ВСЪЩНОСТ ЮРО Е ПО-ПРАВИЛНО ОТ ЕВРО

Свидетели сме на най-малоумната битка, която българската външна политика някога е водила – дали да се пише ЕВРО или ЕУРО. Каква е практическата разлика за нас? Абсолютно никаква! Затова пък щетата е огромна, тъй като обидихме кръвно Черна гора и има още десетилетия наред да обясняваме на този малък, но стратегически настанен народ, че не сме му пречка по пътя към Европейския съюз.
Свидетели сме на най-малоумната битка, която българската външна политика някога е водила – дали да се пише ЕВРО или ЕУРО. Каква е практическата разлика за нас? Абсолютно никаква! Затова пък щетата е огромна, тъй като обидихме кръвно Черна гора и има още десетилетия наред да обясняваме на този малък, но стратегически настанен народ, че не сме му пречка по пътя към Европейския съюз. На това отгоре в западния печат излязоха статии, които представят българите като магарета на мост. Представят ни сякаш сме готови да прецакаме не само горкото Монтенегро, но и самата евроконституция заради тази пуста буква. Смешното е, че чисто граматически на български е по-правилно да пишем „юро“ или „еуро“, отколкото „евро“. При транскрибирането на чужди имена и названия е прието да се следва фонетичния принцип или поне буква за буква. Българският правопис не е исторически като например английския или френския. Ние обаче не сме взели предвид самата нова дума „euro“, която би могла да се предаде като „юро“ или „еуро“, а сами сме си изковали термина по дедукция от „Европа“, което е типичен случай на вулгарна или народна етимология. Като се има предвид, че понятието е съвсем ново и няма трайни корени в българския език, много по-правилно е сами да си го поправим и да не се излагаме. Например ние продължаваме да пишем столицата на САЩ „Вашингтон“, защото така се е наложило, но възприехме „Уошингтън Ъруин“ вместо старото „Вашингтонг Ървинг“. Поляците редовно изправят Европа на нокти, но винаги заради своите реални интереси и никога заради буквени грешки. Последно те се бориха срещу намаляването на квотите на по-малките народи в Европарламента – една тема, която ние проспахме. И се събудихме заради буквата. Колко хубаво щеше да бъде, ако нашата дипломация се беше борила така разгорещено да запази атомната ни централа, да извоюва по-добри условия за земеделието, да вземе някой друг долар срещу американските бази, да вдигне повече шум за медицинските сестри в Либия. Уви, щом битката е сериозна, дипломацията ни се прави на умряла лисица. Щом ще се пускат хвърчила, ние сме първи на терена. Утре ще имаме сериозен проблем, но юропейците ще махнат с ръка: „Махни ги тия! Те винаги вдигат много шум за нищо!“
Прочетена 829 пъти

Станете почитател на Класа