкретни предмети, възпроизвеждат конкретни подробности. В корена им пак е зубренето, втренчването назад. Да не говорим за „теста” по българска литература, който ни втренчва в психичните отклонения на кофти литераторите. Защото както един литератор може да изкука, един математик никога не може. Защо не копирате челния опит? Какво трябва да направи министърът в тази ситуация? Първо – да отмени матурите. Стига сте ги изпитвали, нали вече ги изпитахте? Второ – да отиде на „Славейков” и да си купи един сборник с тестове за SAT. Да го даде на своите специалисти и да нареди – направете ми същото. И никаква самодейност, искам точно това. Вярно, те ще направят една доста мърлява имитация. Но далеч не толкова мърлява, колкото родното творчество. По-важното е, че един български SAT ще даде на университетите точна и обективна представа доколко даден младеж е способен да изучава науките. Като стъпят върху това, университетите ще могат да ги подбират с каквито изпити си измислят. Какъв изобщо е смисълът на един подобен изпит, бил той SAT или матура? Да бъде полезен за младите хора. С какво е полезна матурата? С нищо, тя е нещо като явяването пред съда. Докато един български SAT би им дал обективен критерий, върху който да градят бъдещето си.
Прочетена 756 пъти

Станете почитател на Класа