Ивайло Диманов Борислав Христов, по професия мечтател, съкратен във връзка с хармонизацията с евроатлантическите ценности, включи телевизора. Не биваше да го прави. От малкия екран се лееше откровено порно. Един министър блудстваше с непълнолетни думички, обяснявайки, че нерегламентираните му контакти с мафията били в името на народа и само за благото на народа… Господи, помисли си Борислав Христов, това някъде съм го чувал. И се прекръсти. Нямат ли срам да показват такива неща по време на великденски пости? После се сети, че те и в храм влязоха, свещи запалиха. И тук на земята, за себе си смъкнаха рая… Мечтателят погледна календара и видимо се успокои. Беше първи април, професионалният празник на всички родни политици Всъщност, помисли си Борислав Христов, след като през всички останали дни на годината толкова нагло ни лъжат, не е ли най-добре тъкмо на тоя ден да кажат истината. Поне на тоя ден. В този миг един известен депутат от “Светата троица” сякаш чу съкровеното желание на Борислав Христов. Политикът грабна микрофона от сащисана репортерка и рече пред камерата: "Аз съм един мерзавец!" Тоест как така мерзавец, обърка се репортерката. Така, продължи депутатът. Аз съм истински мерзавец! Сега, към края на мандата, трябва да бъда честен и да ви призная колко много ви лъгахме. Излъгахме ви с предизборно обещание за средна заплата 600 лв. в бюджетната сфера. Излъгахме ви, че здравеопазването ще ни е приоритет с 6 на сто от брутния вътрешен продукт. Излъгахме ви за цените на тока и парното, излъгахме ви, че ще вдигнем разходите за образование до 5,8 на сто. Излъгахме ви за царските имоти и магистрала "Тракия". За войските в Ирак ви излъгахме и за милионите на Вальо Топлото! Аз съм корумпиран до мозъка на костите, завчера прибрах 100 000 евро рушвет и изядох собствената си тъща, ха-ха-ха! Честит първи април! Сърцето на уволнения мечтател Борислав Христов взе да прескача в неравноделния такт на северняшко хоро. Таман си бе казал – най-после един от тях със съвест, най-после един от тях да си признае. А то какво било? Селска вечеринка на кварталния драмсъстав. Червени кръгове заиграха около очите на мечтателя и той загуби съзнание. Не помнеше колко време е минало, когато над премрежения си взор видя непознато лице, бронирано с бяла марля и очила. - Жив е бе, нищо му няма! - постави точната диагноза лекарят от "Бърза помощ" и взе да прибира апарата за кръвно налягане. - Как нищо, не виждате ли, че крайниците му посиняват, устните също! - негодуваха съседите. Когато го поставиха на операционната маса, при Богомил Христов се приближи един лекар и рече: - Болницата ни е бедна, консумативите са скъпи, бензинът поскъпна, спиртните напитки тоже... - Какво общо имат спиртните напитки с моя инфаркт? - с последни сили попита пациентът. - Как какво? Спиртът, когато не го пием, ползваме за дезинфекция. Така че ще трябва да внесете в касата доброволно дарение от 5000 евро. Много е важно дарението да е направено искрено, от сърце, както казваме ние, кардиохирурзите. Инак с какво настроение ще се борим за вашия тъй ценен живот. Но това не е всичко. Трябва да подпишете ето тук. Инак няма да можем да ви оперираме. - Какво е това? - Подписка в подкрепа на правителството. - Защо да го подкрепям, то ли е с инфаркт, или аз? Последното, което Богомил Христов видя пред очите си, бе един луксозен стъклен асансьор, който висеше във въздуха. Вероятно с него отнасят душите на болните, помисли си мечтателят. И се усмихна. За последен път.