От Бургас, но накъде – на юг или на запад

Какви ще са ползите за България, през която може да минат петролопроводите Бургас-Александруполис и Бургас-Вльора? Геополитическата равносметка за изграждането на петролопроводите Бургас-Александропулис и Бургас-Вльора (наричан АМБО по имената на Албания, Македония и България) напоследък се превръща в една от главните теми на дебатите.
Д-р Николай Марин Какви ще са ползите за България, през която може да минат петролопроводите Бургас-Александруполис и Бургас-Вльора? Геополитическата равносметка за изграждането на петролопроводите Бургас-Александропулис и Бургас-Вльора (наричан АМБО по имената на Албания, Македония и България) напоследък се превръща в една от главните теми на дебатите. Още повече, че тя е свързана и с доставката на други енергийни суровини. Причината е в тенденциите в световен мащаб – повишава се потреблението на петрол и се покачват цените на всички енергоносители. Именно енергийните въпроси се превърнаха в най-значителните политически инструменти за държавите със запаси от петролни и енергийни суровини. Преплетени интереси Ясно е, че пристанище Бургас е точката, която свързва пренасянето на петрол по воден път и за двата големи проекта. Следователно ролята на България и в двата варианта е значима. Обаче възникват няколко основни въпроса, които се поставят при реализацията на посочените проекти. Кой от тях трябва да е приоритетен? Каква е ползата за страната ни? Чрез кой от тях ще се защити в максимална степен българският национален интерес? В двата проекта се преплитат различни интереси: на Русия - в Бургас-Александруполис и на САЩ - в АМБО. И ако не се направи сериозна геополитическа равносметка за същността на всеки от тях, категоричната оценка ще бъде подвеждаща. От друга страна, е необходимо да се вземе под внимание и сегашната геополитическа обстановка на Балканите. Тук остава нерешен трудният за регулиране въпрос за бъдещия статут на Косово. Както остават нерешени до край етническо-религиозните проблеми в Македония, Босна и Херцеговина и др. Все по-голяма роля играе и специфичният Каспийски регион, който става все по-привлекателен за САЩ заради енергийните суровини в него. Там доскоро руските позиции бяха монополни. За отбелязване е, че американската външна политика е последователна и настъпателна по отношение на държавите, които се включваха в постсъветското пространство. Тя цели разширяване на американското и намаляване на руското влияние. Руски дипломати заявяват, че във външната политика на Русия има червени линии, които Русия не би допуснала да се пресекат. Тя не би направила компромиси по определени въпроси, сред които са Косово и Каспийският регион. Но основният въпрос е какъв петрол ще се пренася чрез АМБО (руски, казахстански или азербайджански). Освен това какъв е по-конкретно замисълът на АМБО - доставки на петрол, но за къде, за кого и на каква цена? Ако е за Западна Европа, там трябва да помислят, преди да решат. Защото това означава, че в сърцето на Европа ще се пренася каспийски петрол, в основата на който стоят американски интереси и капитали. Това не е изгодно най-вече за големите европейски държави. Те ще получават своя петрол от регион, който е близък до тях, но с американско посредничество. В същото време за тях нараства вероятността от конфронтация с Русия. А интересите на Русия диктуват тя да запази влиянието си и да засилва енергийната зависимост на Балканите и Централна и Източна Европа от нея, което съвсем не е за пренебрегване. САЩ, от друга страна, търсят механизми за баланс между руския петрол и залежите, намиращи се в Близкия изток, където са базирани американските нефтени компании. В резултат на това Европа ще изгуби поради липсата на ясна обща енергийна политика. Положението става още по-сложно заради нейните собствени енергийни източници. Всичко това ще я превърне в арена на противопоставяне на руско-американските интереси. Фактор или заложник? В този контекст България следва да се стреми в своите действия да не се превърне в заложник на геополитическа игра между САЩ и Русия. От друга страна, това може да се окаже поредната изпусната възможност за България, независимо от доброто й геополитическо местоположение. България следва да материализира възможностите си и изходният момент за равносметката е в това, че бургаското пристанище е най-важната част за двата проекта. Това може да е позитивен фактор, но няма гаранции срещу евентуално замърсяване на териториалното море на крайбрежните държави - предимно България, Гърция, Турция. Затова най-малкото страната ни трябва да инициира създаването на международен гаранционен фонд специално за тези проекти. В него трябва да се предвидят финансови компенсации, ако се наложи. Въпросът е особено деликатен, защото нашето Черноморие може да се обезлюди. При това България би могла да загуби, при евентуално замърсяване, огромни парични постъпления от туризъм. Следващият момент е да се съпоставят някои от характеристиките на самите петролопроводи. С Бургас-Александруполис се избягва пренатовареността на проливите Босфора и Дарданелите за превозването на петролни продукти и енергоносители. Предимство на Бургас-Александропулис е по-кратката дължината - 282 километра, като се имат предвид 895-те километра на АМБО. По тази причина по-малко се очаква да бъдат и разходите. Проектът Бургас-Александруполис е разположен върху територията на две държави (България и Гърция), докато АМБО преминава през територията на три държави (Албания, Македония, България). Рисковете Смята се, че проектът Бургас-Александруполис е по-безопасен за околната среда, отколкото АМБО. Той преминава през значителна част от български защитени територии - националните паркове „Витоша”, „Рила” и резервата „Острица” (една от най-старите защитени територии в страната ни). Отношенията между България и Гърция, като членове на ЕС, биха позволили да се приложат механизмите на новосформираната европейска морска политика и по-гъвкавото законодателство на правото на Европейския съюз в областта на опазването на околната среда, отколкото международноправната уредба, произтичаща от Международната конвенция за гражданска отговорност за щети от замърсяване с нефт и Международния фонд за компенсация от замърсяване с нефт, със седалище в Лондон. Но сред негативните аспекти на този проект е на първо място това, че доставките на петрол за проекта Бургас-Александруполис са доминирани от Русия. Тя при всяко изменение на пазарната конюнктура си оставя възможност да изисква предоговаряне на цените и условията. Има голяма вероятност също реализирането на проекта да се отложи в резултат на силния натиск от български, гръцки и др. природозащитници и екологични организации. Веднъж изградени, петролопроводите ще функционират за период, който не е кратък. Поради това прибързани, необмислени и незадълбочени решения могат да имат първоначално позитивен ефект, но впоследствие той може да повлече дълготрайни и негативни последици не само върху екологията и туризма, но и върху политическата позиция на страната ни. Тя, от подходящ център за разпределение на ресурси в различни посоки, може да отблъсне възможни крупни инвеститори за други големи проекти. Баланс на интереси От горепосочените факти се вижда, че България в краткосрочен план трябва да направи точни разчети за петролопровода Бургас-Александруполис. Но това не означава, че проектът АМБО следва да бъде игнориран. Тя е поставена между Русия и Гърция в чисто политически аспект, ние сме зависими от енергийните доставки от Москва, но и от други енергопродукти (газ, ядрено гориво и въглища). Българо-гръцките отношения са поставени и в контекста на пълноправното ни членство в ЕС, което е още едно основание за развитие на това направление. Проектът АМБО би изиграл стимулиращ ефект за развитие преди всичко на региона на Западните Балкани. Но и ролята на България в него ще потвърди европейската перспектива за страните от този регион. Именно този проект е добра възможност за страната ни да поеме водещата роля за пълноценна интеграция на Западните Балкани в ЕС и с това да се повиши нейното влияние в Европа. Тези действия биха допринесли за развитие и на българските инвестиции в стратегически отрасли на съседните страни. България следва да намери баланс на интересите и на други заинтересувани страни (Близкия изток, Северна Африка и Турция), тъй като тя е центърът, в който се преплитат интересите на останалите участници в целия процес на енергийните доставки в региона и в Европа. Това не е лек избор. Но за него трябва ясна и прагматична политика.
Прочетена 954 пъти

Станете почитател на Класа